"Мината на Орките" е вече налична за сваляне онлайн!

Ревюто е позитивно всъщност, може би най - доброто за момента.

Коментар на коментара на Ал Торо за "Мината на Орките" - вкарвам всичко от Сашо наред и отговорям, и докъдето стигна:

"Мината на орките" за съжаление никак не ми харесаю

>>> Може би, защото реалната и истинска мина е оставена за втората част

Текстът не е на добро ниво нито стилистично, нито смислово, но пък е лек и четивен.

>>> Текстът е минал редакция от Петър Агапов, аз съм доволен от това, което свършихме.

Мината на орките е на 3 км от военно поделение. Бичуван пленник се свлича на пода, сякаш не е окован и доброволно е стоял прав до момента на загуба на съзнание.

>>> Не са те изтезавали достатъчно, затова. Иначе твоето е по-скоро сякаш се заяждаш тук, но както и да е...

Думи се повтарят по 3 пъти в едно изречение, още в първите абзаци на увода.

>>> То и затова текстът е "лек и четивен", защото постоянно ти повтаря какво се случва

Командирът ти се "фръцва". Можеш да вземеш един предмет от оръжейната, защото нямаш време за повече, нищо че имаш после един ден път до целта - тя е на 3 км, но ти си късокрак, явно ще ги ходиш цял ден...

>>> Героят, все пак, е джудже, мога да ти намеря D&D ходове на Джудежета и те са обикновенно наполовина от хода на хората, също така краката им са къси.

Хобгоблини са "същите" като шефа си огре - не очаквайте повече описание, ако тези думи не ви говорят нищо.

>>> Не са играли D&D и няма как да знаят какви са тези същества, съгласен съм напълно с теб!

Имаш, цитирам, "раздърпана ризница (по-скоро, да кажем, нагръдник)". Този натрапчив и вмятащ авторов глас, това постоянно чупене на повествованието, неебателно определяне на детайлите - дразнят. Това е книга, а не ролева сесия и авторът може да реши овреме и качествено с какво е екипиран героя и да ми го опише, вместо да подмята "да речем" и да не знае ризница ли е, нагръдник ли е.

>>> Не се сещам, кълна се, такова нещо, самите предмети са описани един по един още в дневника, не знам за какво говориш, честно, Саше?

Това всъщност е огромният плюс на книгите пред ролевите сесии.

>>> Да, но досега няма "книга-игра" по "ролева сесия", забележи!

Преминава се от първо във второ лице ей така.

>>> Това моите тестъри го изтъкнаха като плюс...

Има повествователни неконсистентности, например ако срещнеш втори път гном, той ти се радва на срещата и знаеш, че е изобретател и търговец, казва ти, че е успял да си разпродаде стоката, а може първия път просто да сте се разминали, без да сте си обелили и дума и да нямаш идея какъв е.

>>> Мислех да сложа кодова дума дали си срещал преди гнома при 2-ра среща , но тази ситуация е толкова рядка и невъзможна, че се отказах от само себе си

Имаш избори да говориш с някого, след което ти се казва, че не знаеш езика му. Имаме неща като "гледа те влюбено, все едно си картина на ренесансов майстор" в средновековен фентъзи свят или "Кирби не е Наполеон". Със същия успех може да се напише във фентъзи роман "гледа те ядосано, все едно си му сложил скоба за паркиране без sms в синя зона". Този ефект може да е търсен, но за мен унищожава всякакъв опит за потапяне и атмосфера.

>>> Без да се заяждам с теб, Саше, но нямаш чувство за хумор, или поне не си чел досега Пратчет, ама сериозно да си го чел, не че пиша като него, но се опитвам.

Приключението свърша в абсолютно нищото, може би в края на първи акт, ако трябва да го определим по драматургична структура. Не стигаш даже до завръзка, да не говорим за развръзка. Целият ми прочит беше под 25 епизода, които средно биха се равнявали на 1/4 - 1/3 страница в книга, т.е. около 7-8 страници четене максимум или по лев на страница. Можеше да е нещо, което може да се преглътне (макар и пак много лошо), ако беше разказ-игра в списанието, но за самостоятелен продукт - по никакъв начин - чел съм книги с по-дълги предговори от целия обем на единично разиграване тук, а и по-лошото е липса на каквато и да е сюжетна завършеност, а не малкият обем.

>>> Книгата е обемна и не знам как си я минал само с 25 епизода, явно си давал пас повечето пъти, или не си се бил с коболдите, указвам в края схемата.

Системата е неоползотворена - имаш показатели, но нямаш избор с какви точки да започнеш. Не става ясно когато ползваш молитви при проверки дали го правиш преди или след хвърлянето на заровете, което е съществено. Предимство обаче е, че правилата са супер кратки и леки и можеш веднага да се впуснеш в приключението. Самите избори са ок.

>>> Бих могъл да ти цитирам правилото за молитвите и ще видиш, че там си пише мота-мо кога и защо точно се хвърлят, но да, едва ли си го срещал в други игри.

Безобразно е, че като си завъртиш телефона и те праща на първи епизод - няма и никакво следене на прогреса или директен начин да се върнеш на даден епизод. Трябва да се играе със заключено въртене.

>>> За техническите детайли ти казах на лична в чата - моят съвет до хората, свалете си я от Библио и няма да имате проблеми с четенето. Другото, което е, че софтуерът, който използвах, е твърде тромав и сложен, така че освен за хипер линкове, за друго не ми послужи. За е-зарчета, питайте Ринглас, той е по магиите!

Както се знае предварително, не са използвани никакви предимства на електронните книги-игри, които са стандарт повече от 10 години, например водене на дневник или хвърляне на зарове. >>> виж по горе.
Когато отида на епизод ме праща на последната му страница, вместо на първата. >>> в Библио не е така, гарантирам!
Отметките не работят коректно - запазвам на епизод 149, като се върна към отметката ме праща примерно на 2. >>> същото.
Все пак има някои базови възможности, които са приятни, например настройване на размер на шрифта, цвят на шрифта и фона и т.н. >>> Благодаря!

Като цяло, продуктът има проблеми във всяко отношение, но ако беше цяло произведение, според мен нивото му би било около за 3/5 звезди.

>>> Аз лично съм доволен от изпълнението на играта, но ако има какво да се желае още, бих си пожелал повече ревюта и от други хора, благодаря ти отново!

Извинявам се за негативизма, отделих време за прочит и що-годе детайлно ревю, с надеждата да съм полезен на автора и другите, тръгнали по този път, макар че подозирам каква ще е реакцията Така или иначе съм длъжен да съм откровен и да опитам да помогна, а като читател и фен на жанра се надявам да получаваме значително повече от предлаганите на пазара интерактивни книги, независимо дигитални или не.

>>> Аз се извинявам пък на свой ред, че не успях да получа "премиера" при вас на форума и ми казаха, че било само за "хартиени книги", а то все било "пазар"

Извинявам се и за евентуални грешки в ревюто, пиша от телефон в пълно купе на влак... >>> С маски и прочее и жегата е било ужас, дано е минало!

ПП. Прочитът ми е през приложението на Озон, на Android. >>> В Библио получавате цялата книга накуп и си я четете, където искате, ограничения там няма!

Стигнах и до "Мината на Орките" - ставам все по-голям фен на epub формата. Мисля, че той има своето място паралелно с хартиения носител:

retrospectionzone.blogspot.com/2023/01/blog-post_14.html

Здравейте драги читатели,
още миналата есен написах ревю, но то все не излиза и не излиза на сайта книги-игри.net та го пускам тук.

Днес ще „разкостим“ книгата-игра „Мината на орките“ на Джейсън Дарк (Дамян Христов). Тези които познават Дамян отдавна знаят, че той е своеобразен пионер във Втората вълна. Дълго време обаче неговото заслуги към книгите – игри не намираха отражение в литературен план. Дамян е решил да промени това – той създаде „Мемоарите на краля. Бягство призори“ и „Мината на орките“
По специфичен начин „Мината на орките“ е спиноф на „Мемоарите…“. Тя ще ни запознае с джуджето Кирби, което е второстепенен герой в „Мемоарите на краля. Бягство призори“. В настоящата книга Кирби е главен герой. Споменат е и елфа Гилрой, които също би трябвало да вземе участие в пълната версия на „Мемоарите на краля“. Това надграждане на сетинга намирам за крайно положително.
Относно литературната част – прави ми впечатление, че „Мината…“ е минала през сериозна редакция. Помагали са куп хора, начело с Петър Агапов. Резултатът е положителен. Навремето бях бетатесвал „Мемоарите на краля“ в неговата работна версия и направих забележка на Дамян, че твърде често използва главни букви и почернен текст. Тук този проблем е решен, почернявания няма, а главни букви срещнах само на четири-пет места, което е напълно в рамките на допустимото. Категорично мога да кажа, че литературния текст на „Мината…“ е доста качествено издържан, а диалозите са на добро ниво. Също така Пролога, Правилата, обясненията кой е Кирби, и пр. са разхвърляни по епизоди, което ми направи добро впечатление. В работната версия на „Мемоарите…“ Правилата, Пролога и обяснението що е то понятието книга-игра бяха събрани накуп и заемаха над 20 страници. Хареса ми, че в „Мината…“правилата са обяснени стегнато и разбираемо. Намирам това за голям плюс. Дамян определено търпи развитие като автор на книги-игри.
Играта предлага интересни решения – така например можете да използвате молитви, които подобряват шансовете ви за успешно разиграване. Молитвите не са нововъведение, още в „Мемоарите…“ имаше опция да се помолите. Тук обаче им е намерено чудесно приложение, те са „вградени“ в механиката на битките. Идеята да разполагате с максимум от 5 молитви ми допадна. Концепцията да имате възможността да увеличите този максимум (например чрез четирилистна детелина) също ми хареса. Дамян е развил системата от „Битки безброй“ – там хвърляте два зара, надявате се да уцелите сбор по-малък от посоченият. Имате и умение „късмет“ чрез което можете да намалявате сбора. Тук молитвите играят ролята на късмет.
Дамян е приложил възможността да имате ограничен инвентар от предмети. Практически ако имате максимален брой предмети и се сдобиете с нов трябва да изхвърлите някой от старите.
Като положително качество следва да добавим равностойните избори, като освен всичко друго повечето от тях са логични. Също така на практика към всеки епизод има поне още 6-7 възможни варианта на отиграване, което е чудесно. Всъщност в демото е предвиден дори допълнителен куест, но няма да издаваме къде е той. Намерете си го сами (на куеста попадате в един „таен“ епизод, а в пълната версия той ще получи развитие)
Книгата предполага любопитни възможности - например да се биете с коболди, да разменяте с тях разни неща или да ги омагьосате и те да ви станат приятели; да преговаряте с елфи; да разпитвате началника си и пр.
Разбира се няма да спестя критики. Все пак критиките са „солта“ на една книга, те предполагат че нещата могат да се развиват и към по-добро.
Макар и „Мината на орките“ да е 200 епизода (което не е никак малко) самото приключение е кратко и в рамките на 30-40 епизода стигате до финал. Но основният проблем не е краткостта на произведението (чел съм и по-кратки, например „Мис Ефект“), а че е незавършено. На практика това е само демо версия която трябва да намери своето продължение в "Джуджето Кирби": "Мината на Орките II: Надолу!“. Бедата е, че е много трудно да се оценява демо версия (например аз се сдобих със 100 жълтици, които на този етап нямат практическо приложение?!). Подозирам че това е основният проблем поради който книгата не намира възторжени отзиви.
Фактически книгата има същия проблем като „Калоян и Златният печат“. Много интересен замисъл, вижда се че Дамян е вложил много усилия, но….в един момент идеята „увисва“ и имаме „очаквайте продължение….“. В този смисъл оттук идат и повечето проблеми - възможно е да се сдобиете с пари, но няма какво да ги правите, защото трябва да чакате втората част. В този част сравнението с "Калоян", където обещавате да построите партирашеска катедрала и продължението увисва е уместно. Силно се надявам в даден момент да видим продължение, защото идеята си струва. Въпреки нейната незавършеност ви съветвам да я прочетете. Да, вероятно няма да стане бестселър в жанра, но съвсем определено не е сред лошите произведения. Чел съм произведения с по шест-седем „празни“ епизода, ужасен литературен текст, втрещяващи диалози и безумна механика, а феновете припадат по тях. В това отношение „Мината….“ е едно съвсем прилично произведение и заслужава добри думи.
А сега ви пожелавам приятно четене и успех!

Като заключение
Книгата-игра „Мината на орките“ притежава следните плюсове:
- правилата са прости и кратки
-текста има сериозно подобрение откъм форматиране спрямо "Мемоарите..." (много по-малко почернени текстове и главни букви)
-значително по-добри диалози отколкото в "Мемоарите", както и цветист език
-голям спектър от равностойни решения при изборите
-развиване на сетинга, започнат в „Мемоарите на краля“
-голям брой епизоди

Минуси
-незавършеност на произведението (поради което има липса на каквато и да е развръзка)

Генерална оценка
„Мината на орките“ ми хареса като замисъл. Въздържам се от категорична оценка, защото все пак става дума за демо-версия, но смятам че „Мината…“ заслужава внимание.

П.С. За разлика от Торо аз много се кефя на изрази като "Кирби не е Наполеон". Не мисля,че основната цел не един фентъзи сетинг трябва да е реализмът. (Да не говорим, че вече имаме фентъзита в които героите пътуват през портали на времето и отиват от минало в бъдеще и от бъдеще - в минало. ) В случая чуваме авторовият глас, който с цветисти изрази се опитав да ни направи представянето по-весело. А самият автор е наш съвременник. И в "Калоян" имаше подобен цветист език, който не съотвестваше на епохата, но за мен той бе солта на играта. В този смисъл не отричам, че такива изрази наистина има, но както обиконовено със Сашо сме на противоположни позиции за това какво е хубаво и какво - не.

Понеже темата стана отоново актуална, ще нахвърлям още няколко реда за играта. Това е второ представяне на същата книга... Не съм гледал първото, даже бях забравил за него, така че някои неща може да се повтарят.


Започвам с добрите неща - Ян си е взел бележка, от някои съвети, които му дадох относно "Мемоарите" на краля. Имаме много по-малко почернен текст и видимо по-малко главни букви. Идеята да се направи кросоувър само за Кирби (който се появява в "Мемоарите на краля") също е интересна, макар и недоизпипана. Можеше да се сложат два реда, че тези събития се случват на Кирби във времето преди да стане кралски гвардеец, когато е още млад войник....Както и да е, това е дребен кусур. Както казах дотук в Кирби има добри идеи, но не са реализирани.Правилата са страктурирани по-накратко и по-ясно от "Мемоарите...", а авторът е вкарал хумор - всичко това намирам за плюс. (идеята за молитвите много ми хареса). Шегичките - препратки, които дразнят Сашо (Кирби не е Наполеон), на мен пък ми бяха страшно забавни. Вкусове всякакви, като писах "Приключенията на Лорън - Крадец на Короната", Сашо пак ми каза, че не одобрява подобни препратки, а за мен те са солта на играта.

Уви, само със сол не може да се нахраниш. Книгата има потенциал, но сюжета увисва. Малко ми е трудно да оценявам нещо, което е "очаквайте продължение". При това в "Мемоарите на краля" имаше какво да се оценява - там имаше свързани случки например .. Излизането от двореца предлагаше сериозна вариативност, а освен това бележеше завършването на някакъв успешен изигран етап. Тук нещата са във фаза, които има малко случки, а приключението свършва наникъде. В даден етап може да се сдобиете с 200 жълтици, което е интересна възможност, но без да имате как да ги харчите тя остава неоползотворена. Струва ми се, че Дамян можеше да задълбае още малко и да ни покаже поне една ситуация при влизането в мината или ако си в плен на елфите.

Корицата определено не ме грабва и проблема не е, че не е цветна. За сравнение корицата на "Мемоарите" също е черно-бяла, но не е в стил "гротеска", а в минилистичен реализъм. Освен това макар името на втората книгата да е "Мината на орките" аз орки не видях в демото (само коболди) и беше по-разумно да ни бъде показан Кирби в същият минималистичен стил, като на първата книга. Както и да е - аз разбирам, защо се е стигнало дотук, с Дамян сме говорили за цените на художниците, но ако трябваше безпристрастно да оценявам корицата мисля, че можеше най-малкото да е тематична.

Но това също е един по-маловажен недостатък. Основият проблем както казах е незавършеността на произведението. Всички други проблеми са маловажни, но този - не е. В някакъв смисъл мога да сравня произведението с "Искам" на Роджър Уилко, публикувано в един от последните броеве на МЕГА - потенциала е голям, но това реално е сюжет за ролева игра, а не за книга-игра. В една ролева игра може да нахвърляш две-три възможности, да спреш на едно място и да питаш играчите "в каква посока да задълбаем следващият път?" При книга-игра това е по-сложно. Споменавал съм на Дамян нееднократно, че това което прави е по-подходящо за ролева игра. Самият Кирби е чест герой в ролевите игри на Дамян.

Далеч съм от това да кажа, че книгата-игра не става. В нея има много хляб, но трябва да се развие сюжета. Тук ще се съглася със Сашо - не биваше да се предлага в този вид. Да, цената е много ниска (което определено е плюс), но читателят очаква неща които имат поне що-годе завършеност (дори ако краят е отворен), а не увод и "очаквайте продължение". Да, демота сме виждали (включително на сайта gamebook), но когато влезе в книжарниците за продан книгата е завършена. Освен това аз имам особено мнение за демота.

Едит - въпреки че Ал Торо е човек, чието мнение има тежест в нашата общност съм далеч от мисълта, че едно негово по-критично ревю, може да "потопи" книга. В завършек - съветвам повече хора да прочетат "Мината..." за да дадат мнение за нея.