СКИ на пролетния базар на книгата в НДК

И тази година отново успяхме да участваме на НДК. Отново ще сме в застроен щанд и то доста голям ( 6 кв.м) . Щандът се намира на етаж 3 запад и e номер 346.

Другарчета днес на панаира беше доставена статуетка „Златна никса”. Кой няма да идва на таласъмията може да й се полюбува на щанд 346 на третия етаж в НДК.
Снимки с най-престижната награда и единствената връчвана статуетка в световен мащаб - са разрешени!

Случки от панира:

Идва едно момиченце на около 6-8 години.
То: Аз чета само сериозни книги, сега чета атлас на света прочела съм вече за Америка, а от Европа ми остава само картата на Париж. Вие имате ли книги които не са игри и не са бебешки като тия (сочи таласъмчето).
Аз: Ами Добросъците не са съвсем бебешки...
То: Това с лигавите рисунки ли? Имате ли поне нещо с кучета?
Тръгна с едно Ледено безмълвие за подарък

Пред щанда се въртят некви младежи (~30) аз ги дебна зорко щото това ни е таргета. Междувременно се приближава набор на Любо Николов, ама наматнат шлифер и бейзболна шапка гепена от клошар. И докато младежите подминават пича пита:
Той: Калоян 2?
Аз мигам: Още не е излязъл.
Той: Калоян 1?
Аз зачудено: Изчерпан е напълно.
Той: Новите издания на кървав меч от миналата и по миналата година на английски?
Аз с уважение: Не но може да опитате в безистена на Славейков...
Той: Бибип го (буквално тъй го каза), там никога не е отворено. Сполай ви!

Профучава Петър Станимиров
Той: Къде са?
Аз: Кои?
Той: Колегите от проект над дъгата.
Аз: Може да са на друго място, то всяка година ни местят...
Той: Уффф последните два панаира бяха точно до вас. Със здраве.
Ние с колежката от Бялото брадство с която седим на последните два панаира един до друг се споглеждаме.

Пристига момче на около 20
Той: Имате ли нещо което е на изчерпване?
Аз: Надявам се всичко...
Той: Не не, аз от миналата година започнах да чета книги-игри и си взех всички сборници и малки книжки, но първи е втори брой го няма никъде на призванието...
Тръгна си с 5,6,7 и 8 брой на Списанието

Едно много симпатично моме се спира с гаджето на щанда и се радва на Хонтолула от ПОДОС
Тя: Колко е сладък колко е пухкав, колко е готин, искам го искам го.
Аз: Може да си го купите с отстъпка е.
Тя: Е, не го искам чак толкова.

Момиче спира с гаджето си на щанда и си подбира брой на призванието.
Тя: Коя е най-яката книга?
Гаджето: Ей тая, има джудже на корицата!
Тръгна си със списание 11 и ПГ6

Младеж си подбира книга и разглежда Не поглеждай назад.
Майка му: Нали знаеш, че това е книга и се чете. Не е да си го пуснеш на телевизора.
Той: Да бе мамо и сега ги правят от букви книгите, не само по твое време.
Взе си НПН

Момче на 15-16 се върти по щанда и го питам знае ли какво е книга-игра. Казва че знае в най-общи линии. подарявам му един Остров, казва благодаря и след малко минава с баща си покрай щанда:
Таткото: Ей това е много яко аз така се научих да чета на унгарски с книги-игри.

И за финал
Майката: Моя синковец си е забравил портфейла, винаги така става като ходим на пазар.
Аз: Поне се е сетил да си вземе раница.
Майката: Аз му я сложих на гърба, като излизахме.

Събития от деня

Седя на щанда няма с кого една дума да обеля (освен с колегите от бялото братство*) и по едно време се усещам че съм залепил две очички на втория стол и си хортувам с него. Викам си така не може я да са поогледам. И що да видя през 4-5 щенда опашка. Ааа щом има опашка значи има нещо интересно. Редя се и се чуствам великат вкички пред и зад мене едва ми стигат до средата на гърдите, а в началото на опашката седи ламятата Маринка на едно трикрако столче и раздава автографи. Чинно си изчаках реда и седнах да си похортувам с него, и така убих двайсетина минути, ама децата и майките които чакаха след мене почнаха да нервничат и трябваше да прекратим раздумката.

Има един образ който всяко година минава покрай щанда за здрасти здрасти и разговора е това: Ей аз вече шеста година не съм чел книги-игри. Айде със здраве!
Миналата година като мина каза: Ей аз вече пета година не съм чел книги-игри. Айде със здраве!
Така че имам някаква надежда за него, поне с броенето се оправя.

На щанда дойде Кижното момиче (гушнах я), подари ми една торба книги (гушнах я). Пита какво ново има, а аз и препоръчах списанието, а парадокси го рекламирах както Никсата НПН. Взе си Списанито 12 и си казахме довиждане (естествено че я гушнах на изпроводяк, за какъв ме мислите!)

Идва Милен (на Останивесел приятеля) Здрасти здрасти и почва да си прави купчинка от книгите трупа трупа трупа... 1/3 от днешния оборот е само от него. Миленски благодаря! Някой да намери „Опасна мисия” на човека!

Идва една кака която малко към категорията на Дер ама как да е. Върви с нея един младеж и й шепне нещо на латиница. Спира тя и пита:
Това книги игри ли са?
Кимам, няма какво да я лъжа я.
Имате ли на английски, защото той си търси на английски.
Гледам преценяващо, хем може да му е майка, хем той да не й е син и докато се чудя дали пак да при пратя в меката на книгите-игри Книжния център се сещам, че имам Плюм.
Много са зарадва момчето, а и тя покрай него. Казахме си тенкю и се разделихме.

Едно момиченце се спира на щанда и се оказва, че не е чела и не знае какво е книга-игра. Викам чакай да и подаря един Плюм и ще и обясня в движение стигам до описанието за препратките и греда, там няма препратки първи втори трети епизод - нема майна. Чак на 8-ми се появи разклонение, та спечелихме една нова фенка... може би.

За финал
Наш Иво Арлекниски идва с неговата Надя.
Той: Спаска да ти дам парите за торнадото, че Монев кучета го яли...
Аз: Давай, винаги мога да ги изпия...
Той почва да брой десет двайсет триииисет и нъцки. Поглежда към Надя и прави номера на котарака от шрек.
В крайна сметка се сдобивам с 35 кинта за торнадто.
Той: Добре аз ще тръгвам че съм си харесал на щанда на Хермес едни книжки... то пък сега няма пари в мене...
И пак поглежда към Надя с котешкия поглед.
Не знам дали му мина номера, за това хрониките мълчат...

*Не знам Никсата защо все взима щанд до тях, може нещо на промоция да е.

Днеска ми беше трети дане от 10+ часа и ми е морно, но няколко неща:

- Продаде се първата бордова игра - ха дано потръгне, че остават само 49 бройки още. Насам народе!
- Първия продаден Ной се оказа, че го е купил шафа на Сиела. Тъкмо плащаше и го кандардисвах да си вземе бордова игра, когато от някъсе се появи никсата изгледа го на кръв и батката забегна. Посфактум разбрах че това е шефа на Сиела и че между двамата кипи любов нечовешка.
- Втори човек ми казва, че от новите е чел само вещицата на Върджи и... „Новите книги-игри не стааат брат!”
- Изненадвам се, че има хора чели Плюм, но не и таласъма. Важното е че не са се отказали!
- Минаха колежки на Гьошев, въртяха се чудеха се през него ли да купят или сега на място и накрая решиха да играят на сигурно и си взеха книжките от мене.
- Мина и кума на бат Светльо хуарангски, като сподели, че се чака малко хуарангче... или бъдеща кумиху. Не съм разпитвал, но честити му! стискаме палци всичко да е наред и да се похвали/почерпи =Р
- Половината каса е от монети съставена, да му мисли тоя дето ще пробва да я задигне.
- Минава покрай щанда един младеж изглеждащ като набор на Дер или Останивесел и го питам книгите-игри чел ли ги е помни ли...: „Да да, имаше ги и тях, ама аз съм от по-старото поколение!” Дер, кой набор си бе!?!?
-Уж щеше да е кратко ама графоманията не прощава никому.
За финал:
Мина Разказвача на приказки от Пловдив - имате поздрави.