Седем дни

Ммм, това е един разказ-пародия, с който в момента участвам в конкурс. Така, че ми стискайте палци! Мислех първо да го напиша като разказ, а после да го преобразувам в книга-игра за момичета. Спомних си онази тема, в която се роди "Кифлата" на Реджи и написването на тази пародия е повлияна от там. Не говоря за кифли, нито за чалга... По-скоро пародирам чиклит-прозата, която в момента е с доста силни позиции. Който гледа анимета, ще забележи доста паралели между написания текст и Midori No Hibi и B Gata H Key. Така де, не знам доколко се е получило, но ще се радвам да му хвърлите едно око и да коментирате на воля!

Count backwards, 5 4 3 2 1, before you get too heated and turned on, (This guy),
You should have learned your lessons all them times before, youve been bruised youve been broken,
Then theres my mind sayin think before you go, through that door it could lead you nowhere, (This guy)
Has got you all romantic, crazy in your head,do you think id listen, no i dont care,
Cause I can't focus I can't stop,
You got me spinning round,
round, round, round (Like a record),
I can't focus it's too hot (Inside),
You'll never get to Heaven if you're scared of getting high,


ДЕН ПЪРВИ



Здравейте от мен - Мико Ханабе, на шестнадесет от град Киото! Градът на гейшите, а трябва да добавя, че и аз самата съм от семейство на гейши, но (за съжаление!) съм срам за същото това семейство. Ако може така да се нарече пълното ми незнание относно изкуството да привлечеш и задържиш мъжко внимание. А не съм грозна, нито лоша, нито пък съм глупава, но как бих могла да обясня факта, че на тази моя преклонна възраст, не съм имала нито една целувка, а какво остава за сексуален опит. Повечето ми контакти с противоположния пол се състояха в усилено разглеждане на ноктите на ръцете ми и хъмкане във вид на съгласие на питанията, които въпросното момче се осмеляваше да задава. Дори и днес не успях да изневеря на стила си на загубенячка.
Докато се спусках по стълбите към първия етаж, защото за пореден път закъснявах при онази дърта чанта Йороидо, която имаше злощастието да ми преподава любимата литература, се спънах в новия ни съученик, който пристигна само преди седмица. Хм, до сега не вярвах, че човек може да лети, но законите на гравитацията не се отнасяха за мен, защото ясно видях как полетях напред и дори сърцето ми заби по-силно, миг преди да забия чело в стената отсреща и да кацна доста болезнено на циментовата площадка между етажите. Той лазеше наоколо на четири крака и събираше пръснатите листи, но когато ме видя просната по лице с вирнат задник и вдигната нагоре поличка, която откриваше гащичките ми на пингвинчета (Е, и к'во? Хич и недейте да ми се смеете, защото това са ми любимите късметлийски гащички!), се притече на помощ, изправяйки ме на крака.
Потърках челото си, което веднага започна да тупти и се опитах да се съсредоточа върху уплашеното му лице. Първата ми мисъл бе: "Леле, какъв невзрачен смотан тип! Нищо чудно, че до сега не съм му обърнала грам внимание!" Сини кръгли очи с израз, който бях свикнала да виждам в огледалото сутрин, докато си миех зъбите. Само, че моите бяха златистокафяви и в повечето случаи в споменатия отрязък от време зяпаха неадекватно наоколо. Рошавата му руса коса стърчеше на всички посоки и създаваше странното впечатление, че се е опитвал да си направи прическа тип: "Аз съм емо-хейтър! Стойте настрана, мамка ви!", но не е успял, защото голямото количество гел му подливаше вода. И докато го гледах отсявайки и притегляйки възможности и шансове, отново си припомних, че преди три седмици се бях хванала на бас с Тара Шимазаки. Обзалагането имаше проста фабула, а именно, че до един месец ще успея да преспя с момче. Гадно ми беше, защото срокът изтичаше в другия понедленик, а аз продължавах да се мотам в избора си.
Да! Бях на шестнадесет и напълно недокосната. И да - втора година в гимназия "Сакурадамон", не ми понасяше добре. Всичките ми съученички бяха правили секс и не само един път, а цели няколко, а аз бях толкова задръстена, че ми се струваше как другите ме зяпат със снизхождение. От онова, което изглежда добронамерено, но най-гадно. "О, Мико-чан, не се притеснявай и при теб ще дойде моментът!"
Да, ще дойде, ама друг път! Ако сама не предизвикам момента, няма да дойде. И след още една година щях да съм още по-тъпа и задръстена. Дори от сестра ми, която на деветнадесет вече смени три момчета. А аз, издънка на потомствени гейши (да не забравяме, че Великата Обаа-сан е била най-известната в Мияко в периода 1927-1940 година!), бях наистина издънка. И в този момент се зарекох, че за седмица ще успея да преспя с някой, който и да е било. А този, как му беше името?!
- Как се казваш?- попитах безцеремонно аз момчето, прекъсвайки извиненията му.
- А-аз... аз... - леле, наистина по-задръстен и от мен! - Ичиго Накамото.
- О... какво... какво... - тъпо име! - Страхотно име! - възкликнах, отбелязвайки наум, че червенината полазила по острите му скули изглеждаше нелепо за момче.
И тогава се запитах защо не ми е направил впечатление още преди седмица, когато пристигна? Беше настрани от другите, пък и другите се дърпаха настрани от него, може би защото бе нов и непознат. Всеки знаеше, че новото, макар да миришеше на ново, си бе непознато и хората решаваха да го наблюдават отстрани, макар това момче да не миришеше на ново, а на смесица от мъжки парфюм и много гел. После чух за някакъв бой между новия и непознати ученици от гимназия "Камонеги", но това си бе просто слух и не му обърнах внимание. Пък и какъв ли интерес можеше да предизвика този невзрачен тип със странна коса?!
Но после изведнъж разбрах, че той е идеалното момче, с което бих могла да натрия носа на Великата Баа-сан, на невротизираната ми и истерична сестра, дори на глупавата Тара Шимазаки. Вярно, че щях да изглеждам смешна в очите на Тара и нейните дружки, които освен за коси и дрехи, за нищо друго не мислеха, но пък беше все пак сносен избор. Бях чувала, че повечето момчета можеха да бъдат предразположени с мила усмивка и кокетничене, но с изумление установих, че Ичиго изобщо не можеше да се класифицира в графата "повечето момчета". Зяпна ме със широкоотворени очи и съвсем ми заприлича на теле, което карат на заколение.
- Свободен ли си след училище? Трябва да отида до книжарницата и да потърся една книга, а ти ми изглеждаш... надежден и... знаещ... - долната му челюст увисна надолу и аз мислено отбелязах, че вече не прилича на теле, а на шаран.
- Хн... хн... д-да... Защо не! Ще ти помогна.
- Идеално, Ичиго-кун - плеснах с ръце и стиснах скованите му пръсти в своите. После му смигнах и с бързи крачки заслизах надолу.

~~~~~~~~~~

А какъв дъжд започна да вали след това! Пристигнахме до книжарницата вир вода, но бях напълно убедена, че ще успея в плана си. Даже трябваше да благодаря на Бога на дъжда, че изля гнева си върху нас, защото това ми даде възможността преди да тръгнем да махна сутиена си. Зърната ми се втвърдиха от студения въздух, а мократа ми бяла ризка прилепна плътно към полукълбата, очертавайки ги безсрамно. И когато влязохме на сухо в книжарницата със задоволство видях как сините очи на Ичиго се местеха от едната ми гърда на другата и лицето му с всяка изминала секунда ставаше все по-червено.
- К-коя книга търсиш?
Мислех по този въпрос в часа по литература на Йороидо и все още не бях решила какъв да е крайният ми избор. Едната книга бе "Тлеещ пламък" на Маркъс Пендантър. Бях я забелязала на нощното шкафче на сестра ми и разгръщайки няколко страници, установих, че клони към порнографията. Другият ми избор бе "Мемоарите на една гейша". Скоро я бях прочела и знаех наизуст страничката, в която авторът Артър Голдън описваше мидзуагето на Саюри. Излишно бе да обяснявам, че за мен бе без значение дали ще ги купя. Важното бе да предизвикам някакъв сексуален интерес в него и той да го приложи върху мен. И понеже исках да прибързам малко, изрекох рязко:
- "Тлеещ пламък"
- Ъ, не съм чувал за нея - Ичиго направи безпомощно изражение. - Кой е авторът?
- Някой си Маркъс Пендантър. Тара Шимазаки ми каза, че се чете бързо.
Кого ли се опитвах да будалкам? Ако беше някой друг, веднага щеше да разбере, че става дума за секс-романче, но отново се убедих, че Ичиго Накамото не спадаше в категорията, под която слагах повечето момчета. Въпреки всичко, след десетина минути успя да измъкне от най-крайните щандове въпросното книжле. А като видя корицата, очите му станаха като палачинки и ръката му се разтрепери. Отворих на произволна страница и веднага сбърчих вежди, недоумявайки на термините, набутани в текста. Знаех много добре за какво става дума, но си помислих, че ще е добре да се направя на несведуща и незнаеща.
- О, какво е "ерекция"? - изсумтях под нос и се приближих към него, бутайки книгата в ръцете му. - Виж, ето тук: "Започна да откликва и скоро бе в пълна ерекция..." и... О, за какво оръжие става дума: "Хейзъл протегна ръка към "оръжието" на Уил и започна да го гали напред-назад"?
Не знаех какво да чувствам, гледайки унесено изражението на Ичиго, но можех да усетя вълнението му, което ме заливаше като цунами бряг. Забелязвах неща, които не бях видяла по-рано на стълбището. Очите му бяха с ясен син цвят, като на куклите, които доскоро мъкнех в чантата си. Русите му вежди се свиха над тези очи и аз неволно си зададох въпроса дали и под колана си е толкова рус. Веднага щом тази нелепа и абсурдна мисъл се промъкна в празната ми глава, усетих как се изчервих.
- Това е... това е... всеки мъж го има и... - очите му се отместиха от моите.
- Кое? Ерекцията ли?
За мен, макар да знаех значението, думата си бе сбор от срички, но той продължаваше да се смущава.
- Да.
- Ти имаш ли я? - попитах без колебание аз.
И в този момент разбрах, че съм грешала. В началото, макар да си мислех, че Ичиго Накамото ще бъде лесен път за осъществяването към плана ми, сега не смятах така. Особено след като той се обърна и съвсем не по кавалерски ме остави сама в книжарницата, излизайки навън в поройния дъжд. Каква непрокопсана грешка! Не трябваше да му задавам този нелеп глупав въпрос. Естествено, че е имал ерекция, та нали постоянно зяпаше гърдите ми и почти бях сигурна, че слюнкоотделяше повече, отколкото ако бе в нормално естествено състояние.

~~~~~~~~~~

Тътрех краката си по улицата за вкъщи без никакво желание да се прибирам. Залязващото слънце разгонваше облаците и обливаше в мека златиста светлина върховете на вишните в парка, който се намираше до нас. Вечерта настъпваше и хладната й прегръдка ме караше да настръхвам. Дните от предпоследната седмица на октомври бяха топли и ако успеех да съблазня Ичиго, щеше да изглежда малко тъжно. Винаги съм си представяла, че ще загубя девствеността си на някой топъл плаж в прегръдките на момче, което ме гледа влюбено в очите, докато се мъчи да нахлузи презерватива си. Мечтаех за това през изминалата година, когато започнах да поддържам външният си вид изряден, очаквайки да ми се случи всеки момент. И досега след баня заключвах вратата на стаята си, лягах на леглото със широко отворени крака и тиквах между бедрата си малкото си огледалце, което ползвах, за да си скубя веждите. Гледката, която виждах ми носеше странно усещане... и съмнение дали имам нормална и красива вагина. Страхувах се, че достигайки до момента, в който желаното момче сваляше гащичките ми и откриваше тайната, която за момента само аз виждах, щеше да му се стори странна. А дали ще иска да ме докосва, както понякога го правех аз от любопитство, а не със цел да си доставя мимолетно удоволствие?
А сега изобщо не ми се прибираше.
Обстоятелствата така се стекоха, че със сестра ми останахме сами на този свят. Мама бе починала още когато съм била на две години, а след тринайсет и татко я последва. Сестра ми - Юка Ханабе, бе по-голяма от мен с десет години и това не я уплаши. Беше постигнала мечтата си к

Ако има пародия, не личи. Отвъд това историята е... нищо особено, стандартното за жанра. Но краят е доста объркан.

Благодаря за коментара, Razor!

Доста забавно е написано. посмях се тук-там
Какъв е този конкурс?

Реджи, здравей!

Не е нещо специално ---> аудиторията ще гласува, а не някой известен автор да отсява най-хубавото. Пък и исках да е едно такова лековато и съвсем неангажиращо, в смисъл изобщо да не е в стила, в който обикновено пиша. Не казвам, че се е получило, аз самата виждам, че е доста слабо и на някои места иска повече доизкусуряване. Някак си дори да е пародия, не личи..., както каза Razor по-рано! Не съм обидена, просто това ми доказва, че пародии не мога да пиша и най-добре е изобщо да не посягам към тях!

П.П. Прочетох онази работа, която ми бе дала преди време, но имах малко проблеми и за това не влизах във форума... Та се чудех защо не я пуснеш тук? Ще те подкрепя с две ръце, ако ти е нужна все пак - и ми хареса страшно много.

този конкурс форумен ли е или е нещо повече? защото ако има нещо такова и аз бих искал да участвам...

Чаво, едва ли ще събуди интерес в теб, ако се допълня, че става дума за женски форум. Конкурсът е ежемесечен и крайният срок за подаване на творбите изтича на последната дата на месеца. Демек дори и да искаш, трябва да изчакаш следващият месец. Ограничения по темата няма, нито по обем...

Ако все още се заинтерисован ще ти дам линк с форума... Аз и затова посегнах към такава слаба тематика, защото аудиторията е почти детска, следователно тя няма как да отсее правилно евентуални грешки или пропуски. И понеже закъснявах, написах това за три дни...

Като мине конкурса, ще пиша кой е спечелил и с какъв разказ, дори аз да не съм щастливката!

^^The Red Rose^^ писа: писа:

Ако все още се заинтерисован ще ти дам линк с форума... Аз и затова посегнах към такава слаба тематика, защото аудиторията е почти детска, следователно тя няма как да отсее правилно евентуални грешки или пропуски. И понеже закъснявах, написах това за три дни...

Като мине конкурса, ще пиша кой е спечелил и с какъв разказ, дори аз да не съм щастливката!

За кой разказ става дума - по-големия ли?
Да като мине, кажи ни, и ние ще драснем нещо следващия месец
Аз съм фен на манга/аниме, така че сюжета нито ме дразни, нито ми е чак толкова лековат/глупав. Приемам го като леко четиво - тип Шоуджо, манга ама в разказ
Но три дни дни наистина са кратък срок, поздравления!

Наистина за три дни, горе-долу бива... Между другото, Реджи, и аз харесвам шоуджо. Сега намерих това аниме и ми се вижда хубаво ! Дано не е загуба на време, но съдържанието му ми навява нещо с уклон към яой, ама не съм сигурна. Така или иначе ще се гледа ---> мене яой-то не ме плаши!

Преди малко минах през форума, за да видя как върви гласуването. Разказът "Седем дни" води с два гласа пред другите, но е още рано да се каже дали има победител. Крайният срок за гласуване е на 6 юни!

Дай линк, да ти ударим едно рамо!

О, благодаря! Но като гледам с каква скорост набирам пред другите, едва ли ще има проблем!

Казвам го, но не се хваля. Това само доказва, че широката аудитория не може да прецени кога има нещо, което не е написано, както трябва. А знам, че точно този разказ е слаб, за разлика от други, които пиша.

Карай! Важното е да има купон ---> жалко, че ако спечеля, няма да мога да ви почерпя!

Е, има ли повод да черпиш?

Вероятно има, но се спотайва !

Идея си нямам защо, резултатите се протакват вече втори ден! Аз ли неправилно съм разбрала? Тази вечер ще говоря с админа по този въпрос, но ако се съди по резултатите, които са до момента, аз съм победителката! Ще пиша повече, когато разбера какво става?

едит: И така, ей сега влязох във форума и разбрах, че съм грабнала приза! Ще черпя, само да дойда някой ден в София! За мен си е странно, защото за първи път участвам в конкурс и не съм залагала толкова за себе си!

Честита победа !