"Ново поколение книги-игри"

Ами и така може да се гледа на нещата, така че в един момент ще се самобанна.

Но в интерес на истината всичките тези години съм си постлал много стабилно откъм работа, та засега ми е спокойно. В момента просто изчаквам, както сме се разбрали с адаша, да излезе първо неговата.

Пък и без форума: първо, че книгите няма да имат голям шанс да просъществуват; и второ - изобщо никога нямаше да съм се сетил да се хвана да ги пускам. Така че половината битка е самият форум - ти самият щеше ли да разбереш за Асасините, ако не беше научил първо за форума?

Не слагай сол в раната - още не мога да си простя пропускането на предишната...

Но едно силно ново заглавие непременно ще вдигне популярността и на форума. Така че дерзай!

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Дааа, гнусна беше и май точно това ме грабна тогава
Абе добра поредица, най-важното - леко гнусолява и противоречива. Супер

Аз си имам наблюдения, че сред бритовете фентъзисти, вкл. авторите на книги-игри има течение гнусавци.

Аз пък си ги бях купил всичките още на времето (фук-фук). Снощи хвърлих бърз диагонален прочит на Бездната. Много добре е написана. Като литература превъзхожда доста наши творби, промени ми мнението малко за западните КИ. Самите книги като че ли са писани за по-възрастна аудитория - поне към 15-16 годишни ако не и повече. Ако имате Бездната - прочетете пролога. Там "лошият" Скравендж размазва с чук главата на приятел на главния герой. Преди, а и след това има корменици, разбити от гюлета черепи и подобаваща пиратска и в полумрачни краски обстановка. Свеж бекграунд, който не беше чак толкова често явление за бг книга. Да не говорим, че светът изглежда доста пълнокръвен...

Има си и някои недостатъци като реалното време, което има героят. Когато отива в Порт Силанс или нещо такова, той има право на три места, които да посети. В едно от тях, в кръчмата примерно, се разиграват две случки, които...хайде да кажем, че не е редно да може да се разиграят изцяло.. Едната е да черпиш някакъв сляп и стар моряк и той да ти избърбори ценна информация, другата е да отървеш един очилат тип, с който се подбъзикват трима пирати. Докато пиеш пивото със слепеца е логично, че онези могат и да се разкарат, да им омръзне гавренето или пък на умният очилатко да му писне все пак...

Различните герои с различни качества са готина идея - така няма как да имаш всичко под ръка при необходимост и е по-некомфортно да чийтваш. Аз си избрах циганина в конкретната КИ

Остана ми само да си намеря "В бездната сред мъртъвците". Още не съм изчел всичко но "Кълбото на омразата" много ми допадна. Май книжките не са свързани сужетно като поредица?

Не, не са свързани.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Остана ми само да си намеря "В бездната сред мъртъвците". Още не съм изчел всичко но "Кълбото на омразата" много ми допадна. Май книжките не са свързани сужетно като поредица?

Аз пък само "Бездната сред мъртъвците " съм чел. Помня, че не беше лоша, но пък виж от другите новопоколенчески не съм се интересувал.

Чел съм "Кълбото на Омразата" и "В бездната, сред мъртъвците". Май съм чел и "Огърлица от черепи, но не съм на 100% сигурен.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Остана ми само да си намеря "В бездната сред мъртъвците". Още не съм изчел всичко но "Кълбото на омразата" много ми допадна. Май книжките не са свързани сужетно като поредица?

OFF TOPIC!
Днес съвсем случайно видях "В Бездната Сред Мъртъвците", ако те интересува кажи и ще ти пиша къде точно на лично

Страхотни бяха, но не съм чел "Огърлица от черепи". Не я намерих...
Някакви идеи дали в днешно време може някак да се издири?

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Остана ми само да си намеря "В бездната сред мъртъвците". Още не съм изчел всичко но "Кълбото на омразата" много ми допадна. Май книжките не са свързани сужетно като поредица?

Не са свързани сюжетно. Всъщност не са дори в един и същ сетинг !
"Кълбото на омразата" очевидно е на Орб, "Бездната" е пиратска, "Зелена кръв" е стиймпънк фентъзи, а "Огърлица от черепи" се развива сред маите.

Кълбото на омразата е една от най-размазващите черни фентъзита, които могат да съществуват при книгите-игри. Безнадеждността лъха от всякъде. Света в който се развива действието е в света на Пътят на тигъра. Тук също можем да срещнем Тютчев, Касандра и онзи третия, който винаги му забравям името.
Освен това в тази игра си има едно скришно място, където можеш да научиш пето умение - Познания за Фолклора. До там също се стигаше по таен път... А бе яка е книгата и утре може да я прочета вместо Патрул за Ада на бачо Уейн.

Най-важното в тази книга беше изборът на герои. По спомени бяха магъосник, заклинател, отмъстител и още 5-6. Лошото е, че на някои от героите половината умения не се ползваха. Примерно мореплаване - само веднъж се ползваше, ако избереш да избягаш от града по морски път. Важни умения бяха бой със сабя, магъосничество, заклинания и фолклор. Последното много помага при битка с едни кристални воини.

За сетинга - да, от пътя на Тигъра е. Иначе главния герой беше от някаква раса, дето почваше с дж. Джудани ли беше, нещо такова. Книгата съчета "Пътят на тигъра" с гоненията на евреите. Тия, дето почват с дж. ги избиват яката, защото ги обвиняват за бедността на народа. Едно към едно с евреите в Нацистка Германия.

Любимата ми от тази серия книги е "Огърлица от черепи". Имаше игра на нещо като баскетбол в нея, не знам дали не влиза в категория "спортни". :angel:

Всичките ги имах и съм ги играл, но спомените за тях са ми доста мъгляви, клонящи към никакви. Останало ми е само едно смътно усещане от тръпката и удоволствието, които съм изпитвал докато ги чета, та ще взема май, да ги изиграя пак след толкова години, ако случайно някой се е сетил, да ги дигитализира.

Играх на "Бездната" скоро. За времето си е наистина добра книга-игра. Най-много ми харесва, че е доста далеч от клишетата от онова време. На първо място няма го безумното мятане на зарчета, докато се бъхтиш с купища гадове изскачащи иззад всеки ъгъл. Историята е що годе оригинална, в сравнение с повечето книги-игри от старата вълна.
Все пак от дистанцията на времето откривам немалко дразнещи неща, които ако едно време минаваха пред тинейджърите, то сега едва ли биха задоволили вече порасналата (уви само като възраст, но не и като бройка) някогашна аудитория на книгите-игри. Изборът на герой на практика не е никакъв избор на герой, а просто конфигурация от умения и предмети. Спокойно можеше да направят така, че читателят просто сам да си избере уменията и предметите, които да вземе със себе си. Някой беше казал, че в тази поредица я има опцията сам да си създадеш герой, но поне в тази книга не видях такава.
Още в началото имаше невероятно безумие. Започнах играта с магьосник, който сред предметите си имаше пищов и магическа пръчка. Много интересно как някакъв пленник със статут на роб на пиратски кораб си се разкарва със пистолет, сабя или магическа пръчка из кораба, все едно е пръв довереник на капитана. Да не говорим, че по-късно в играта героят ми имаше възможността да прави невероятни магии, които преспокойно биха могли да го измъкнат от плена на ужасния пиратски капитан, но не, той прекарва цели две години на кораба безпомощно въоръжен до зъби.
Въпреки това, ако човек преглътне подобни тъпотии, книгата наистина не е лоша и бих я препрочел, понеже се гътнах преди да стигна особено далеч.