VulcanVerse

The Houses of the Dead
Книга от новата поредица на Дейв Морис и Джейми Томпсън - VulcanVerse - "Solo Roleplaying in an Open World" (тази книга е на Джейми).

Книгата започва с лека ретроспекция за героя и избори в произволни ситуации, които да определят началните му характеристики. Героят обаче няма персоналност, цели, въобще не знаеш кой си и за какво се бориш. Започва същинската част на приключението и се намираш в Подземния свят (но си жив), без някаква цел, предистория как си попаднал там и защо. Луташ се произволно на места - на първите 10-тина си обречен или да не можеш да влезеш, или ако влезеш да не можеш да направиш нищо, защото ти трябва я предмет, я статус, я пари. В един момент можеш да изпълниш едно от големите 12 предизвикателства (по 3 в книга), при което разбираш, че има 12 предизвикателства (неизвестно какви) и целта ти (може би?) е да се справиш с тях.
На различните локации се срещаш с различни герои и техните проблеми, които са под хигиеничния минимум за думата "сюжет" и сякаш дори персонажите в диалозите не им се занимава с такива глупости, като често тези диалози са мета (сякаш някой ти обяснява какъв е персонажът, вместо той да е там пълнокръвен) и приключват репликите си с "и така нататък...". Не съм сигурен дали това е някаква мета комедия, или злощастен творчески резултат. Имаше един диалог, в който героят трябваше да обясни какъв е... просто трагична история. "Ами май съм герой - шлая се насам натам, бия се, нали схващаш..."

Играта е съвсем опростена - имаме 4 показателя за проверки с по 2 зара. Няма живот, само "рана", като при второ раняване на места можеш да загинеш. На други места си загиваш директно. Има предмети, пари, и някои второстепенни механики/статистики, ала титли, белези, благословии (+1 при проверка), чест, придружител, божество. Битки няма. В сърцето си, играта е за "изследователи". Обикаляш навсякъде, гледаш къде какво ти трябва, по някое време като попаднеш на нещо от необходимите отиваш където то ще ти свърши работа (направо си записвах епизодите и изискванията за тях, за да си спестя безумното обикаляне по карта да си стигна обратно до съответната локация). За мен точно този тип книга-игра има нужда от битки и прогресия, за да се осмисли и разчупи по някакъв начин целия exploration. Естествено, по-трудоемкият и добър начин е да има и интересни избори в сцените, но тук почти няма (избори, да не говорим за интересни). Не ми допада и отбелязването на това къде си бил директно на самите епизоди, защото това е неудобно хем когато си водиш дневник извън книгата, хем ако я водиш вътре - когато ще преиграваш - трябва да я разлистиш цялата и да триеш епизод по епизод. Има и преходи към останалите книги от поредицата.

Оформлението - книгите от поредицата си тежат на мястото. Големият формат, твърдата корица - респектират. Печатът е цветен. Това, за съжаление, е тотално излишно, защото вътрешните илюстрации са предимно трагични, изпляскани без рамка и каквото и да било по страниците, тъмни и разностилни. Корицата също е тъмна и безлична.

Много много рядко оставям книга-игра посредата, но това беше случаят с "The Houses of the Dead" - за мен една тотално претупана безсмислица. Чудя се на кого би се харесала - вероятно на аудиторията на Битки Безброй и хора, които обичат да изследват и изчовъркат къде какво има, но не знам дали и това ще е интересно тук, предвид липсата на някаква цел и залог за цялото нещо и липсата на прогресия и особен резултат от случките, освен че получаваш предмет, който ти трябва за следващата такава. По-добре седнете да прочетете "Пътят на Пъдпъдъка" още веднъж... Нямах прекалено високи очаквания, но пак някак си тази книга се класира много под тях.

kiril_ps писа:

Продавам двата броя (Първа и Втора част) по 10лв., ако някой иска!

Взимам ги

The Hammer of the Sun
Зачетох и тази и тук нещата са по-добре. Още в началото попаднах до някакво село. В него имаше няколко случки, които имаха логическа свързаност. В момента, в който се справих с тях, пристигна глашатай, който ми даде покана за близкия дворец. И на двете места имаше събития, свързани с "нощта на голямата" буря, т.е. имаше и някаква цялостна мистерия, която да ми подсили интереса. Самите избори в ситуациите бяха по-интересни. Отново се стига до места, които са заключени, но сякаш не толкова често.
Като цяло, пак не е мой тип книга-игра, но на първо четене ми се стори значително по-добра, ще пиша допълнително, ако я дочета.