СЪРЦЕ ОТ ЛЕД от Дейв Морис (форумна игра)

25.
Зората се крие зад одеяло от тъмен отрупан със сняг облак. Увити в топли кожи, купчина пътници се насочват към пристана, за да чака ферибота. Щом се приближаваш към павилиона за билети, виждаш старец, загледан към морето, отпуснат като платнена торба върху една скамейка. Той е недъгав, няма крака, а лицето му има изглед на восъчна отливка, смачкана от овехтяване. Валмо от бяла коса увенчава покритото му с червени петна теме. Горкото старче, помисляш си ти, докато го подминаваш.
Той поглежда нагоре. Остър ястребов поглед среща твоя.
- Не ме е грижа за твоята жал, момко – сопва се той.
- Прощавай – казваш. - Не исках… - И изведнъж ти идва наум: той може да чете мислите ти.
- Разбира се, че мога да чета мислите ти. Нима не си чувал за барон Сириасис ?
Преди да смогнеш да отговориш, той се изтегля на ръба на скамейката. Струва ти се, че малко остава, за да падне на земята и правиш полвон стъпка напред, но той се взира в теб и казва:
- И помощта ти не ми е притрябвала !
За твоя почуда той се издига във въздуха, закръжавайки пред тебе, а взорът му се изравнява с твоя. За миг очите ти застиват. Дочуваш предупредителните му думи, неизречени, но запламтели в ума ти: Недей да ходиш в Ду-Ен, ако искаш да живееш.
Той рязко завива и се понася надалеч. Жена, която стои зад теб на опашката, хвърля поглед подир него и казва:
- Изумен ли си ? Това е барон Сириасис, един от господарите на Визант. Говори се, че е най-могъщият жив парапсихик.
Никога преди това не си виждал човек с толкова психокенетична сила, че да издига във въздуха собственото си тяло.
- Наистина, кой може да се съмнява ? – казваш на жената.
Ако имаш кодовата дума Диамант, отгърни на 224. Ако не, отгърни на 202.

224.
Докато опашката се придвижва, Кайл Бош бърза да се присъедини към теб. Потропвайки с крака, за да се избави от утринния мраз, той ти казва, че се е забавил в града заради някакви покупки в последния миг. Забелязваш ново лъчево пушкало на пояса му.
- Сега потегляме – казва той развълнуван, озъбвайки се, докато се взира в мъглата над морето. – Приключението започна !
Изниква пречка, когато стигате до билетната служба. Цената на превозването до Кáхира е 10 купища на човек. Бош примижава жално над останалите му средства, а сетне се обръща към теб, свивайки рамене.
- Боя се, че ще трябва да платиш за мен. Съдружници сме, все пак. Убеден съм, че ще се съгласиш, че досега никога не съм се скъпил да давам своя дял.
Ако се съгласиш да платиш и за себе си, и за Бош, намали парите си с 20 купища и отгърни на 246. Ако си готов да платиш за себе си, но не и за него, задраскай 10 купища и отгърни на 267. Ако парите не ти стигат дори и за билет за теб самия, отгърни на 288.

288.
Изтрий кодовата дума Диамант, ако я имаш.
Навярно някое от уменията ти би могло да ти помогне да си осигуриш място на ферибота. Ако имаш ПИЛОТИРАНЕ и искаш да го вкараш в употреба, отгърни на 309. Ако предпочиташ да се осланяш на ИЗМАМНИЧЕСТВО, отгърни на 331. Ако прибегнеш до ХИТРОСТ, отгърни на 226. Ако нямаш никое от тях, отгърни на 352.

309.
Заговаряш членове на помощния персонал, които чакат на пристана ферибота да пристигне. След кратко обсъждане на общи въпроси, ти обръщаш разговора към особеностите на професията си.
- Чувам, че фериботът е кораб на въздушна възглавница Бауер Турбо-400 – казваш ти. – Такава машина се държи добре, особено във водовъртежите около делтата Изида, но трябва да се погрижиш да намалиш бавно и да поддържаш разумна температура. Твърде бързо охлаждане може да повреди обвивката и би могло да причини спуквания в двигателите.
- Пилот ли си или корабоначалник ? – пита човек с тънки мустаци, който се представя като капитана.
- Често съм плавал из Вътреземното море – обикновено носейки се край брега в калогребачка, за да избегна пирати, макар че съм упрвалявал и Бауер веднъж-дваж.
Капитанът изпуска пушека от лулата си към теб и кима замислено.
- Ще се наемеш ли за едно пътуване до Кáхира ?
- Така се случи, че точно там искам да отида – казваш ти, нарамвайки багажа си.
- Е, ако не те е страх от тежка работа, тогава мисля, че мога да те цаня на борда.
Той доизяснява подробности около назначението ти. В добавка към това, че си спечелваш превозването до Кáхира, ще ти платят още двадесет купища. Прибави тази сума към парите си и след това отгърни на 246.

246.
След четвърт час бледа зелена светлина блести през тъмата откъм морето. Струпалите се пътници вдигат и събират своите вещи, докато фериботът се носи все по-близо до пристана. Грамаден кораб на въздушна възглавница с три палуби, над които се извисява команден пункт, фериботът се плъзга по заледения бряг и застава на металната си долница. Работниците веднага се затичват с дъски да сглобяват пътечка, а ти се качваш на борда заедно с другите.
Има забавяне заради товаренето на хранителни запаси. Намираш си ложе на средната палуба и се заглеждаш в морето. Изостряща се отсянка в цвета на стъклото засилва мрачността на гледката, белязана от едри желязночерни облаци, скупчени високо над едно море от сиви вълни и плаващи ледени късове.
Накрая возилото се издига и вие сте напът. Разпоредителите се стичат и бива поднесен обяд на дълги маси в главното помещение. Предъвкваш клисава каша, извлечена от водорасли, разводнена с подправен чай. Тръгваш на разходка по външната палуба, но следобедният мраз скоро те кара да се прибереш. Някои от другите пътници са започнали да играят карти. Докато виделината чезне, една пролука в снишаващия се облак открива шепа бисерносветли звезди. Барът е отворен и на кораба струи все повече сърдечност, но ти оставаш отдръпнат и неспокоен. Повечето от тези хора нямат наум никаква по-нататъшна спирка след Кáхира, никакъв стремеж освен дребна печалба и тръпка от мъничко приключение. Ти самият си се насочил към ужасяващо далечен край: изгубените развалини на Ду-Ен, в затънтените земи на Сахарската ледена пустош. Сякаш изобщо не е за вярване, но там, в Ду-Ен, ти или ще уловиш върховната власт, ... или ще загинеш.
Отгърни на 10.

10.
Призори фериботът навлиза в устието на Изида и се плъзга нагоре срещу течението към Кáхира. Разкарвайки се по палубата, долавяш полъх топлина, който се издига от реката. Той омекотява режещия мраз на утринния въздух. Разпитвайки един от моряците, научаваш, че по коритото на реката са разположени нагревателни тръби. Никой не знае какъв е източникът на енергия, но въздействието е такова, че Изида е предпазена от замръзване, поради което речните водорасли и риби изобилстват повече, отколкото би очаквал. „Това е основата на преуспяването на Кáхира”, казва ти той. „Но един ден тръбите ще се повредят. Тогава реката ще замръзне и Кáхира ще трябва да умре.”
Хвърляш поглед на изток, където слънцето изнемогва зад покривало от суров сив облак. „Това ще е сетният дял на целия свят.”
Кáхира виси пред погледа около един завой на реката. Надкрачва Изида на грамадните си бетонни подпори, това е един голям град-твърдина, с кули като гръбначни прешлени отзад, с вид на звяр от механичен Армагедон срещу мразните околности. Фериботът се плъзва към едно станище*, рампата се разтяга и вие слизате от кораба пред градските порти. Ако имаш кодовата дума Диамант, отгърни на 251. Ако не, отгърни на 229.

*станище - старинна дума за "железопътна спирка" (англ. halt). (Бел.прев.)

229.
Кахира е обгърнат от мараня, издигаща се от топлите речни води, които текат под града. Градската порта е метален похлупак, отварящ се в широка вдигачка за товари в дъното на бетонните подпори. Избързвате през нея тъкмо преди портата да се затвори за последен път тази вечер. Застанал сред тълпа от човеци, мулета и камили, изчакваш, докато вдигачката издрънчава на равнището на улицата и се отваря, за да избълва пътниците си връз една пиаца, обвита от мъгла. Прекрачваш навън под влажното лъщене на неонова лапма и се озърташ из пиацата, нехаейки за скитниците, които се влачат покрай теб с вързопите си. Глъчта е заглушена от мъглата. Въздухът е мокро студен, с блудкава воня на гъста пара и влажен бетон.
Мъж, носещ снабден със светилник фес, доприпква при теб, триейки ръцете си все едно, че ги мие. Куп щърбави зъби лъсват от устата му на уличната светлина, докато се покланя. „Привет ! Аз съм Бадор, водач-преводач. За едничко купище ще ми бъде драго да съм ти от помощ за многото питания, които трябва да имаш относно този тачен град.” Ако платиш цената за услугите на Бадор, задраскай си 1 купище и отгърни на 33. Ако му кажеш да изчезва, отгърни на 95.

33.
Бадор издава напред брадичката си и поглажда прошарената си рунтава брада, в очакване да види как може да ти помогне. Ще го попиташ ли за Гиза (отгърни на 59), Сахарската ледена пустош (отгърни на 77), град Кахира (отгърни на 143) или къде да пренощуваш (отгърни на 99) ?

143.
- По този въпрос – заявява Бадор – бих излъгал, ако твърдя, че знам с безпогрешна сигурност. Според някои градът се е сдобил с името си от Харе-Охе или „Полето на враждата”, тъй като е основан на мястото, където първият фараон гледал сокол да се бие с плъх. Друга версия го свързва със селището Ел-Kaхира, посветено на червената планета на победата.
Поклащаш глава.
- Това са древни митове. На мен ми трябва съвременна история.
- А, добре. Когато Ду-Ен се възцарил, Кахира станала важна като база за действия на въоръжените сили, противни на Волентинските Стражи – общо взето останалия свят. Поради топлопроводните тръби, закопани по коритото на река Изида рибите са в изобилие дори и в тези лоши времена, та Кахира все още процъфтява. Топлата вода, която влиза в досег с ледения вятър от Сахарската равнина, образува неспирната мъгла, която е свойствена за града.
- А защо градът е построен на високи бетонни стълбове, вместо да се простира по бреговете на реката ?
Лицето на Бадор добива израз на несигурност.
- Защита ? Оскъдност на материали ? Неясен указ ? Кой може да каже ?
Сега можеш да поискаш съвета му за Сахара (отгърни на 77), за Гиза (отгърни на 59) или за най-доброто място за престой (отгърни на 99). Или пък да го отпратиш (отгърни на 95).

77.
Бадор изказва смайването си, когато му казваш, че се каниш да пресечеш Ледената пустош.
- В имети на бащината ти брада ! Да не би да искаш да станеш на труп със скреж във вените ? Отстрани всякаква мисъл за такива кроежи, умолявам те !
Не сдържаш усмивката си.
- Какво ? – казва Бадор разплакан. – Присмиваш се на моята загриженост ли ?
Полагаш ръка върху ръкава му.
- Успокой се. Аз и ти сме непознати и ти вече си взе таксата. Недей да допускаш мисъл за моята смърт да те измъчва, а ми дай съвет как да избегна такава съдба.
- Само дивите ебори пътуват до Сахара и дори те не смеят да отидат по-далеч от покрайнините ѝ. Това е място на призраци и дяволи, а вятърът е като обсидиан.
- Еборите … чергарско племе ? Как оцеляват ?
- Имат буреци, рунтави дебеловрати зверове, които трупат мастни слоеве. Когато се зададе буря, ездачът се подслонява при своя бурек и пуска кръв на добичето, за да си изпържи кървавица, която да го подсили. – Бадор се намръщва, за да покаже какво мисли за такъв един обичай.
Сега можеш да го попиташ какво знае за града (отгърни на 143), за Гиза (отгърни на 59) или най-доброто място за пренощуване (отгърни на 99). Ако си научил всичко, което ти трябва и искаш да го отпратиш, отгърни на 95.

59.
- А, това е много древно място, не много далеч на запад. Там в древни времена погребвали египетските царски особи. По-късно от далечните краища на земното кълбо дошли мъже с един велик воин, наричан от тях Гилгамеш, който имал кожа от желязо и огнени очи. Казали му да бди из снеговете за признаци на живот в развалините на Ду-Ен и при поява на заплаха оттам да крачи напред с вдигнат меч.
Бадор вижда изгледа на лицето ти.
- Вярно е, съвсем вярно !
Сега можеш да го попиташ какво знае за Сахара (отгърни на 77), за самия град Кахира (отгърни на 143) или къде да нощуваш (отгърни на 99). Ако си научил всичко, което ти трябва и искаш да го отпратиш, отгърни на 95.

Желаещи да съживим играта?

99.
Той изрично заявява, че по никаква причина не бива да спиш в Клаустралския парк.
- Не е безопасен след свечеряване – казва, размахвайки пръст.- Клаустралите едва биват възпрени да не проникнат до улиците.
- Какви са клаустралите?
Бадор се дръпва назад с пресилена изненада.
- Наистина ли не знаеш? Те са пъклени твари – пълната противоположност на човеците. Процъфтяват в мрак, студ и мръсотия; ненавиждат виделина и доброта. Хранят се с гниещите останки на мъртвите.
Дебелите му бузи потръпват в уплаха.
- Гниеща плът? Тогава защо им е да нападат жив човек? Може би клаустралите са измислици от приказка!
Поглежда те тъжно, сякаш си човек, загубил разсъдъка си.
- Не допускай цинизма ти да те примами в парка – настоява онзи.
- Тогава къде да отседна?
- Най-добър е хотел „Осиман”. Ако не можеш да си позволиш хотел, избягвай тесните улички, където се навъртат обирници. Ако трябва, спи при оградите на Рибарския площад – добре осветено е, топло, а и има доста народ наоколо през цялата нощ.
Сега можеш да поискаш съвета му относно Сахара (отгърни на 77), относно Гиза (отгърни на 59) или относно самата Кахира (отгърни на 143). Или пък да го отпратиш (отгърни на 95).

95.
Ако притежаваш лична карта и искаш да я използваш, отгърни на 353. Иначе, ако още не си го сторил, би могъл да проучиш барон Сириазис (отгърни на 401), Хаим Голгот (отгърни на 422), Гилгамеш (отгърни на 350) или Сфинкса (отгърни на 11). Ако си готов да си почиваш, отгърни на 311.

Ето я картата към "Сърце от лед", с грубо нанесени побългарени названия.