Ню Лърк ли коминг - ИГРАТА

Лорда въздъхна облекчено, когато Касапин съсече тигъра, и избърза, за да си вземе прерови багажа си все още върху гърба на мъртвия му слуга. С идеята да извади другите пистолети, да ги презареди и да ги сложи в кобурите.
Пътьом, той си каза, колкото се можеше по небрежно:
- Момчета, някой от вас има ли представа какви бяха тези бандити и какво искаха от нас? Счу ми се, че за някакви 160 гвинеи говореха?
Там обаче го очакваше неприятна изненада.








Някъде от към северозапад се чу корабна свирка.

Ефикс съсредоточи претърсванията си върху тигъра и другарчето до него.


Междувременно корморана претърси трупа с пръсната глава и пръснатия от бурето труп което говореше за някакъв нездрав интерес към пихтията.


Отново се чу свирка, но този път май не беше корабна, а като чели се чуваше и трополене на ботуши.

В първия момент Лордът се шокира от съдържанието на багажа. За миг изпрати мислена благословия към Шакти*, но уви - нямаше какво да се направи. Веднага щом зареди пистолетите и ги прибра в себе си, той прибра и малко черно тефтерче. За момент се поколеба дали да не пребърка труповете, но се погнуси. Въпреки че нямаше проблем да претърсва хора, умрели преди десетилетия и столетия за археологически ценности, това тук бе друго - хора, прясно убити от него на улицата.
Направи му впечатление, че Боцман се изплъзна от въпроса му. Ако в началото му бе съмнителен, сега подозрението гризеше като черна никса душата на Лорда. Защо Боцман ги бе превел по тези тъмни и криви улички? Какви бяха тези бандити? Та те определено търсеха него. И за какви 160 гвинеи ставаше въпрос. Смайли "избяга" от въпроса. А и поведението му в схватката будеше въпроси. Лорда имаше хиляда и един въпроса..., но всички те бяха отложени от тропота на ботуши и свирката на полицията.
Лорда изруга. Явно нямаше как да останат на място, въпреки че съвсем не бе приключил със Смайли, но с него щеше да се разправя по-късно. Сега по-големият му проблем бе тялото на Джейк. Твърде вероятно бе да го разпознаят, а това значеше неприятности за него. За това, колкото и да го бе гнус, той бързо изпразни джобовете на Джейк**, за да изглежда, че е умрял вследствие на обир и после се затича след корморана, преди да се е появила полицията.

*да се подразбира - към водещия
**Освен това Джейк на практика му бе длъжник"

Пристанището на брега на река Ейвън бе голямо*. В момента на шестте му кея бяха акостирали цели пет „плавателни“ съда.

Като начало няма как да не ви се набие на очи огромния триста футов параход с два комина здраво привързан към кея и с пуснати трапове. Параходат е със стоманен обков на корпуса и има озъбена лъвска глава на носа. Около него кипи буйна товаро-разтоварна дейност. Членовете на екипажа носят добре скроени кожени ватенки с бели качулки и раздават заповеди на шперпите мъкнещи товара.
Почти до него е акостирал около сто и двадесет фута и по металната му обвивка има следи от ръжда. Някакъв човек потрива замръзналите си ръце долу до трапа му и приканва почти всеки минаващ да се качи на борда.
Веднага след него виждате доста по дребен параход който отново надува свирката си и избълва черен дим от единствения си комин, а няколко моряка се суетят около привързващите въжета.
От другата страна на канала, където реката е замръзнала една вятърна галера с дължина около деветдесет фута, а до нея голяма вятърна яхта около 60 фута дължина и висока трийсетфутова мачта.

Покрай вас минават група медуни* и се отправят към уличката от която току ще излязохте, като само за момент един от тях се спира да погледне Дечо с преметнатия на рамо Рахвин, но явно не му се занимава с това точно в момента. Прикривате се на завет между няколко сандъка и докато обсъждате следващата си стъпка до краката ви доста изнервено се дотъркаля „нещо приличащо на обица“.



*Макар застудяването да бе пресушило Бристолския залив реката все още беше дълбока и пълноводна.
**copper - мед. Значките на полицаите са от мед.

Щом стигнаха пристанището Лорда с един поглед прецени ситуацията. Очевидно се бяха откопчили от стражата. Сто и двадесет футовият кораб му се видя съмнителен. Не бе сигурен колко може да издържи на бурите с тази ръжда, а дребният параход съвсем го отписа. Поколеба се за момент спрямо големия кораб. Не му харесваше лъвската глава (досега се бяха разправяли с тигри), но той като че ли изглеждаш най-внушително. Лордът прецени, че имат няколко мига преди кораба да потегли и се обърна към Боцман.
- Боцмане, преди да потеглим дойде време да си кажем приказката мъжки. За всички ни е видно, че се мъчеше да ни замотаеш по тези криви улички. Бандитите, с които се бихме също търсеха теб, а за финал не помогна в битката с тигъра, а пушеше разни пури. Кажи си правичката, кой е този тигър, за какво те преследват и какво да очакваме от тук нататък!