Ню Лърк ли коминг - ИГРАТА

Харизмата на Смайли проработи. Поне за Лорда.
- Окей, ще приема че това са били събирачи на дългове, от които си опитал да ни избавиш...засега - повдига ръце Лордът. - Макар че за мен остава любопитен, факт, че те търсеха някакви 160 гвинеи от теб и бяха готови да "таксуват" всички нас..., но нека да забравим засега случката. Що се отнася до собствените ми наблюдения и до знанията, които бе така любезен да споделиш за нас с корабите - предлагам да се качим на кораба с лъвската глава. Изглежда ми най-солиден, а ако се хванем като огняри може и да припечелим нещо. Вижте - този с ръждата пък ми изглежда, много зле поддържан, сигурно е опасно да се пътува с него. А малките корабчета и яхти рискуват да ги нападнат пирати. Каквото и решение да взимаме предлагам да потегляме по-скоро, освен ако някой не иска да пита още нещо Боцмана?
Докато лордата изнасяше речта си Дечо се приближи до Рияна и прошепна нещо в една от слуховите тръби на костюма ѝ. Сепията смени наколко пъти замислено цветовете си след това „кимна“.




Дечо пак си разтрива ушите, може и защото е студено или пък заради пронизителната свирка на малкия параход, който вече е откачил въжетата и екипажа отива да вдигне трапа.

Меховете в гърдите на костюма се раздвижват, пещта са разгара, а Рияна започна плавно да прелива в жълтозелени нюанси, докато пипалцата ѝ се движат по механизмите вътре в аквариума.
-*С*а*м*о* *щ*е* *п*р*и*п*о*м*н*я*,* *ч*е* *п*о* *р*а*з*п*и*с*а*н*и*е* *С*е*в*а*с*т*о*п*о*л* *т*р*ъ*г*в*а* *с*л*е*д* *д*в*а* *д*н*и*,* *е*д*и*н*и*я* *о*т* *д*р*у*г*и*т*е* *к*о*р*а*б*и* *г*л*е*д*а*м*,* *ч*е* *п*о*т*е*г*л*я* *в* *м*о*м*е*н*т*а*,* *а* *з*а* *д*р*у*г*и*т*е* *н*е* *з*н*а*е*м* *н*и*щ*о*.* *П*р*е*д*в*и*д* *п*о*с*л*е*д*н*и*т*е* *с*ъ*б*и*т*и*я* *н*е* *с*ъ*м* *с*и*г*у*р*н*а* *д*а*л*и* *н**я**м**а** **д**а** **е** **н**е**о**б**х**о**д**и**м**о** **д**а** **н**а**п**у**с**н**е**м** **м***н***о***г***о*** ***п***о***-***б***ъ***р***з***о*** ***о***т**** ****п****р****е****д****в****и****д****е*****н*****о*****т*****о***** - като към края на тирадата ѝ меховете очевидно не могат да насмогнат и губят повече въздух. Рияна се отказва да ги раздува и посочва към някаква барака над която е закована табела „АдМънистрация“. Махва към малката уличка от която излязохте и в която влизат още няколко медуна, а накрая с широк жест обхваща групата която е доста подозрително опърпана и кървяща.

Лорда прокле в червата Смайли, на седем от 12-те езика които владееше*, който се втурна към кораба, прокле Шакти и всички светии, прокле медуните и се втурна след него. Лично той предпочиташе Севастопол, по ред причини, но времето за мислене изтичаше... Стражата щеше да довтаса скоро. Той хвърли мълниеносен поглед към Боцман - "пака ще си говорим"... и реши засега да го оставим на мира... имаха по-важни занимания.
-***С***т***р***у****в****а**** ****м*****и***** *****с*****е****** ******ч*******е******* - се опитаха да наваксата меховете на Рияна, но като видя как Тялото на рахвин почва да се влачи към „Южна мечта“ реши да не си хаби последнити въглища за говорене, а за придвижване на механичните крака.
Трапът точно се отлепи от кея когато кракът на Лорда стъпи отгоре му и го върна обратно. Лордът се изкачи по него напълно пренебрегвайки учудените погледни на екипажа, а след него се изтътрузиха и останалите СКИори.
- Ще взема големия апартамент... - започна той но след кратък оглед на размерите на плавателния съд се примири, - но и самостоятелна каюта ще свърши работа. Спътниците ми вероятно ще се задоволят и с койки. Очаквам предиобедната закуска и се надявам обядът да е сервиран точно в дванадесет!
Ошашавените моряци не успяха да отвърнат нищо, а от мостика се чуха викове за розмърдване на кърливите задници преде да станат плаващи кирливи задници. Южна мечта нададе пронизителен писък и отплава по течението на река Айвън, малко преди в една малка уличка на пристинещето да се впуснат група лечители, вероятно е имало и оцелели щам си бяха направили труда да ги извикат.






*и само го прокле на останалите 5

- Когато ме окраде и рече „Цункай ми пернатия задник за сбогом Ебеди“ си помислих, че ще се покриеш някъде за поне месец. Въбоще и не съм предполагал, чеще те видя след по-малко от седмица задъхан и... ранен. И с компания!
От мостика слиза най-големия човек който някога сте виждали, ако беше зелен сигурно щеше да се казва Хълк. Но понеже е карамелено кафяв...:
- Ебеди Нгола, на вашите услуги - Това да видиш как почти осемфутова планина от пусколи се покланя почти до палубата с такава лекота е колкото респектиращо толкова и... респектиращо. - С какво бих могъл да ви бъда от полза и по важния въпрос... имате ли с какво да заплатите услугите ми?

Лорд де Клейв пое нещата в свои ръце. Той пристъпи напред, метна кръвнишки поглед на Боцман и... заговори сладко-сладко, поне според него:
- За заплащането... имаме пари капитане, не са просяци - вгниезди се в разговора Лорда и потърка една гвинея между пръстите си. Нуждаем се срочно да напуснем пристанището и да стигнем до Ню Лърк или някоя близка точка, откъдето можем да продължим пътуването си. Не знаем какво точно ви дължи нашият спътник и не искаме да се замесваме във вашият спор, но вярвам, че сте добър бизнесмен и няма да се оставите чувствата да ви водят, когато можете да спечелите допълнителни пари от рейс на пътници.
Докато говори Лордът оглеждаше кораба и се опитваше да използва образованието си, за да отгатне нещо за обстановката, екипажа, капитана, вида на кораба и т.н.