Познай книгата-игра по епизода

Мен ми звучи Блондско, примерно "Дракон в мазето"?

Според мен това е Върджил.
Бих заложил на някоя част на Водопада.

Ал, давай пусни ти загадка!

Добре, макар че според мен трябваше да е Джордж наред.
Ето ви една лесна и малко по-нестандартна, с Ефикс ни хрумна по време на панаира:

Посочи едно число.
— 5, 6, 8 или 9 — отиди на 1198.
— всяко друго — отиди на 1199.

И morphy е прав, така че оксиморонът се задълбочава - трима прави с три различни отговора.

Давайте Morphy или George Al или Rahvin - на когото пръв му хрумне интересен въпрос - важното е играта да върви.

Възползвам се от правилото „на когото му хрумне интересен въпрос“

8
-Ставай – силния вик на дневалния се впи в мозъка ми – ставай, стига спахте. Няколко ругатни, някой и друг ритник по палатките и скоро бе невъзможно да спиш. Протегнах се, изсумтях нещо не цензурирано и се надигнах. Напоследък все не си доспивах, умората беше постоянно усещане, но това не бе целият кеф - обикновено човек, като стане рано, очаква закуска, приятна и топла. Тук обаче ме очакваше отново Юфка, мразех я, ако някога се измъкнем от това проклето място, ще си купя два кашона с тази закуска и тържествено ще я изгоря.
Както всяка сутрин, първо се строявахме за развод. Липсващи нямаше, но и в този ден всички от ротата изглеждаха уморени и отчаяни. Не знаехме къде сме, не знаехме дали ще се върнем вкъщи някога. В строя спазвахме дисциплина, бяхме войници и дори тук нямаше да позволим да се разпадне Батальона. Три роти по три взвода или около 200 души включително и ранените.
Обикновено сутрeшния развод минаваше спокойно, преброявахме се, даваха се заповеди за прехода през деня и се избираха двама за разузнаване от взвод. Обикновено късмета беше на моя страна и досега бях ходил само веднъж на разузнаване – 9