форумна-игра - Руско-украинската война - продължение

Не знам как Торо е достигнал до извода, че " видимо е, че никаква форумна игра няма да има,". Интерес към темата има - два души са заявили участие, трима имат интерес темата. Темата е актуална. И в други форумни игри съм писал през ден-два, не мога перманетно да пиша постове. форумът не е само за книги-игри (а и за ролеви игри, форумни игри, кино, музика, лично творчество и пр- {Дори и дигитализирани книги-игри и стратове за Първата световна война има}) . Отбелязвам че хората заявили участие са повече отколкото в някои други форумни игри. Както и че темата съществуваше още от март и никой не смяташе да я затваря. Явно пак в чата са се разиграли страсти. По този повод ще кажа, че не съществуват забранени теми - мисля, че изяснихме това още през 1997 г. когато Майндкрайм написа книга-игра на тема "гангстери". И тогава имаше моралисти. Айде сега да изгорим поредицата "Хлапето". Неделчо написа книга игра на тема порно. И тук имаше моралисти. Книгата обаче се купува.Кирил издаде военна книга-игра. Айде да не я четем, че има трупове. Впрочем тук, в този форум е имало поне три-четири форумни игри на тема порно. Винаги съм бил на мнението, че щом има търсене ще има и предлагане. Не е редно в когато някой иска да се забавлява да му се налагат забрани - било по политически, верски и пр. признак. Иначе ставаме като талибаните които взривиха един вестник, защото не им изнасяше някой да се шегува с Мохамед. Всеки на когото не му харесва темата е в пълното си право да не я чете


Епизод 5

Бартош го нямаше, но пък в болницата бе хаос. В сградата на болницата зееше (голяма) дупка. Оборудването бе разпиляно. уплашени медицински сестри търчаха наляво и надясно -с престилки и без престилки! Спрях една от тях, която ми изглеждаше по-възрастна и предпологаемо – по -опитна.
Къде е д-р Бартош? - попитах я
Къде е д-р Бартош?
КЪДЕ Е Д-Р БАРТОШ? – викнах й
Че аз отде да знам? – реагира най-накрая тя. Всички се разхвърчаха нанякъде. Някои бяха убити. Други отидоха в метрото, където сега има огромна нужда от лекари. Трети избраха да се идат в посолството; надяват се да са по—добре защитени, а и там правят опити за хуманитарна мисия. А аз останах.
-Защо? – опулих се
Защо какво?
-Защо остана щом всички са избягали?
-Е, ами все някой трябва да остане - сопна ми се тя и приключи разговора.
Докато бомбите падаха помислих и стигнах до извода, че възможностите ми бяха ограничени.

Можех да отида в метрото. Доколкото чувах от новините всички масово се трупаха тамq използвайки го за бомбоубежище. Бедата бе, че там се задавше хуманитарна катастрофа. Все пак можех да се насоча натам - вероятно уменията ми щяха да от полза.Току виж намерех и моя приятел д-р Бартош - на епизод 10
От друга страна посолството бе по-малко вероятна цел. А оттам можех да участвам в организирането на екипите които да донесат санитарното и медицинско оборудване. – ако това бе решението ми отивах на епизод 20
И разбира се – можех на остана тук и да се опитам да помагам във възстановяването на болницата…ако не я удари нова ракета. Не би трябвало, ракетите бяха точни до метър, а тя не бе военен обект….но пък знаеш ли го Путин? Не би трябвало и да плаши с ядрен удар, а ето че плашеше. – все пак ако това бе решението ми – епизод 30 бе моят избор.


докато тръгвах къв следващата си цел ми направи впечатление медицинско оборудване, което се търкаляше и никой не го вземаше.
Реших да го взема.
Читателю отбележи си - можеш да избираш между бинтове, йод, успокоителни, респиратор, памук.. Всеки един брой ти отнема 1 т. товар. Ако вземеш 1 бинт и 1 йод това са 2 т. товар, ако вземеш 2 бинта - пак са 2 т. товар. Имаш право на зар d6 за да определиш колко точки товар може да вземеш оттук.

Ще гледам да поствам на денонощие по един пост, понякога - на две. Не мога да давам обещания че ще пиша през равни интервали. Понякога може на ден да пусна два пост, друг път -един за два дни.Не съм машина и не мога да вися непрестанно във форума, имам работа и личен живот

@ Спас и Гишена. Мога да правя и алтернативни сюжети, но нямам нищо против да се обедините в един общ.
@Мери, ако желаеш не е късно да се включиш - само си кажи точките - може и на лично.
Финалният бос ще е Путин естествено, Кадиров е ниска топка.

Взех решение да остана в болницата. Все пак това бе мястото, където се караха ранените.
-Как да помогна? разбирам малко от медицина - обърнах се към най-близкостоящата сестра - онази с която бях говорил.
-ами включвай се - вдигна рамене тя - работа има предостатъчно.
В следващите часове затънах в работа. Ранени имаше предостатъчно, да не говорим за бременни жени и самотни майки. Някои пищяха, други тихо плачеха. Тока спираше постоsнно, понякога за два-три часа. Навън виеха сирени. Често не ни достигаше вода.

Читателю, хвърли ми зар d5 за да видиш колко хора си излекувал. За всяка единица товар, от намерения комплект която решиш да използваш имаш право да си добавиш две единици. (можеш да използваш 1,2,3,4 от намерените т. товар или пък нищо да не използваш)
записвай си някъде излекуваните/убитите, накрая ще е от значение при оценяването Отбележи си също че са минали 10 часа - Време 10 часа.

Мацката която заговорих се оказа приказлива. В моментите в които бе спрял тока, непрестанно говореше с мен. Чудех се дали го прави, за да свали собственото си напрежение или защото ме сваля. Не че имаше значение де.

Постепенно започнаха да идват (хаотични) новини от посолството.
Байдън бил изразил морална подкрепа, но нямало да се бие.
Страните от НАТО се чудели как да заобиколят заплахите на Путин за ядрена война.
Правителството на младия премиер на България,Кирил Петков изразило солидарност, но приятелите на Путин скочили, и се налагало позицията му да бъде ревизирана.
Навсякъде идваха отчайващи новини. (Ако нямаш хладнокръвие психиката ти пада от лошите новини и губиш губиш 2 т. Издръжливост.
Ако имаш хладнокръвие нищо не губиш. - това е твоят случай )
Междувременно президент Зеленски се вкючил по радиото - така ми казаха, аз не съм чул лично - и се опитал да надъха хората. Чат-пат по радиото говорели братята Кличко, Руслана и други които призовавали за защита на отечеството.

Между два такива интервала медсестрата - между другото тя се каза Наташа - ми предложи да отида с нея и със спешния екип., да потърся хора из града, които да докарам в болницата. Ако това бе моето решение записах КД "Спешен екип" и продължих на епизод 3
Разбира се щеше да е много опасно, но пък какъв мъж съм ако се плашех от малко афганци...все пак умеех и да стрелям.

А можех да остана в болницата и да чакам логистика, медицинско оборудване и пр. Все повече започваше да става ясно, че ще има голям наплив от хора, нуждаещи се от качествено лечение и че малко по-малко клиниката ще се превърне във важно място.- в такъв случай записах КД "Хирург" и продължих на епизод 13

А извън това...трябваше да взема едно голямо решение. Можех да свия контрабандно малко материали и по някое доверено лице да ги изпратя на Олена. Това бе много рисковано, ако ме хванеха можеха да ме изритат. В затвора едва ли щяха да ме пратят (той бе разрушен от ракета), но щеше да е неприятно изжививяване. все пак ако вземех това решение записвах КД контрабанда - независимо дали избирах 13 или 3 епизод


А можех и да зарежа Олена и да започна свалка с Наташа (никой в болницата не знаеше, че съм женен). В такъв случай записвах КД "Наташа" и директно преминавах на епизод 3, без право на избор

извън темата:

Джордж явно пишеш по добре в този стил отколкото фентъзи или фантастика.

Поклатих глава и ясно казах "Нйет" (в повечего страни клатенето с глава е знак за потвърждение, затова се налага уточнение).
Наталия ме изгледа мръсно, но не каза нищо. Сигурно си мислеше, че съм страхливец.Нека! Беше ми все едно, отношението й към мен бе последната ми грижа.
След кратко колебание се отказах от опити да задигам материали. Беше опасно, можеха да ме хванат, а в тези размирни времена това носеше риск. Уцелих промъждутък от час и половина, в който да има ток и се опитах да се свържа с Олена, но никой не ми отговори. Записах съобщение на гласовата поща. (запиши си КД телефонен секретар)
Междувременно в болницата бе настанал АД. Непрестанно пристигаха нови тела – мъже с откъснати от бомбите ръце и крака, жени пред раждане, за които нямахме елементарни санитарни условия и пр. Не достиха уреди, не достигаха лекари, не достигаха сестри. Храната не достигаше и бяхме на дажби. ( виж си силата - ако е 3 си отнеми една т. издръжливост, ако 1 или 2 си отнеми две т. издръжливост - голям мъж си, не се храниш достатъчно) Тока спираше непрестанно, което правеше проблем изпирането на екипите ни и измиването на скалпелите с гореща вода, след операция. Опасността от зараза бе изключително голяма ( Отбележи си Зараза - 1 т. Като направиш 10 т. в болницата ще плъзне епидемия. ). Който е ходил на война може да си представи, който не е – д знае, че е кошмар. След като сума време се бяхме блъскали полегнах за малко. Слава Богу, имах къде да спя, защото навън бяха плъзнали банди от мародери.
И аз не знам колко съм спал, но не бе много – нервите ми бяха опънати. (нормално би трябвало да ти дам да възстановиш 1 т. издръжливост, след като си се наспал, но тъй като хладнокръвието ти е на минимума- няма да получиш този шанс)
Бързо осъзнах, че сестрите крещят, а после чух нови трясъци на бомби. За добро или лошо даже нямах време да се уплаша. Този път бомбардировката бе кратка - нямаше и десет минути(предната продължи три часа).


По това време започнаха да пристигат нови слухове.

Повечето държави от НАТО все пак решили да заобиколят декларацията на Владимир Владимирович , като изпратят хуманитарна помощ и логистика.
България бе решила, наред с хуманитарната помощ да приеме и бежанци.
Срещу Русия били наложени тежки санкции.
Армията се опитваше да организира някаква съпротива (засега беззуспешно) и да пусне тока (засега също безуспешно). Почти всички радарни системи обаче били ударени от бомбите; та не можели да спират руските атаки по въздуха.
В посолството вече организираха хуманитарната помощ и чакаха рейсовете. Бедата бе, че то бе далече, оборудването нямаше да пристигне лесно. Както казах банди от мародери вече щъкаха из града
Имаше предложения да организираме охранителен екип на оборудването. Освен това щяхме да доставим храна. Естествено никой не изяви желание да е доброволец. Все пак тъй като имах Стрелба, можех да вляза в този екип. Поне временно щях да се разсея от тежката ситуация…макар че навън можеше да е по-лошо. В такъв случай записвам КД „охрана“ и се отправям към посолството, за да донеса оборудването.Освен това болницата спешно се нуждаеше от логистика.

Ако не исках да рискувам живота си безмислено, можех да работя и при полевите условия, които имах В интерес на истината имах покрив над главата (доколкото ракетите правеха това възможно), прясна вода и храна и вършех нещо полезно. Ако си мислех, че това е по-добрият начин записвах КД „полеви условия“. Също така натрупвах опит с медицината (отбележи си, че безплатно съм ти дал 200 т. Опит, които можеш да разпределиш като покачиш Бързината, Силата или Хладнокръвието на 2 ниво - само едно от тях. Разбира се можеш и да не ги използваш, а да си ги пазиш. Натам ще ти трябва повече опит.)

Читателя ако си записала КД "охрана" твоят ход е на епизод 50, а ако си записал КД "полеви условия" - на епизод 60
----
ИИ - Пренасям показателите на Спас тук, че да не прескачам непрестанно в другата тема, за да ги гледам

"Цените" при покачване на ниво

Джордж акушерките и травмите са в различни сгради направо... на никоя бременна освен ако не е деграде няма да и мине през ум да я изражда хирург ортопед...

EПИЗОД 60

След кратко колебание избрах да остана и да не се заминавам с работа за войници и охранители. Следващите няколко дни бяха от ужасни по-ужасни. (отбележи си, че за изминали 5 дни. Отбележи си, и още 5 т. Зараза [с което стават 6 точки зараза!], защото първия екип изпратен до посолството изчезва и ти не получаваш навреме помощ. Помни какво те предупредих - стигнеш ли 10 т. зараза епидемията започва да вилнее. )Честно казано по едно време загубих представа за времето – ядях, после помагах на хора, после спрях, после пак помагах на хора. По едно време се запитах какво ли стана с екипа, който бяхме изпратили, но вече бях на етап в който всичко ми бе като в сън.
Изпратихме и втори екип – слава Богу, той се върна невредим, но от първия ни вест, ни кост. Вторият екип донесе чаканото обородуване, но тъй като част от него бе потеглило с първия екип получихме по-малко от нужното (хвърли 1 шестенен зар, умножите числото по 2 и ще получиш с колко медицински материали разполагаш).
Междувременно пристигаха мрачни новини.
Руснаците бяха в Офанзива. Бяха завзели Славянск, Мариуопол, напредваха и към Одеса, Харков и Днипропетровск (Днепро)
Лидерите на чуждестранните държави се бяха събрали на Съвет в НАТО, но не бяха стигнали да никакво важно решение. Взели бяха решение, по чл. 5 да се защитават една друга (Украйна не бе член на НАТО), налагаха тежки санкции на Русия, изпращаха хуманитарна помощ….но всеки го бе страх да прати военна помощ. Американците предлагаха на българи и словенци да ни изпратят стара техника – Миг -29 – която да замени за нови Ф-16-ки…но Полша съвсем не бе съгласна да се прекара оръжие през нейната граница
Новините ме нервираха. Толкова ли не виждаха другите, че след Украйна идва техният ред. Путин нямаше да се спре той вече се заканваше на Молдова. А Народното събрание на автономната Република Сръбска (В Босна) бе взело решение да се отдели до 6 месеца.*
Можех да започна да пия успокоителни и поне временно щях да успокоя нервите си. Сигурно щяха да ми подействат. Бедата бе, че ако направех това имаше голяма опасност да се пристрастя – на епизод 12
Или пък можех да откажа да пия успокоителни. В такъв случай ниското ми хладнокръвие и изострените ми нерви, вероятно щяха да ми смъкнат жизнените показатели – епизод 42**


*ИИ - ако трябва да съм честен, тези събития се случиха в малко по-голям интервал от време, да речем 3-4 седмици, но в интерес на играта аз малко съм забързал събитията.

**който е играл Хлапето се издига се сеща какъв е изборът. с наркотиците.

ИИ – заразата се смъква със съответното медицинско оборудване в което има и материали освен за лична употреба, също и санитарни материали. В случая качи ниво, заради това че първата доставка не дойде, поради това че не отиде с екипа и го хванаха мародерите. Не съм описал това, защото няма как метаигрово да знаеш какво става с другия екип и какви са последствията. Ако бе избрал варианта да тръгнеш към посолството щях да те въвлека в престрелка с мародерите - метаигрово

ВИ Постепенно започнах да пия успокоителни. Това отпусна нервите и успях да си кача 2 т. издръжливост. Нормално повечето лекари биха ми казали, че има опасност да се пристрастя, но напоследък бях калил нервите си, и смятах че тази опасност е преувеличена. Междувременно Олена дойде в болницата. Голяма радост бе, че е здрава. Записахме я като медицинска сестра и постоянно се виждахме (задраскай КД телефонен секретар , запиши си КД щастие . Оттук нататък ако ти кажа, че губиш точки заради психиката си, директно го игнорирай)
Междувременно бе раздадено санитарно оборудване и опасността от зараза намаля (хвърли един шестсенен зар, за да видиш с колко точки намалява опасността. В идеалния случай я "нулираш")
Междувременно дните летяха (минали са още 14 дни), а слуховете се множаха.
Изглежда, руската армия далеч не се бе оказа толкова ефективна, колкото се очкаваше.
Край Одеса, Херсон, Мелитопол, Днепро, Харков, Киев се водеха жестоки сражения. Отряд от афганци и чеченци се бе опитал да хване президента Зеленски или Виталий Кличко но те се измъкнали, а отрядът бе разбит
Американците бяха започнали да пращат наемници - „доброволци“, които пък внасяха техника. Шансовете на Украйна се бяха повишили, но все още инициативата бе във Владимир Владимирович
Междувременно в посолството на България бяха започнали да изпращат автобуси за бежанци
Постепенно в болницата бяха дошли инженери и механици, които бяха оправили кабелите, а напоследък имаше и по-често ток (армията все още се бореше с проблема, но бе започнала да го оправя). Бяха започнали да идват и повече доктори и медицински сестри. Аз самият станах по-опитен – запиши си още 400 т. опит. Минали са няколко дена.
Междувременно дойде един от „доброволците“ и ми предложи да ме зачисли като военен доктор към армията към. Бяха им кът.
Бих могъл да се съглася – така щях да допринеса за настъплението на родина. Имаше вероятност и да ме произведат военен офицерски чин и кариретата ми да тръгне нагоре. – ако избирах това отивах на епизод 99
А можеше нещата да се сговнят. Като военен доктор шанса им да ме убият не бе никак малък. Трябваше да мисля и жена си. Ако исках да си кютам в болницата избирах епизод 100
Междувременно бях посъбрал в себе си малко пари и можехме с Олена да се опитаме да отидем до посолството, а оттам да избягаме в България епизод 101
С това вариантите се изчерпваха.

Ще изчакам до утре за да видя дали има някой друг с други предложения, ако няма - отигравам.

Стани военен доктор.

Епизод 100
Избрах да остана в болницата. Засега положението в нея изглеждаше….“добро“? имаше щанс да имам нормален живот. Междувременно доставките започнаха да стават по-редовни и вероятността от епидемия рязко спадна (ако до този момент имаш над 5 т. медицинско оборудвdне заразата се нулира, ако имаш под 5 т. – запиши КД eпидемия ). Наивно вярвах, че след като бомбите не са военна цел, никой няма да ни закача (ракетите и бомбите може да имат доста точен прицел). Уви, оказа се че съм грешал.
В края на месеца приехме един ранен войник. В същия ден пет ракети удариха болницата (обяснението на Путин бе, че щом в болниците има войници значи са военни цели.). И това бе един гаден

КРАЙ

Оценяване – виж кодовите си думи. Първо виж излекуваните от теб. До този момент - 17 души (ако не съм ги отчел). За всеки си записваш 1 т. За всяка точка неизползвано оборудване – още 1 т. за оценяването
Предвид, че имаш КД „щастие“ си запиши 5 т., накрая добави издръжливостта. Накрая виж дали имаш КД „епидемия“. Ако я имаш хвърли един зар d10 за да видиш колко души са умрели и колко точки да си извадиш. Добави точките на нивото си за хладнокръвие умножени по две (в твоя случай 2 ниво по 2 - 4).
Резултатът е твоето оценяване. Колкото повече точки имаш толкова по-добре си се представил.


ИИ: Алтернативният епизод – ставаш военен доктор – ще представя по-късно