Духът на прерията

Я и Духът на прерията си няма тема срамота.Като човек израстнал с книгите на Карл Май нямаше начин Духът да не ми хареса.В книгата има иновации може да се игаре от момче и момиче/макар разделението да е доста условно/,има си и трима герои/макар двамата да попадат по стечение на обстоятелствата в едно и също племе,всъщност и тримата по някое време/.Обединяване на индианските племена гарнирано с много екшън-двубои,игри,отвличания,бой с животни,загадки,древни послания,индиански бойни изкуства и разбира се самия Маниту.

Сега разбирам че такава книга съществува

Човек всеки ден научава нещо ново. Да те изненадам допълнително - има и продължение - Войната на Понтиак!

Какви са тези индиански бойни изкуства? Тази книга съм я пропуснал, трябва да я потърся, интересно звучи.

Много, изключително много ми допадна, но по-малко от "Войната на Понтиак". Всичко започва добре, но за сметка на трите различни "начални етапа", края е малко претупан. Въпреки това - силно препоръчително четиво.

Хубава книга беше, но много ме дразнеше тоя "Малък Маниту". И на моменти индианците говореха като на дете - историята е, че ти отваряш книга и хоп - пренасяш се в индианския свят, като избираш войн, в който да се вселиш. Ако това го нямаше щеше да е супер.

Яка книжка, но АДСКИ лесна като система. Почва да ми се струва характерно за Джордж

Много хубава книжка наистина, препоръчвам я на всеки заедно с продължението

За мен Духът на прерията е една прелюдия към истинсткото постижение на Джордж в тази тематика - Войната на Поинтиак. Препоръчвам горещо !!! Мисля и че се намира лесно. Едно време я имаше във всеки втори търг.

Аве нещо много детинска и с много лош литературен стил, изобщо не успява да ме увлече. Явно като малък не ми е правело впечатление, че литературния стил на Джордж е слаб, а и сложните системи в другите му книги явно са затапвали това. Ама в тая и системата някаква проста и скучна.

Доколкото си спомням тази КИ, мисля че Джордж е целил и някаква образователна цел. Съобразявал се е доста с историческите дадености, което може би е повлияло да бъде малко суховата, особено за хора, които не са почитатели на историческите романи (или игри).

Онова, което разводнява "Духът на прерията" са излишните подробности с пола на играча и диалога между избрания герой и духа му (читателя). Явно Джордж си е дал сметка за това, защото във "Войната на Понтиак" тези неща бяха изчистени, а играта и посвествованието станаха по-приятни. Изобщо идеята да влизаш в света на книга-игра със собствените си дадености (пол и най-вече възраст) и това да влияе върху събитията по някакъв начин ми се вижда доста несполучлива. Нямам нищо против разказа във второ лице, но предпочитам да се вживея в "другото си Аз" в лицето на героя, отколкото да чета как с разгръщането на книгата попадам в някакъв друг свят и там съм си същото дете. Е, в първите няколко книги-игри на Колин това върви като въвеждане в света на интерактивните четива, но само дотам.

Всъщност дори там не си го спомням. В Огнена пустиня си си дървар-воин.

А иначе могат да се направят невероятни неща с такива техники, стига да му хрумне на някой автор как точно.

Джордж обича да експериментира и според мен това е много важно за развитието на потенциала на жанра. Жалко, че понякога тази иновативност остава недооценена.

Джордж наистина вкарваше по нещо ново във всяка своя книга-игра. В това отношение няма равен. А сега, като разгръщам книгите му за "Астрала" и виждам малките настолни игри в края на повечето, си мисля, че тъкмо от тях произлизат стратовете.