Проклятието на меча

Сравних ги просто заради общата самурайска тематика. Разбира се, едната е фентъзи, а тази за темата е историческа игра.

В този смисъл - моите поздравления за нашия славен Джордж. Личи си старомодният просветителски дух у него и у Колин - да научим децата на нещо, да ги насърчим да четат повече, да правят етични избори в игрите, такива неща.

Една от книжките на Джордж, която доста подценявах...
Сюжет: Баща ти е бил японски благородник и е убит с предателство... ти оцеляваш при семеен приятел и в деня, в който ставаш самурай разбираш истината и решаваш да възвърнеш семейната чест.
Като цяло книжката може да бъде условно разделена на няколко части: първите 50 епизода е история в историята, която проследява спасяването на семейния меч (или неговото изгубване). втората част е изпита за самурай и последвалото обучение в някоя от 4-тирите школи; 3тата част е същинската, а именно дали ще търсиш отмъщение или възстановяване на името на семейството, която пак се дели на няколко(дори може да станеш нинджа). четвъртата е най-кратка и е в рамките на 10 епизода - среща с шогуна.
Положителни страни: много възможности за развитие, различни пътища, различни финали - много варианти за преиграване; като малка книжка с термини е, полезна е, може да се научи нещо ново, историята е клиширана, но е написана добре,
Отрицателна: наистина след обучението ставаш машина в един момент, тези ТРИ системи за битка идват малко прекалено на едно място, има вариант, в който си спестваш половината книжка,
Не лошо четиво, определено за мен е по-добро от другата подобна книжка на Джордж - Сенки от мрака.

Monevwww писа: писа:

тези ТРИ системи за битка идват малко прекалено на едно място

Джордж е искал да угоди на различни вкусове, затова има три начина за решаване на битките. Лично аз предпочитах най-простия, но със сигурност и другите два са имали привърженици.

vg писа: писа:

Monevwww писа: писа:

тези ТРИ системи за битка идват малко прекалено на едно място

Джордж е искал да угоди на различни вкусове, затова има три начина за решаване на битките. Лично аз предпочитах най-простия, но със сигурност и другите два са имали привърженици.

Ясно ми е, дори една от "задачите" в книжката е читателите да измислят универсална бойна система...гадая, но явно Астрала са искали да правят поредица тип ББ...
А иначе и аз ползвах простата система, само защото не ми се занимаваше по другите начини

Прочетох я от библиотеката в сайта наново, Бях забравил колко е интересна и увлекатена и колко много може да научи едно хлапе от нея за Япония, самураите, оръжията и бойните изкуства и традиции. Приятен геймплей, доста битки, показатели и финална проверка за престиж, което ми хареса. Ще си я купя пак. Все повече съжалявам, че си затрих колекция от над 200 книги-игри. Сега съм напът да я възстановя и разширя. Препоръчвам тази книга- игра на всички нови фенове на ки!

Аз я прочетох отново наскоро. Просто от интерес. Максимално лесна. Записах се в школата су-джуцу-рю и станах "нагинатист". Макар че реално "копиеносците" и най-вече "алебардистите", в ранното Средновековие при формираща се японската идентичност и в последствие и Япония на Токугава са могли да се бият както с "хоко" така и с "нагината" и "яри". Единствено като "алебардист" съм я минавал от любов към оръжията. Съжалявам, че продължението не е било реализирано. "ПЪТЯТ НА САМУРАЯ", "ТАЙНИТЕ НА ЯМАБУШИ", "СИЛАТА НА НИНДЖАТА". 3 пътя и подозирам, че "ЯМАБУШИ" щеше да е като за "алебардист" и "копиеносец" като мен. Ако Джордж някога би се върнал към такъв проект? С удоволствие, една от най-добрите му е, но е страшно лесна и е като за деца.