Проклятието на меча

Сравних ги просто заради общата самурайска тематика. Разбира се, едната е фентъзи, а тази за темата е историческа игра.

В този смисъл - моите поздравления за нашия славен Джордж. Личи си старомодният просветителски дух у него и у Колин - да научим децата на нещо, да ги насърчим да четат повече, да правят етични избори в игрите, такива неща.

Една от книжките на Джордж, която доста подценявах...
Сюжет: Баща ти е бил японски благородник и е убит с предателство... ти оцеляваш при семеен приятел и в деня, в който ставаш самурай разбираш истината и решаваш да възвърнеш семейната чест.
Като цяло книжката може да бъде условно разделена на няколко части: първите 50 епизода е история в историята, която проследява спасяването на семейния меч (или неговото изгубване). втората част е изпита за самурай и последвалото обучение в някоя от 4-тирите школи; 3тата част е същинската, а именно дали ще търсиш отмъщение или възстановяване на името на семейството, която пак се дели на няколко(дори може да станеш нинджа). четвъртата е най-кратка и е в рамките на 10 епизода - среща с шогуна.
Положителни страни: много възможности за развитие, различни пътища, различни финали - много варианти за преиграване; като малка книжка с термини е, полезна е, може да се научи нещо ново, историята е клиширана, но е написана добре,
Отрицателна: наистина след обучението ставаш машина в един момент, тези ТРИ системи за битка идват малко прекалено на едно място, има вариант, в който си спестваш половината книжка,
Не лошо четиво, определено за мен е по-добро от другата подобна книжка на Джордж - Сенки от мрака.

Monevwww писа: писа:

тези ТРИ системи за битка идват малко прекалено на едно място

Джордж е искал да угоди на различни вкусове, затова има три начина за решаване на битките. Лично аз предпочитах най-простия, но със сигурност и другите два са имали привърженици.

vg писа: писа:

Monevwww писа: писа:

тези ТРИ системи за битка идват малко прекалено на едно място

Джордж е искал да угоди на различни вкусове, затова има три начина за решаване на битките. Лично аз предпочитах най-простия, но със сигурност и другите два са имали привърженици.

Ясно ми е, дори една от "задачите" в книжката е читателите да измислят универсална бойна система...гадая, но явно Астрала са искали да правят поредица тип ББ...
А иначе и аз ползвах простата система, само защото не ми се занимаваше по другите начини

Прочетох я от библиотеката в сайта наново, Бях забравил колко е интересна и увлекатена и колко много може да научи едно хлапе от нея за Япония, самураите, оръжията и бойните изкуства и традиции. Приятен геймплей, доста битки, показатели и финална проверка за престиж, което ми хареса. Ще си я купя пак. Все повече съжалявам, че си затрих колекция от над 200 книги-игри. Сега съм напът да я възстановя и разширя. Препоръчвам тази книга- игра на всички нови фенове на ки!

Аз я прочетох отново наскоро. Просто от интерес. Максимално лесна. Записах се в школата су-джуцу-рю и станах "нагинатист". Макар че реално "копиеносците" и най-вече "алебардистите", в ранното Средновековие при формираща се японската идентичност и в последствие и Япония на Токугава са могли да се бият както с "хоко" така и с "нагината" и "яри". Единствено като "алебардист" съм я минавал от любов към оръжията. Съжалявам, че продължението не е било реализирано. "ПЪТЯТ НА САМУРАЯ", "ТАЙНИТЕ НА ЯМАБУШИ", "СИЛАТА НА НИНДЖАТА". 3 пътя и подозирам, че "ЯМАБУШИ" щеше да е като за "алебардист" и "копиеносец" като мен. Ако Джордж някога би се върнал към такъв проект? С удоволствие, една от най-добрите му е, но е страшно лесна и е като за деца.

Със смесени чувства съм след като прочетох Проклятието на Меча. Често имаше неясни указания, бойните системи не са от най-работещите, а като добавим и дисбаланса при показателите и проверките, резултатът е, че не загубих нито една точка издържливост в битка. Но книгата има и хубави страни, за които сега ще споделя.

Историята се върти около това, че в началото на XVII век в Япония си наследник на самурайския род Тайра, който в смутни времена е погубен от самураите на враждуващия род Уесуги. Оттук можеш да избереш дали да тръгнеш по пътя на отмъщението и да убиеш Кеншин Уесуги, или да възстановиш честта на рода си като докажеш пред шогуна Токугава предателството на Уесуги.

Играта е доста интересна откъм комбинции на умения, които можеш да усвоиш и разклонена откъм избори на школи, бойни изкуства и оръжия. Съответно и откъм проверки в различни ситуации кои умения могат да са ти полезни. В началото има една част, която се развива докато ти си пеленаче и разказва историята на прекълнатия меч. В тази предистория мечът може да бъде спасен от верния на баща ти васал Майеда или да бъде пленен, а Майеда убит. Доволен съм, че след като не успях да спася меча не се отказах, а като истински самурай продължих напред по моя бушидо. Играта има няколко пътя, по които да се мине и мечът не е толкова важен. В тази връзка, ако не сте прочели пътя на отмъщението и живота с нинджите, препоръчвам ви го.

Литературата не е кой знае какво. От художествена гледна точка на моменти ми напомняше тази от Герои на Ерик Берт. Акцентът явно не е върху историята и изказа, а върху историческите бележки вплетени в играта. И точно тази комбинация между игра и история е силната страна на книгата. Историческите факти, термини и пояснения са нещото, което ме спечели в тази Суперигра 13 на Астрала.

Илюстрациите на Спаско Ганчев много ми харесват. Пресъздават чудесно света от книгата.

Pe6ka_S_Mnenie писа:

Майкъл напълно основателно я разкритикува като "почерпена" с "Кемпо" на Александър Долин (много неща описани в книгата на Джордж си бяха взети от там), иначе ми се стори интересна.

Той Джордж не го е крил това. А иначе какво ще кажеш за това?

Ако твоите Ловкост + Сила повече 15 отиди на 100. Ако са по-малко отиди на 66. Ако са точно 15 избери си един от двата епизода 100 или 66.

Branimer писа:

всичко ми харесва в нея. Всич-ко. И оръжия, и техники, и системи на бой

Точно пък системите за бой да ти харесват ми е малко странно. Те са три - едната е събиране на показатели и сравняване, ако имаш повече директно печелиш. Т.е. битки, в които няма опасност да игубиш издържливост - супер. Втората система е подобна на класическата от ББ и е най-работещата. На играта е оставен избора дали да я играе с един или с два зара. Разликата не е за пренебрегване, аз я играх с два зара, за да има повече шанс, за този който има по-ниски показатели и пак често противниците ми нямаха дори и теоретичен шанс. А третата бойна система е нещо като счупения превод от Пътя на Тигъра в изданията на Еквус.

KirilS писа:

Нямаше ли и икебана някъде?

Има.

hameleona писа:

Ако има КИ, която плаче за обновен и балансирън едишън - това е тази

Много добре казано!

Etom писа:

Приятен геймплей, доста битки, показатели и финална проверка за престиж, което ми хареса.

О, тази последната проверка за Престиж и нюансите, които добавя към края много ми хареса и на мен.