Хиперкосмос: Генезис - ревюта и мнения (СПОЙЛЕРИ!)

А аз се чудех може ли да се прави секс с фениксоида?

коя беше Дар? нещо се обърках?

а за Лейра много съжалявах че след всички тези свалки , но - уви.

Прочетох Генезиса. Началото започна интригуващо, но някъде посредата взе да ми става скучновата. Отдавам го на недобре развита атмосфера - постни описания, неинтересни герои. Сцената в оранжерията беше потресаващ кич. Игровата схема е много разнообразна и интересна. Поддържа се динамика през цялото време, изборите са логични и изобилни, при това на фона на голям обем. Стори ми се че балансът беше добър. Като цяло - стабилна книга-игра, една от най-добрите преводни в Новата вълна, а обективно погледнато може би и най-добрата (аз си харесвам Съновидението, заради сюжета и литературата, но там играта беше кръгла нула).

Съновидението не успя да ме грабне мен, там няма грам игра. в Генезиса имаш разпределение на точки, варианти с кого да се сприятелиш да тръгваш да гониш звяра, или да го чакаш в станцията. Дори епилозите са различни. Това което е досадно, че няма вариант в който да не убият Лейра или да речем да спасиш Плантуш., т.е. авторът не се е напънал малко да излезе от сюжета на филмите "Пришълецът" и "Нещото" и някъде от средата става ясно как да играеш че да завършиш до финала. Иначе има съспенс, също и игра, с нетърпение чакам Катарзиса.

Прочетох я подробно най-сетне. Минах я няколко пъти и разнищих всички възможни разклонения. Истината научих чак при финалната проверка откъде не съм минала. Книгата ми хареса и ми беше много забавна, докато я четях. Предвид жанра, аз нямах високи очаквания за литература, стил или атмосфера, затова в това отношение нямам оплаквания. Героите ми се сториха достатъчно разнообразни и специфични, макар и в рамките на жанровите клишета. Добре е, че от новата вълна се появи и чиста фантастика, отдавна не бях чела нещо подобно. Хубаво е да има разнообразие

Нещата, които според мен е можело (и е трябвало ) да се пипнат от автора, преди публикуването:
1. Няколко дребни, но за мен лично много дразнещи причинно-следствени разминавания. Например идваш с едната машина, а след малко слизаш от другата или имаш един план, но някой от героите ти говори за друг план и т.н. Това би могло да се оправи само промяна или махане на няколко думи
2. Дневникът може да се оптимизира. Например започването на качествата ловкост, нюх и бойни умения от различни стойности е излишно и като цяло не много добре обмислено. Макар че накрая разбрах кога тези параметри могат трайно да намаляват
3. "Еротичната сцена" е излишна. Стои изкуствено и съвсем не на място. Явно някой е казал на автора, че задължително трябва да влючи и това клише, но хич не му се получило.

Представяне на Генезис в сайта Цинебум: cineboom.eu/73948-2/

Тази книга ме върна назад във вемето, когато прочетох първата си книга-игра "Звездни Бойци". Не мога да не направя асоциация с нея. А след като мога да направя подобна асоцияция, то мога да кажа, че това е една от най-добрите КИ на подобна тематика. които съм чел. Историята е клиширана, но пък ако човек се замисли всяка история е клиширана. Начина по който е поднесена е оригинален и забавен. А Синти... ох, заек, ох, кеф. Макар да ми беше налко не на място тази сцена баш там, но зашо пък не. По-добре с нея. Главния герой ме кефи. Играта също е добре направена. Имаше някои странни избори и други, за които ми се стори, че нямах достатъчно информация, но пък в така е и в живота. Изобщо очаквам още от тази поредица. ЗА КДВ!!!

Да ви кажа, подходих с много големи надежди към заглавието. Когато осъзнах че е руска, веднага ми изплуваха приятни спомени - то Стругацки, то Буличов...
Да, ама не.

НИЩО НЯКАКВО ТАКОВА...

За начало имаме си главен герой - пенсиониран пехотинец. Космически. Бръсне се на сухо. Яде лед поради липса на камъни. Ползва патрони голям калибър вместо клечки за зъби.
От друга страна - имахме си един съвсем дееспособен еквивалент на Нещото, готов да вилнее из арктическата база. Хорър нотки, значи. Да, ама не.
В един момент очаквах нашия напращял от тестостерон мачо да измете склада с "нещото", напук на всички хорър канони, ей така щото е рашан бляд.
Или да предостави честта на мега коравата мацка до него, която спеше с пищов вместо вибратор.
Накрая, за капак - докато нещото изтреби каквото е останало от персонала, нашия пич може да се заключи със спецназката и да направят един бърз заек. Ей така, докато около тях хвърчи кръв и мозък.

Това прави играта нито точно хорър, нито точно хартиен вариант на shoot em up. Всъщност на фона на цялата сюжетна безмозъчност, играта няма кой знае какви проблеми. Опцията да се съюзиш с лошите е по-скоро за парлама, а щеше да е наистина добре да има опция за изцяло алтернативна "кампания".
Имаше разни неща които не разбрах - например защо имаш 15 стартови точки от показател, като не може да загубиш повече от 5 от тях по време на игра. Ама това го има и в много други игри, та да не издребняваме. Много от опциите за взаимодействие с оцелелите и обстановката са добре замислени.

Извода - не е добре да се копира, особено от няколко източника едновременно. Дори тези източници да са "Звездни Рейнджъри" и "Пришълци".

Леден свят, безстрашен войн,мацки,чудовище,не е лошо като замисъл.Атмосфера има,играта също я бива,сравняването на показатели е далеч по добро от мятането на зарчета.Разбира се историята е прекалено много взаимствана от разни фими, което не ми пречи щото Пршълецът съм го гледал твърде отдавна, а Нещото въобще не съм.Началните показатели не ми пречеха въобще,ако иска 1500 ловкост да беше сложил все тая. Свалката с мацките е приятна добавка към играта, жалко е че нищо не стана с Лейра,а толкова се напъвах да и се харесам. За сметкана това Синтито поддаде доста лесно на една бих казал грубиянска свалка, но пък сигурно е била загоряла жената.Имаше и разни нелогизми , например снегохода го дадох за поправка на предавателната станция,а после си го намерих с още вързан за него контейнер с гориво. Умрях веднъж поради липса на огнестрелно оръжие.Медалите ми бяха напълно излишни още повече,че нямаше реална оценка на играта въз основа на тях.Намерените предмети дет евентуално ша ги използвам някога си в още ненаписана книга също не са добре. Общо взето приятна игра.Най-доброто дотук от Никсата, с класи над тъпни като Герои и Съновидение.Като цяло обаче, нищо ново,нищо вълнуващо ,нищо,което да ме грабне.Средна ръка книга -игра.
Оценка: 7,5 от 11
ПП. В Обрачът иначе правописни грешки и сбъркана реклама, тука грешки при медалите и изпуснат номер на епизод общо взето традицията в жанра
продължава.
ПППП. Тва Книжното момиче прави такива завъртяни ревюта че едва ли и тя си ги разбира. Сигурно си мисли че е интересна, но по добре да отиде на стаж при Скротума.
ПППППП. Жорка , кой е Рей Уайт?

Хъм, Психо, объркал съм псевдонима на Рей Гард. когато правих ревюта за първи път четях нещо от него и това име ми се заби в главата, а сега вече знам, че в Русия е доста известен има поне 3-4 книги игри само от тази поредица, и планира поне още толкова. Отделно май имаше и някакъв разказ -игра от него който няма нищо общо с фантастиката.
Мерси че ми посочи грешката - и аз съм човек и аз греша,но е хубаво да се учиш от грешките.