Спасението на Аврея - коментари върху книгата

За първия ти въпрос ще си позволя да задълбая в теория. Има два противпоставени неща в игрите, които се наричат immersion (потапяне/вглъбяване) и meta. Целта ми в Котарака е да постигна максимално потапяне и механиките да са невидими за играча. Това означава играчът да знае минимален брой неща, които Котарака не знае.
Конкретно за скриването на предметите, така разсъждава Котарака, така искам да разсъждава и играча. Тези предмети не се вземат в рамките на историята, но това няма как да се знае в този момент. Може да се предположи, че трудно след проникване при стражите Котарака ще си излезе да си ги вземе.
Знам че този подход е странен за играчите, те са свикнали да мислят в кодови думи, инструкции и механики, аз искам да им предложа мислене в рамките на историята. За мен щеше да е по-глупаво и като описание, и като игра, ако бях писал "Избери си кои предмети да оставиш, (за да не те разкрият по тях), но знай, че вече няма да можеш да си ги вземеш. Зачеркни ги от дневника си.
Да, така биха направили (повечето от) останалите автори и е стандарт в КИ, но не и в гейм дизайна
По подобни причини в електронната версия бях скрил ползването на умения - те си дават ефект, но читателя мисли в мета логика и си казва "баси тъпото, тези умения никога не ги ползвах". В действителност човек трудно преценява кога едно умение е било ключово за живота му и да, тук по същия начин може играчът да предположи, че умението му е сработило на базата на текста и развитието, но трябва да се обясни предварително, иначе не могат да се избегнат мета очакванията. Даже в игри на компании като TellTale games изрично се появяват мета надписи от типа на "She will remember that you were rude to her", просто защото масата играчи имат нужда да им се каже "Ето това ти решение ще има значение, вервай ми". Дори в началото на играта държат да подчертаят "Изборите ти променят историята", колкото и да се подразбира. Мета feedback-a (обратна връзка за действие) е необходима в някаква доза, вече според играта и публиката се преценява колко. Само някои по-арт игри я елиминират напълно. КИ играчите са супер мета ориентирани, често критиките и въпросите са от типа на "тази кодова дума къде се ползва и не е ли грешка че се взема два пъти", а не замисляне какво се е случило във въпросните сцени и има ли логика в това - има ли логика Котарака да се застрахова с два начина за премахване на една и съща магия, например и може ли да се съмнява, че единият начин може да не е ефективен. Аз също играя изключително мета след първо разиграване (това е характе4но за гейм дизайнери), а някои игри са си създадени за мета и това им е якото. Не е грешен подход.

Така, следващите въпроси - според мен и много читатели е хубаво да има пренасяне на елементи от книга в книга. Да, кофти е ако това доминира и превръща първата книга в незавършена - например огромната част от действията ти за момента да нямат ефект (минусът на Калоян), да няма кулминация или завършеност на историята, но това не е случаят с Аврея по мое мнение.

Баланс в уменията не търся, още повече мисля на ниво "поредица". Така е и в живота. Избери си най-полезната комбинация според теб, не е ли това идеята на уменията? В едната книга едно ще е по-полезно, в друга - друго. Забележи и ролята на уменията в книгите за Котарака - можеш да ги минеш без никакви умения.

Дали се ползват малко или много - ами, малко се ползват, книгата е кратка, но според мен с тях си е по-интересна. Да, мога да я напиша и без тях. По-скоро обаче бих унифицирал поредицата и бих ги вкарал и в Черния нарцис.

Благодаря още веднъж за отделеното време и интересните въпроси, най-вече и ъгълът, под който си ги задал.