Коментари /дискусии "Котарака и Абаносовия дракон"

Здравейте! Ако може малко помощ за книгата, колко е максималния брой живот? С колко живот се започва? Благодаря предварително!

Ето че и аз изиграх "Котарака и абаносовия дракон". Първо да се похваля - първо изиграване и имам 78 т. (с кодова дума Блиц натрупах сума ти точки)


Сега за самата книга-игра. Аз както си ме знаете първо гледам илюстрациите. (корицата и илюстрациите са лицето на една художествена книга). В случая Йоан Викторовна се е справила чудесно, рядко съм виждал толкова хубави илюстрации в Новата вълна (в старата Иванчев редеше "бисери" ). Висок реализъм и много детайлност.
Играта разчита основно на информирани избори, а сетинга е типично пиратски - все неща които ми допаднаха. Допадна ми също, че можеш да избереш да имаш връзка с Криси, с Мелинда или и с двете
Торо е добавил и точки уважение, които са заместили точките Отношения с Елинор от предната игра, но пак имат значение едновременно за играта и в същото време - за оценяването. Вкарването им в играта е по чудесен начин
одобрявам и новата врътка - дали владееш едно умение майсторски или основно

Какво обаче не ми хареса?
Основната ми критика е срещу механиката - на няколко места се иска да смятам точки издръжливост, щети и пр. Колко щети нанася кортика, какви са статистиките на елфа на 227, ако се биеш в началото на играта, колко т- отнемаш на Сержо и т.н. Добре че взех умението Смъртоносни поражения, иначе трябваше да хвърлям шансове при битките.
Принципно Сашо се е усетил и е вкарал зарчета по страниците (за което го поздравявам), но аз мразя да разчитам на случайността в КИ - това ми убива удоволствието..
Предвид че в Котарак и черния нарцис битките се водят по съвсем друг начин, не виждам за какво му е било да усложнява механиката


Няколко по-дребни минуса
Също така макар самото да приключение да е много добре разгърнато, рязката смяна на сетинга - котарък от наемен убиец става пират- ме подразни. Много ми се иска да разбера какво става с Елинор междувременно.
Също така ме подразни и корицата. Макар че е в унисон с приключението, то тя не е в унисон с ребрандираната корица на Черния нарцис. В случая корицата на Абаносовия остров е много по-детска, прилича ми на извадена от пиратски комикс, докато от другата корица ме гледа един типичен асасин.
Двата различни шрифта на двете книги - Абаносовият дракон и Черният нарцис (2 редакция) и факта че едната книга има символа на Никсата, а другата - не - ме подразниха

Въпреки забележките ми, Котарак и Абаносовия остров е хубава книга-игра.

Давам и оценка за илюстрации 6
и цялостна оценка- 5 (най-вече заради излишно усложнената механика, иначе щях да й дам 6)

На фона на изключително впечатляващото твърдение, че автор на Реката, от която никой не се завръща е Конан, "Йоан Викторовна" направо изглежда простимо.

Гранд ревю: Нарциси и Дракони в света на Крея

Продължение на първа част...

Котарака и Абаносовият Дракон
Книгата е по голяма от първата, и с задоволство потрих ръце (и очи) от този факт. Зачитаме се в това ново приключение на Котарака и с какво може да ни изненада Ал Торо!

Сюжет
Светът е все същия като от онзи първи Котарак, но стилът силно клони в ареала на пиратите. Произведението започва със заместването на краткосрочният успех на Котарака, в укриването му на борда на "Абаносовия Дракон" с непосредствения проблем да се докаже пред екипажа, който се и оказва пиратски - проблем развиван, украсяван и разнообразяван с новости след всяко решение на читателя, което го е накарало да си помисли "И ето намерих своето място, сега всичко ще е наред". Но нека навлезем в подробностите...
Котарака бързо е изровен измежду съндъците, екпажа е готов да го захвърли в морето, като преди това си "поиграят с него", но Капитана решава да му даде шанс. Поставен е сред най-нисшите юнги и му е дадена най-неприятната задача - да остане да живее в трюма където е намерен и да пази товара намиращ се там.
Докато го прави и кораба плава - читателя бавно е въведен в живота който води цялото корабно общество от водачите - капитана, дъщеря му, Магъосницата Мелинда, Боцмана и моряците - които са разделен нисша класа. Автора изправя читателя пред избори, от които зависи живота му чрез отношението:

• показано към екипажа (най-вече в началото на книгата)
• взето срещу фракциите на които е разделен екипажа, като съсловие (визсшестоящи и низсшестоящи) и като последователи (кап. Финеган и помощник Дрейп)
• предано към командващите екипажа, те му отварят или затварят някой врати за напред, с което маневрира гъвкаво между гнева на визсшестоящите и презрението на служещите

Всеки от основните персонажи е описан в дълбочина, надминаваща първата част:

• капитан Финигън говори рядко, но винаги с мъдрост и план зад гърба си
• помощник-капитан Дрейп е див, непринуден и с остър език. Това му придава определена командваща харизма пред част от екипажа.
• Огнената Мелинда бегло се интересува от живота на кораба, но решителна при нужда в горещи ситуации - бойни и емоционални
• Боцмана - човек на правилата, знае и 2 и 200
• Дъщерята на капитана Криси Финигън - Друид манипулатор на вуздушните струи, крехка и ранима личност пазена като златно яйце от баща си.

Има още дузина подробно развити основни и второстепенни персонажи, Торо е майстор на описанията по време на действие. Няма момент, в който читателя да е отегчен от описания, а скоростта на историята не пада под тази на Абаносовият Дракон по време на попътен вятър.
Отново и основно на преден план са отношенията. Единствения елемент извън борда на кораба, случаен Търговски кораб пълен с елфи, служи като иска за катрана обливащ отношения между Финеган и Дрейп. Катран сипещ се от кофа продупчена от загубата на вяра в целта на пътеществието на Абаносовия Дракон - Островът на Белязаният Чък.

С напредване на приключението Котарака лека полека се изкачва по един или друг начин в очите на екипажа (и йерархията) и точно когато става "брат" настъпва разединението между кап. Финигън и Дрейп, в което той трябва да вземе страна, а в битието пиратско тежестта на взетите решения е често равна на оценката за собствения ти живот и това е добре втъкано в цялото произведение до самия му край. Решенията в края на книгата зависят изцяло от хората с които се е сближил и издърпването на някой конци из екипажа в последния момент.

В крайна сметка се стига до бунт и единия от двамата капитани загива, а малко след това кораба стига до земя, не коя да е а този толкова дълго търсен остров!
Но развръзката на него чакаме в книга 3 .

Правила
Предоставени са три режима на игра основен и разширен, като втория се дели на два вида - с походови битки и без.
Героя разполага с 2 основни характеристики - Сила и Ловкост, от които чрез формули се формират неговия максималния живот, атака и защита.
Отново има списък с умения като в зависимост от режима на игра читателя може да избере:

• основен: избира между 3 и 5 умения, които притежава на майсторско или основно ниво
• разширен: вместо избор, читателя разпределя 25 точки измежду всички като максималната стойност е 10 а минималната 0.

Като тип уменията се делят на:

• бойни: Акробатика, Арбалети, Ножове, Смъртоносни поражения - като някой дават бонус към атаката (ръкопашна или далекобойна) и защитата на героя
• приключенски: катерене, ключарство, прикриване, бдителност, заблуда

Не ми допадна умешаното разяснение на основни и разширени правила в началото на книгата. Мисля че могат да се поберат в по малко думи и по събрано:
В момента е: Дневник на приключението, опция за правила за напреднали играчи,избор на умения(основни правила)
Какво мисля че може да е по добре: Дневник на приключението, Избор на умения (основни), две изречения за напредналите да ходят към мазето на книгата.

Проверка на умения
Всяка проверка се състои от 3 изхода - успешен (ако си майстор), възможен но не винаги с максимален ефекнт и неуспешен при липса умение.
В разширените правила типа успех се определя от сбора на 2 зара и стойността на умението срещу два числови прага. Примерно: 2d6 + Катерене > 15 за майсторки изход или >= 10 изход за основно ниво. Мнението ми е подобно на първата книжка, но поради нуждата от зар за разширените правила с битки кантара е на средата, не е в плюс, не е и в минус - изцяло зависи от субективната гледна точка на читателя.

Битки

1. Започват с кратко интерактивно въведение - набор от тактически решения, които моделират харакетеристиките на врага в полза или ущърб на героя. Това дава допълнителен цвят на ситуацията и сухата абстракция на зара, при разширен вариант на игра (виж 2.). Няколко примера:
   • описана е спортната натура и боен подход на Елфа/Сержо, чрез няколко бойни маневри читателя променя позиция на противника и започва походовата битка при свои или негови редуцирани характеристики
   • Абаносовият дракон е в двубой с противников кораб - може да се включиш в битката по няколко начина - помогаш с гасене на пожар, влизаш в атака или заемаш задна позиция като снайперист с арбалет, този разклон поднася разнородни придизвикатестлва двубой
2. При добри решения и базисен режим на игра, битката е спечелена. При разширен режим, продължава с походова игра. Всеки рунд Котрака и врага се редуват в раздаването на удари като сравняват 2 зара + атака с защита на противника. Ако общата атака е по голяма от защитата, се нанася щета. Големината зависи от използваното оръжие и се състои от 3 компонента - заров, константен и бонус, даден заради голяма разлика между атака и защита.
   Харесах идеята с бонуса, но на практика читателя няма контрол върху зара и често шанса за получаване на бонус е малък.
3. Ако не е указано друго, рундовете от точка 2. продължават докато живота на едната страна не падне до 0.

Намират се някой недостатъци свързани с разширените правила:

• липсва дъга на развитие - играча не става по силен с битките в точков аспект, ако не броим няколко бонус предмета
• бавно темпо - някой битки са мудни, в ръкопашния бой с Елфа имах множество рундове без щета и от двете страни, поради високи показатели за защита и ниска атаки.
• баланса на местта куца - въпреки че имах 10 точки за Арбалет и притежавах тежък арбалет нямам почти никакъв шанс да елиминирам 4-те елфа с 5 изстрела (еп. 202: имам 10 + 3 атака от умението)
• отчет на консумативи - възможността за позлване на стрели/ножове е екзотично сравнено с малкото битки из книгата. Ако целта е ограничаване броя рундове, това може да се заложи в условието на стълкновението.

Класифицирайте критиката към разширениете правилата като "бели кахъри". Създадениете от тях преживявания са с рядка проява и имат малка тежест върху украсата на историята и най-важното - са незадължителни.

Заключителни думи
Освен пиратския флаг, Абаносовият Дракон е поел щафетата с флага на добрите приоми от "Черният Нарис" - завладяващ сюжет умесен със стойностни решения. С пожелания за свободно време и пориви на креативност към автора - чакаме третатата част !