Бойно Поле Земя

По стара традиция, като пипна ангина, винаги си препрочитам старите изтъркани зелени томчета на ИК Вузев.

За тези които не знаят - "Бойното Поле" е Класически Тъп Героичен екшън в стил "Как неукият дивак спаси планетата от пришълците." Екранизацията (по първи том) е меко казано печално известна. Авторът пък, направо има лоша слава (по съвсем други причини). Но ако се абстрахираме от това (и удивителня профанизъм на последния по отношение физиката и химията), историята е писана с удивителна фантазия.

Героите са леко "плоски", всъщност на моменти са толкова плоски, че ми се струва откровено гавраджийство (макар че официалната гавра е десеттомника "Мисия Земя"). Екшъна, както споменах го бива (макар и той да е в стил Рамбо... ами, екшън). А, думата дето търсех е "сетинг". Доста добре измислен "сетинг". Леко захаросан край, ама какво да очакваме от Тъп Героичен Екшън?

По някаква причина крайно непопулярна сред любителите на фантастиката (вероятно заради лошата слава на автора). (Или заради съмнителните качества на книгата.) (Е, никой не твърди, че е Артър Кларк, но...)

Ако някой е попадал на нея може да си сподели мнението.

Моето мнение е, че като си хванал тритомниците на Вузев препрочети си пак "Небесните господари". Това е книгата, която никога не омръзва

Не знам ...аз съм от феновете на Л.Рон Хъбърт (като изключим сциентологията...все пак той сам си казва: "Да пишеш за едно пени на дума е смешно. Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия.") Харесват ми нещата, които пише да нямат дълбочината на Артър Кларк или Айзък Заимов и не са като на Хайнлайн...но поради някаква причина още ми носят добри спомени...може би трябва да ги препрочета, защото наистина МНОГО години минаха от последното им четене.
Препоръчвам Страх като добър представител на жанра хорър.
Войни на светлината е добро също ...чете се леко, има хумор, помощникът е пълен изрод, а историите са повече от абсурдни.
Бойно поле земя - супер епична фантастика, която наистина е доста плоска от към герои и доста ХЕПИ ЕНД (екранизацията не струва), но има доста неща и теми, които са философски и касаят обществото, природата и т.н. Екшън има, а в последната част се разпределя наследството на победените господари, там е хем скучно, хем и увлекателно.
Мисия земя - първият път, когато я четох подходих сериозно и това беше грешка (дори симпатизирах на моменти на главния лош...) вторият път подходих като към пародия на обществото (разбирайте американското) по време на студената война и останах очарован.
Бойно поле Европа ...за съжаление нямам никакъв спомен за емоциите, които ми е оставила тази книжка и сега, дори се съмнявам, дали съм я чел...

Аз я четох тази книга, докато бях втори курс Хидротехническо строителство. И подкарването на нещата с язовира много ме изкефи. Само това си спомням от книгата. Човекът после има успешна кариера в киното, както и като духовен водач, но за мен като писател е отвратителен. Възможно е и в книгите си да се е кефил как може да напише долнопробна боза и после не само да я продаде, но и да се сдобие с фенове.

Monevwww писа: писа:

Не знам ...аз съм от феновете на Л.Рон Хъбърт (като изключим сциентологията...все пак той сам си казва: "Да пишеш за едно пени на дума е смешно. Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия.") Харесват ми нещата, които пише да нямат дълбочината на Артър Кларк или Айзък Заимов и не са като на Хайнлайн...но поради някаква причина още ми носят добри спомени...може би трябва да ги препрочета, защото наистина МНОГО години минаха от последното им четене.
Препоръчвам Страх като добър представител на жанра хорър.
Войни на светлината е добро също ...чете се леко, има хумор, помощникът е пълен изрод, а историите са повече от абсурдни.
Бойно поле земя - супер епична фантастика, която наистина е доста плоска от към герои и доста ХЕПИ ЕНД (екранизацията не струва), но има доста неща и теми, които са философски и касаят обществото, природата и т.н. Екшън има, а в последната част се разпределя наследството на победените господари, там е хем скучно, хем и увлекателно.
Мисия земя - първият път, когато я четох подходих сериозно и това беше грешка (дори симпатизирах на моменти на главния лош...) вторият път подходих като към пародия на обществото (разбирайте американското) по време на студената война и останах очарован.
Бойно поле Европа ...за съжаление нямам никакъв спомен за емоциите, които ми е оставила тази книжка и сега, дори се съмнявам, дали съм я чел...

Един от любимите ми фантасти, повечето неща монев вече ги е казал. Декалогията Мисия Земя е култ, колкото до Бойно поле Европа - не беше кой знае какво, тънко книжле за шепа войници, предвождани от харизматичен капитан, който накрая пукна. Оттам най-ярко си спомням, че ги мореше як глад и успяха да докопат и изядат един кон и много се радваха.

"Бойно поле Европа" - ха, и такова имало!

"Мисия Земя" е мега гаврата. Тайни служби, Флот, Психолози (когато още са правили лоботомия) - всичко под ножа. Екшъна и там не спира, ама и тая поредица може да мине за "боза".

Ако нещо е писал като хората определено е "СТРАХ". Така и не разбрах дали Лоури просто се е смахнал, и в пристъп на шизофриния е... Е каквото там... :

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

"Мисия Земя" е мега гаврата. Тайни служби, Флот, Психолози (когато още са правили лоботомия) - всичко под ножа. Екшъна и там не спира, ама и тая поредица може да мине за "боза".

Това си е твое личностно виждане, което не се припокрива с мнението на милиони хора по света. Моля те, не обобщавай, ако обичаш. Отдавна не беше влизал във форума и като за добре дошъл се хвана веднага да хейтиш и тролиш.

Не хейтя. Освен гаврата заради самата гавра и екшъна цели 10 тома не блестят с нищо. Ако имаше някаква изначална идея заради която да се пише можеше да мине и с 1-2 тома.

Ама така си е гавра и кьотек заради гаврата и кьотека (това не ми пречи да го харесвам). Само не ми го изкарвай класика, моля.

(пссс, не говори за стотиците милиони фенове. почвам да усещам deja-vu по особено неприятен начин... )

Чак пък да троли... Човекът си има мнение и го казва. И според мен "Мисия Земя" не ставаше, но виж "Страх" е наистина класа. А "Бойно поле Европа" всъщност е една доста смислена книжка, бях я пропуснал навремето и едва наскоро я прочетох и има какво да се вземе от нея

Между другото точно в "Мисия Земя" се хванах, че треперя дали Солтан Грис ще успее с всичките си планове и машинации (не съм сигурен дали "чийрвах" за него ), ама фабулата ме държва в напрежение чак докъм 9-та книга (тогава ли свършваха мемоарите?)

Аз повече съжалявах Солтан Грис, понеже никога нищо не му се получаваше, както го е планирал.