Какво четеш / прочете последно? А как го намираш?

Илинден - Димитър Талев
Книга 3-та от тетралогията започнала от "Железният сетилник". В тази книга Талев бяга от първоначалната си идея (в първите две книги) да покаже историческите събития в Македония през призмата и съдбата на една фамилия и един град. Тук повествованието хвърчи на различни места, появяват се различни герои, включително и исторически личности и всичко това на фона на подготовката за избухването на Илинденското въстание. Звучи като да е по-готино, но всъщност не е. Това, което спасява книгата е, че тя по-драматично заредена поради подготовката и избухването на въстанието, което естствено е най-драматичното събитие в цялата тетралогия. За съжаление за мен книгата е по-слаба от първите две. Отклонението от първоначалната идея някак разпокъсва повествованието. Новите герои не носят емоционалната инвестиция на тези, с чиито съдби сме живели през предните две книги.

Гласовете ви чувам - Димитър Талев
Последната книга от тетралогията продължава с греховете на третата, но добавя и нови. Вече не сме в измисления град Преспа (фокус на първите две книги), появяват се нови герои, на които за мен не ми дремеше особено, авторът на места се отнася в дълги лирични отколонения и размишления. Към всичко това се добавя и липсата на драматичен заряд, какъвто имаше в третата книга. Въпреки най-якото заглавие, книгата е доста по-слаба от всички останали.

Метро 2033 - Дмитрий Глуховски
Книга първа от доста нашумялата трилогия на младия руски автор. 20 години след ядрен апокалипсис хиляди оцелели живеят в московското метро формирайки малки градове-държави на отделните станции с различни социо-политически възгледи. Идеята безспорно е яка, но честно казано очаквах повече от такъв бестселър. На главният герой Артьом е поверена важна мисия, която изпраща него и читателя на пътешествие през различните станции, до повърхността и обратно и так дале. Един от основните ми проблеми с тази книга е, че тя изобщо не е "научна" фантастика, към където се води, че принадлежи. Авторът не прави и минимални усилия да обясни поне по някакъв псевдо-научен начин много от нещата. Само за 20 години на земята (и в метрото) са се появили цели популации от напълно нови видове. Добре е било някой да обясни на автора как работи генетиката и радиацията. Дори и да оставим настрана всички невъзможни неща вътре, книгата не е нищо особено. Има опит за някаква философия, някакви неща се случват, но в крайна сметка за мен не отговаря на славата си. Финалът е брилянтен.

Метро 2034 - Дмитрий Глуховски - 3.5/5
Физика на тъгата - Георги Господинов - 3/5
Пътят на славата - Робърт Хайнлайн - 3.5/5

А добре ли е преведена?

Господарят на светлината - Роджър Зелазни - 4.5/5
Книгата е уникален поглед върху сблъсъка между индуизма и будизма по един напълно нов и фантастичен начин. За съжаление е нужно да си добре запознат с митологичните фигури и легендите на двете течения, за да оцениш препратките в пълния им блясък.

ze BG писа: писа:

Господарят на светлината - Роджър Зелазни - 4.5/5
Книгата е уникален поглед върху сблъсъка между индуизма и будизма по един напълно нов и фантастичен начин. За съжаление е нужно да си добре запознат с митологичните фигури и легендите на двете течения, за да оцениш препратките в пълния им блясък.

+1 и от мен за Господарят на светлината

comics_ross писа: писа:

Аз съм голям фен на Зелазни. Имам всичко негово и го чета от ученик. С "Господарят на светлината" е свързано и едно от най-големите ми разочарования по отношение на книга. Хареса ми страшно много, но се оказа, че първото издание от "Бард" е с липсваща последна глава. Години по-късно си купих и второто, но бях толкова фрустриран, че така и не прочетох финала

Аз сега го (пре)откривам. Според теб (а и според останалите) кои са най-добрите му книги?