Какво четеш / прочете последно? А как го намираш?

На тазгодишните "През 9 земи" и след това на Пролетният панаир на книгата си взех няколко броя, къде по-нови, къде по стари, от ТЕРА ФАНТАСТИКА - фензин, подобен на АГАМОР.

В това списание се публикуват разкази, интервюта, разни изследвания и студия в сферата на фантастиката и фентъзито. Повече ми харесаха материалите и подборката на разказите от по-ранните броеве, от периода 2000-2010 година, отколкото по-новите издания. Но имам и пропуски, трябва да си ги попълня по-нататък, за да дам по-завършена оценка.

Все пак препоръчвам на феновете на фантастиката и фентъзито.

"Земя на мъже" на Боян Боев.


Доста добра книга. Първоначално бях останал с подвеждащата идея, че ще има нещо митологично. В действителност това се оказа една книга, много по-близка до творчеството на Йордан Йовков ("Кошута", "През чумавото", "Юнашки глави" и пр.) и донякъде - на Димитър Димов ("Тютюн") и Елин Пелин ("Гераците", "Земя"). От Йовков Боев е взел символизма и превратните момент, от Елин Пелин - сблъсъците за земята, от Димов - тратично-любовната лирика. В романа има на практика две сюжетни линии - едната е свързана с девойката Бистра, а другата - с Алтъновия род. Имената на герои като Бистра, Свилен, Йордан и пр. са подбрани с вкус, тук няма да срещнем чуждоземни названия. (освен на едно много конкретно място в края, но то си имаше логиката, а и няма да издавам спойлери.)
Авторът не се колебае да описва селския бит. Появяват се отделни сюжетни елементи за потисничеството на турците, за хайдушки времена, но това не е основната тема в романа. Боев не пести от натуразма и в един момент убийствата следваха едно след друго. Опита да се скрие една истина води до убийство, прикриването му - до второ убийство и пр. Имам чувството, че Боев бе взел най-доброто от трите школи - натуралистичната на Емил Зола, следвъзрожденско - символичната на Йордан Йовков и Елин Пелин и съвременните тенденции.

Разбира се в романа има неща, които ме подразниха. На места авторът бе използвал съвременни чуждици като "компания", които бяха крайно не на място спрямо архаичния език,който се използваше през това време. Особено се засили това чувство, когато след като минах 15 глава, автора започна да описва градският живот. При това някои неща направо граничеха с нереалното - шантан с проституки в София, преди Освобождението! Това би могло да стане в Румъния, не в България по това време. Както и да е, като оставим няколко залитания в театралното (в края на романа) като цяло написаното ми хареса.
Друга критика, която имам е, че след като действието се влачеше 10-11 глави изведнъж страшно се ускори и цели събития бяха "прескочени". Според мен авторът не си е направил добра услуга.

Въпреки някои критики според мен романа е едно от добрите неща появявали се в съвременната българска литература.
Част от романа изслушах в Сторител, час от него изчетох. Мога да кажа, че озвучителят Симеон Владов си е свършил добре работата - проявява чувство, чете с интонация, но не преиграва.