Гримоар - вгледай се в очите на страхa

Хехе, аз още не съм я чел. Но вече съм си я намерил на хартия и само мен чака. Особено след като наскоро врътнах една подобна на Колин и се убедих, че в тях държи чудесен стил (за разлика от други негови).

След тези коментари няма как да не си я препрочета и после може да пиша как ми се е сторила.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Хехе, аз още не съм я чел. Но вече съм си я намерил на хартия и само мен чака. Особено след като наскоро врътнах една подобна на Колин и се убедих, че в тях държи чудесен стил (за разлика от други негови).

Стилът доста клони към Лъвкрафтски хорър.

Прочетох я днес и благодаря на отзовалите се за отзив. Книгата си струваше и като игра и като литература. А разказът в средата си е в най-добрите традиции на жанра.

След като се запознах с Никсата и повлиян от неговия ентусиазъм реших да препрочета някоя от книгите-игри, които най-много харесвах. Като дете имах към 80 и съм прочел (изиграл) поне 120.

Спрях се на „Гримоар“ по няколко причини:
1. Не ми се четеше нещо, за което би ми се наложило да хвърлям зарове.
2. Харесвам Любомир Николов като писател – „Къртицата“ и „Десетия праведник“ ми допаднаха много, въпреки че в момента имам само повърхностни спомени относно сюжета.
3. Разказът „Бонанза“ и „Прокълнатата книга“ („Гримоар“) бяха първият ми „сблъсък“ с литературата на ужаса.
4. Много харесвам Лъвкрафт и като цяло съм голям фен на хорър жанра.
5. Прочетох мненията в темата и повечето от вас бяха написали, че е една от малкото книги, които не са загубили от въздействието си и доставят удоволствие при четене на по-късна възраст.

За съжаление останах леко разочарован. Ще се опитам да използвам структурата от встъпителните ми думи, за да кажа какво не ми хареса:
1. В половината от случаите грешният избор води до смъртта на героя ти. Това просто не е приемливо и съм много учуден, че аз съм първият, на който това не му допада. Или поне никой друг не е писал по въпроса.
2. Част от изборите не бяха логически обосновани в достатъчно голяма степен, което според мен е недопустимо предвид това, че както писах в т.1 това води до летален изход за героя.
3. Много е кратка. Ако не включваме „Бонанза“, то книгата спокойно може да се изиграе за по-малко от 1 час. Дори за около 40 минути.
4. Имаше няколко изкуствени препратки, които явно са били създадени с цел добиване на усещане за игра. Според мен обаче това накъсване и излишно прехвърляне между епизодите беше абсолютно ненужно.
5. От литературна гледна точка текстът не е на достатъчно високо ниво. Ясно е, че книгата е била насочена към по-малките читатели, което най-вероятно е оказало влияние. От друга гледна точка самата тема предполага по-висока възрастова граница, така че не съм сигурен дали наистина причината е това.

Въпреки всичко горенаписано мога да кажа, че не считам времето, което й отделих за загубено. Напротив – прекарах си доста приятно, припомних си някои моменти и като цяло се почувствах доста добре. Самият факт, че дори прегледах какви потенциални разклонения би имала историята, също е показателен.

Със сигурност ще прочета и друга книга, но се боя, че за мен този жанр безвъзвратно е изгубил магията си. Това не ми пречи да следя с интерес инициативите, които подемате и случващото се в общността.

В "Гримоар" трудно се прави грешният избор. Просто правиш каквото казва Бонанза Джо и почти си я изиграл.

Харесва ми това, че с тази книга може се докоснеш до света на Лъфкрафт във вариант на игра!

Определено е супер, че е излязла в книжка. Четенето на Прокълнатата книга в Мегаигра е мъка...тъкмо ти стане интересно и край...накъсването на по 74-75 епизода не е била ок идея, но все тая. Факт е, че е едно от много добрите неща на Колин!

Имам доста добри спомени, че литературно бе на топ ниво (както каза друг потребител преди мен, не искаш да правиш грешен избор, защото не знаеш какво може да ти се случи), единственото разочароващо бе финалът на двата разказа.

Прав ли съм, че има две книги в тази вселена - Цвете за покойници, което е за детектива и свършва в нищото с мафиота (така и не разбрах какъв беше бързият пич в офиса и какво общо имаше разказа на ЦРУ) и тази за Будигър/момчето в книжарниата/Бонанза Джо?

Може ли някой, който е чел поредицата скоро, да внесе малко светлина? Има ли всички истории събрани в един файл бтв?

Много добра и страховита история:

retrospectionzone.blogspot.com/2023/02/blog-post.html

Дойде и нейното време. Супер трудна за намира и “хайп-а” беше сериозен. Гримоар си беше повече книга и по-малко игра , на мен лично не ми пречеше че грешните избори водеха често до смърт , понеже ти самия беше въвлечен в апокалиптичен свят пълен с черна магия и беше нормално да се движиш по ръба както се казва. Историята ми допадна , както и това че не бяха спестени хорър подробности. Спокойно можеше да е една идея по обемна книгата , имаше мегдан за това. Със сигурност е от най -добрите неща на Любо и не съжалявам ,че я прочетох (нарочно не използвах думата изиграх).