Тъмната Страна на Земята

Чел ли си Варварският бог?
Принцът на Алкирия?
Огнена Пустиня?
Господарят на Зверовете?

Това са най-добрите книги-игри евър за мен - защото имат по три пътя до края. Случват ти се различни неща независимо по кой път поемеш.

Ако има достатъчен микро-мениджмънт, една КИ може да е линейна като история и пак да е добра. Синът на Пустинята, Небето ви чака и други подобни КИ на Блонд за мен са доказателство за това.

Добре Принцът на Алкирия има три пътя,ако беше един път направен на три етапа щеше да е същото без досадното четене на повторения,а дали са най добрите,както казах въпрос на вкус.

Между другото на мен "Тъмната страна на Земята" много ми прилича на "Операция хаос 2", само дето вместо дете се спасява гаджето.

Тъмната Страна на мен ми харесва много повече от тези които е изброил Танер, чел съм ги и 4-те. Не отричам, че е линейна, но може би историята е била достатъчно готина за да ме грабне повече, а също и героите. Всъщност в първата част Пълнолуние има различни пътища по които да се мине, там не е чак толкова линейно. Ако минеше по Могул май при отиването към бащата на Мери се биеше със скина, а ако минеше по другата улица май че намираше светена вода или нещо от сорта. Също ако минеш по единият път при връщането срещаш таласъмите и играеш покер с тях, а по другият намираш котка която затъва в някаква локва на злото. Втората част Огнената Врата вече наистина е линейна, може би малко изключение прави частта с лабиринта на джуджетата, но съвсем малко. Въпреки това именно Огнената Врата ме изкефи най-много. Аз нямам против линейните книги-игри стига да са интересни.

Първата част е страхотна и в нея за линейност и дума не може да става. Затова пък ако се потопите в историята на няколко места наистина могат да ви побият тръпки.
Втора и трета част определено не ми харесаха. Втората си е линейна, а третата е ... експеримент

Любимата ми книга-игра като дете. Страхотна история, която установих, че е така интересна и години по-късно...да не е префектна, но е хубава.
Сюжет:Тъмната страна на земята е разделена на три взаимно свързани истори - Пълнолуние - Ти си 16 годишен тийн...зарибяваш се с невероятно красиво момиче и тя ти е на гости, моли те да я изпратиш...но минава дванайсе часа, а ти имаш кошмари от дете и знаеш, че в нощ като тази (пълнолуние) не бива да си навън. Има доста варианти в тази част и за отиване до къщата на Мери и за връщане, като цяло в 148 еп. са събрани доста приключения...само многото оценки, които остават излишни са малко дразнещи, но не е фатално.
В "Огнената врата" ти разбираш, че Мери е отвлечена и за да я спашиш трябва да отидеш в обречените земи. За целта трябва да убиеш вампир, да вземеш легендарен скъпоценен камък от джуджетата, да хванеш демон и като цяло да се подготвиш за приключението. Линейно приключение, като грешните избори се отразяват само на оценката.
"Обречените земи" е един експеримент, който на мен винаги ми е харесвал, реално това е разказ разделен на три части с тестове между тях. Все пак това е и книга...трябва и да се чете не да се минава по диагонала...
Положителни страни - историята стил Кинг, всяка част е много различна.

Момче на 16, спасяващо красивата си приятелка. Маркетингов удар. Определено е сред водещите причини всички да харесват книгата.
Сега осъзнах обаче колко е дразнеща играта във втората част. Умрях, защото не уцелих къде се крие вампирът. Преди това е имало подсказка, но и нея пропуснах, защото не седнах до красивата девойка, а до стареца, т. е. два поредни избора 50/50. Същото беше и при втората игра на покер, където се печелят пурите. Игра няма, просто два пъти, трябва да извадиш късмет. Всъщност частта е пълна с такива избори.
Иначе първата част определено е супер, както и разказът накрая.

Не четете тази книга-игра, особено ако ви е била любима като младеж. Стрелях в различни посоки, понякога уцелвах тематиката и това се оказваше достатъчно. Изпълнението често не е на ниво.

Любимата ми книга-игра. Години след това докато четях "Сейлъмс Лот", се сетих за втората част на книгата. Частта с вампира имаше доста общи неща.

Чел съм я и като малък и като голям преди няколко години тоест. И като дете ми беше една от любимите, като я изчетох като по-голям също ми хареса почти толкова колкото като малък. Е няма как да е баш толкова колкото тогава, все пак друго си беше по онова време .

Един от шедьоврите на Майндкрайм и една от брилянтните корици на Плеяда! Страхотна комбинация!
Игралният елемент е силно свит и доминиран от историята и особено пленителната чисто литературна част в края! Експериментален подход, който носи несъмнен успех, след това многократно Майкъл експериментира в различни посоки, но не винаги толкова сполучливо колкото в тази книга. За последните няколко месеца изчетох доста негови мнения в този форум и у мен се затвърди натрапчивото усещане, че той сам си хейтва старите и всепризнати от фенове(че, дори май и от конкуренцията) за върхови книги. Дори в тази тема - изказване в същия дух. За определеният като "пълен провал" двутомник за Дивия Запад в уводните думи на Невидимата армия, пък нямам думи просто.. Не знам дали това се дължи на "старчески" и уж-помъдрял поглед към младостта или от кривопроявена крайна и нездравословна самокритика, но съм сигурен, че булшинството от феновете не споделят терзнията му.
И още, Майкъл, като запален твой фен още от Изпитанието, ти казвам най-откровено, ако ще и да се засегнеш(което силно ме съмнява): Докато Тъмната страна на земята, Дивият запад или Т.О.Р.Н.А.Д.О.6 са едни от най-добрите ти(пък и въобще) книги игри, с които си си заслужил безрезервно мястото в Пантеона на българската книга игра, то Невидимата армия и Отново заедно са изветряла ракия! Противно на представата ти, че са отлежала. Първите - ще ги препрочитам с удовлствие дори и след още 20 години, другите - нямам намерение да ги пробвам дори за втори път.. Съжалявам, но това е положението.

Все пак за финал, тъй като е първата ми публикация в твоя тема, искам да ти изкажа специална благодарност за всичко хубаво, което си сторил на книгите игри и за незабравимите спомени, които твоите най-добри са ми оставили!

За Невидимата армия нямам високо мнение, а Отново заедно си има недостатъци, но вярвам, че при теб Тъмната страна печели главно заради това, че си я прочел в подходящата възраст.