Бягството

Другия пример за това, как не трябва да завърши една история.

Първата част препрочетох десетки пъти, и ми достави много голямо удоволствие. Неочакван обрат в "ежедневието", малко екшън, залъгване на адвокат, измисляне на хитър план за бягство, още екшън, среща с мистериозна красавица...

Може би краят на първа част трябваше да ме ориентира какво да очаквам във втора и трета. Нямам представа дали автора е планирал историята по този начин от самото начало, но аз лично очаквах същите пропорции на действието и в продълженията. Срещи с контрабандисти, още преследвания, много детайлен и опасен план за грандиозно завръщане и изобличаване на "чичкото с други интереси", както предпочитам да виждам архизлодея. Накрая героят можеше да не получи нищо, освен отмъщение, но този край щеше да е ок за мен, и да пасва повече на началото. Това си представях.

Вместо това получихме поредица диалози, илюстриращи залъгвания между героите, и слаб завършек. Жалко. Но може би трябва да виним цялостното състояние на нещата за края на "Бягството" - знаем, че автора е бил в доста обтегнати отношения с екипа на МЕГА по онова време (доколкото съдя по изявления от едната или другата страна). Трудно е да продължаваш да работиш с ентусиазъм на място, където си наясно, че си тръгваш.

Наскоро препрочетох 1-вата част. Зададох си въпроса какво би станало, ако този разказ беше пратен за конкурса. Ами, сигурно щеше да се бори за 1-вото място с Леидрин и Сикамор. Историята е интересна. Червена точка за ММ за това, че се е опитал да излезе извън зоната си на комфорт с почти тоталната липса на дневник.

Лошо впечатление прави често срещаното разделяне на епизоди на саламчета. Накрая става доста трудно - преобладават епизодите с фатален край, което също не ми харесва.

Приятно впечатление прави това, че ММ забърква героя в сложна социална ситуация (имам предвид "любовния" триъгълник). Фантастиката е само за фон.

Припомних си лесносмилаемия стил на ММ, който сякаш ти нашепва "аз съм твой човек". Хами има подобен и това е една от причините да вярвам в успеха му.

В "няколкото думи" преди разказа пък си личи високопарния извънлитературен стил на Майкъл, който поне мен ме дразни.

Току що прочетох втора част. Интересна игра се е получила, която е на преговори и диалози.
Няма почти нищо общо с първата, която беше доста по екшън-тактически ориентирана. Харесва ми тази промяна, но самата игра не е толкова разнообразна.
Приятно впечатление ми направи прехода от единия персонаж към другия. За втори път играя с женски герой (първият път беше с известната Ракса), беше ми забавно.
В трета част засега прочетох само Няколко думи от автора и разбирам, че тя е подарък. На ММ не му е плащано за нея. А от издателство Мега смятали, че самооценката му била завишена. ОХ, мале, що за изказване?!?

+1 към мненията, че тази история не заслужаваше подобен завършек. Страхотна първа част, посредствена втора и слаба трета. Изглежда като завършване с нежелание.

Няколко думи и от мен:

retrospectionzone.blogspot.com/2022/12/blog-post.html

Торо впечатлен съм. Посягаш на една светиня,не те е ли страх да не бъдеш заклеймен като човек говорещ с езика на омразата?

Разрешаваш ли да ти цитирам отговора?

Бягството е добра идея, лошо изпълнение. Нещото което ме е отказало да купувам списания и сборници като цяло. Ей това Бягство на ММ беше и причината да спра да купувам мегаигра изобщо.

На мен пък първата и втората част много ми харесаха. вярно е, че имаше заемки от Беглецът ( главният герой е натопен за престъпление което не е извършил, принуден е да бяга, среща и супер мацка която му помага.). Да, сюжета е клиширан отвсякъде (включително със супермацка, която е богаташка-бунтарка и веднага припада по главният герой, който е от работническата класа), но това не е непременно лошо. Много от най-успешните сериали като Бягство от затвора се развиват по този сценарий. Бих добавил чудесните илюстрации (между другото Сюзън поне малко като визия прилича на Кали)

За мен обаче третата част не бе домислена. Например в края на втората бащата на Сюзън те информира, че ще разчита да смачкаш конкурента му; а реално в третата Торн и Формън - мисля че това бяха имената - взаимно се допълват като първи приятели и се държат като някакви ментори. на Ник Оказва че, зад Формън реално не стои някакъв могъщ повелител, а Мрежата която контролира целият Интернет живот, но точно Ник не знае това. Излиза че Супермрежата която е нещо Скайнет е могла да поледи стотици бизнесмени от рода на Бил Гейтс и Стив Джобс;* но идват три студенчета - програмистчета и - БАМ - побеждават я! Според мен ММ първоначално не е планирал края, а когато е трябвало да я завършва вече е имал други проблеми и е претупал работата.

Въпреки това Бягството остава за мен от добрите работи на ММ. За тия дето не са добри (за мен поне) като Футболът тактическа игра, Професия Ченге и пр. вече съм се изказвал и няма да се повтарям. Но за времето си ММ имаше доста игри, които бяха на високо ниво и точно Бягството според мен е от тях.

Финалът е посредствен, но предвид трудните отношения на автора с издателството през този период мисля, че това е нормално. Реално за мен истински са само първата и втората част, но не и третата (завършека)

*забележете че Формън и Торт са суперголеми магнати; за тях работят хиляди хора, ужасно много програмисти на високо ниво. И все пак са победени от Скайнет, заедно със стотици бизнесмени като тях въпреки парите и възможностите си!

Точно Професия Ченге му е добра книга игра, заради нея започнах да го чета отново.

Джордж ти си от тия хора с особения вкус с които е пълен интернет тия дни. Едно време през 1996 интернет беше наистина място като от филмите, накрая всеки си купи компютър и изказа мнение. Лошото е че на тия години на които си дори не съзнаваш колко е зле Бягството...
Пет реда епизоди, всичко е клиширано, самия автор мрази себе си че пише такова нещо.