Първата ви книга-игра

Здравейте и нека ви поздравя за времето, усилията, търпението, желанието и старанието в създаването на този сайт и форум. Дано идеята се задържи и развие.

Първите книги-игри които прочетох бяха "Тайната на светещият мъх" и "Изпитанието". Втората може би бих я посочил като най-любима от българските книги-игри. Нямам ясен спомен за годината, но е било 1995 или 1996.

Първите книги-игри дето четох бяха "Пустинна Буря" и "Дракон в Мазето"

"Узурпатор" на Марк Смит и Джейми Томпсън. Бях много малък и си изкарах ангелите, когато някакви демони от Ада утрепаха героя ми.

Гората на демона. Една от малкото книги-игри в които съм се губил (наистина).
Великолепна книжка, страдаща от липсата на поне мъъъничко по-добра бойна система.

Някоя от "Избери своето приключение". Не помня коя ... и въобще не проумявам как тази поредица ме запали за жанра Просто тези книжки бяха нещо различно от дотогавашната ми представа за книга

Първата ми книга-игра се оказа първата българска книга-игра по написване - "В лабиринта на времето" на Колин . Забелязана, че се разиграва от съученици в междучасие през 92- ра година, тя бе намерена на сергия за книги след училище, съответно веднага закупена ... и изиграна/превъртяна още същата вечер!!!

"Замъкът на таласъмите" - бях началото на първи клас и бойната система ми беше все още леко сложна. Затова се бях специализирал в достигане до успешен край единствено с вълшебни предмети и без да използвам меч. Остана и златното правило - при Тиквеняк винаги с шапка-невидимка или торбата на Педя човек...

Олеле майко. В кой град тва? (не че не е било повсеместно)

Ние пък с Боби първата си Огнена пустиня я поръчахме по пощата през един вестник ("Други светове"). Браво на Еквус и за това - иначе не се знае кога и как щяхме да я видим, а така бяхме сред първите.

Ранният постсоциализъм - хората са гладни за литература, а зареждане няма. Късният - литература има бол, хората са гладни за храна.

Meriadoc писа: писа:

Ранният постсоциализъм - хората са гладни за литература, а зареждане няма. Късният - литература има бол, хората са гладни за храна.

Обобщено, кратко, ясно и болезнено точно.

Замакът на таласъмите. В девети клас ЗИП история. Дремех си кротко, когато сънят ми беше нарушен от системно потракване по съседния чин. Вдигнах глава и неразбиращо загледах една моя съученичка да разгръща хаотично някаква книжка и да търкаля сегиз-тогиз зарче. Тогава, във водовъртежа на българската история за войните на Симеон Велики, се заразих. Момичето ми даде книжката да я разгледам. Трудно е да опиша, какво почуствах. Още в пети клас с мои съученици си правехме някакви прото борд игри (без никога да бяхме чували това понятие), базирайки ги на игрите за 8 битови компютри - Боло и Волфенщайн. Тогава видях нашите драсканици така, както трябваше да изглеждат. Облечени в думи и превърнати в приключение. Да, Замакът на таласъмите си беше наивна до умиление, но си остана първата ми книга-игра. Изиграх я по всички възможни начини и само съжелявах, че е свършила.

Тя е наивна, защото и стилът й до голяма степен, както историята, са направени да изглеждат като българска народна приказка. Мен това си ми хареса много.

Подкрепям - това е най-голямото й достойнство.

Аз много харесах идеята за вълшебна покривчица, но аз съм си лакомник.

Моята първа книга-игра беше "Узурпатор". Първата от поредицата "Пътят на тигъра". После четох някаква боза - като че ли "Островът на бродещите мъртви" се казваше. За да стигна до "Замъкът на таласъмите", "Огнена пустиня", а после и "Тайната на светещия мъх". Но, както се казва, останах си нинджа.