Blood of the Zombies - коментари

Играта си е лутане по разни коридори. Ще тръгнеш ли наляво или надясно? Ще отвориш ли врата? Такива са повечето избори, съвсем слепи и еднообразни.

Не всички врати се отварят За заключените врати си има специално ключе с епизод, на който да отидеш.
Когато попаднеш на непознато място, не се ли чудиш дали да отидеш наляво или надясно?

SatanicSlayer писа: писа:

Не всички врати се отварят За заключените врати си има специално ключе с епизод, на който да отидеш.
Когато попаднеш на непознато място, не се ли чудиш дали да отидеш наляво или надясно?

Какво ѝ е интересното на такава игра? Това питам аз.

Значи като игра (пуцалка) може би е увлекателна, защото кой не обича да трепе зомбита, особено в стил рамбо. Но като книга.. се съмнявам, че притежава някаква стойност. Това го казвам, с оглед на останалите игри от същата поредица.
То това не е непременно лошо, защото при повечето книги-игри се акцентираше предимно върху играта. Аз й такива предпочитах, защото ако ми се чете роман ще си купя роман, не книга-игра.
Все пак когато историята се изчерпва с първите 2-3 страници встъпление, става малко дебилно.

Тук и играта никаква я няма. В компютърните пуцалки ТИ стреляш, в "Кръвта на зомбитата" заровете решават. При това, докато не намериш силно оръжие, всяко слабо хвърляне сериозно намалява шансовете ти за оцеляване - след всяка твоя атака всички неубити зомбита ти нанасят по 1 точка щети. Десет зомбита - 10 точки, само за един боен кръг. Ако в същото време играчът е с голи ръце (с щети 1 зар -3), както ми се случи на мен при първата игра, е направо обречен. Можеш да се натъкнеш и на 12 зомбита накуп, всяко от които нанася по 2 точки щети. Представете си какво е срещу 28 (!) зомбита.

Още един бисер от "историята". Намираш дневник и писма.

Писмата са адресирани до момиче на име Ейми Флечър. Написани са от леля ѝ Хелън, която има адрес в Ню Йорк. В ранните писма пише, че не одобрява Ейми да отиде да работи като готвачка за съмнителен мъж в замък в отдалечена част на Румъния. Лелята пита дали добре се грижат за нея и кога ще се връща в Ню Йорк.

Американка отива да работи в отдалечена част на Румъния, където попада в пълен със зомбита замък!
Явно според любимия ви Иън Ливинстън някои части на Румъния не са толкова далеч от Ню Йорк.
Да му имам представите за света на автора. Напомня ми за задокеанските мозъци и техните интересни виждания за Европа.

Като прескочим факта, че 9/10 от европейците виждат европа по същия начин, би ли цитирал точния израз? Ясно ми е, че става дума за Трансилвания, но имам усещането, че вече просто търсиш как да нахлебиш книгата за принципа.

hameleona писа: писа:

Като прескочим факта, че 9/10 от европейците виждат европа по същия начин, би ли цитирал точния израз? Ясно ми е, че става дума за Трансилвания, но имам усещането, че вече просто търсиш как да нахлебиш книгата за принципа.

Виж какво, след десетина неуспешни опита с играта доста хора ще искат да кажат доста по-неприятни неща. Аз посочвам факти. Принципът е такъв: скапани книги-игри като тази трябва да се разобличат безмилостно. И най-добре да не виждат бял свят, за да не измъчват неподозиращите читатели.

Ето ти пряк цитат:

a remote part of Romania

А в по-горното си мнение съм превел малък откъс набързо, затова е отделено като цитат.

Този израз се ползва често за затънтена част от нещо, обикновено провинция на страна или квартал на град (но съм го срещал и като забравена от бога част от звезден куп). Срещал съм го в игри и филми. Просто израз. Като backwater planet не го превеждаме "задноводна планета", а "затънтена планета", така и "a remote part of Romania" не е "отдалечена част от Румъния" а "затънтена част на Румъния" или дори с маааалко по-либералното "дълбока Румънска провинция".

А, аз книгата ще я коментирам чак като/ако излезе, но ми се иска, ако има критика да е нещо различно от 10 мнения "книгата е ББ тъмницолаз със зарове и американизиран-поп-сюжет". Това го разбрахме още като видяхме автора и заглавието й.

Още няколко любопитни особености на играта:
- За да стигнеш до добър завършек на приключението, трябва да избиеш ВСИЧКИ зомбита. Които са доста над 100 и често те нападат на тълпи. Ако пропуснеш да унищожиш и едно, се проваляш - дори да избягаш от замъка и да се добереш до заветния епизод 400.
- Вместо традиционните за поредицата изпитвания на Късмета, тук съдбата доста често се решава с просто хвърляне на един зар. Падне ли се от 1 до 3, край.
Изобщо, книга-игра мечта... за безнадеждни мазохисти.

hameleona писа: писа:

Този израз се ползва често за затънтена част от нещо, обикновено провинция на страна или квартал на град (но съм го срещал и като забравена от бога част от звезден куп). Срещал съм го в игри и филми. Просто израз. Като backwater planet не го превеждаме "задноводна планета", а "затънтена планета", така и "a remote part of Romania" не е "отдалечена част от Румъния" а "затънтена част на Румъния" или дори с маааалко по-либералното "дълбока Румънска провинция".

Добре, да преположим, че думата е употребена не в основното си значение, а в четвъртото, да речем. Тогава явно е затънтена част на Румъния без румънци. Защото Гингрич Йър, Ото, Борис, Розник не са типични румънски имена, най-меко казано. Червендалестият чичка (да, такъв е и на вашите снимки, фенчета) не си е направил труда да проучи нещата и за пет минути.

Ал Торо писа: писа:

Виждаш ли, а ти Котарака не харесваш

Котаракът като игра го бива, както съм казвал. Жаргонът ме подразни най-вече. Освен това на фона на крайния възторг всяка критика изглежда по-остра, отколкото всъщност е.

Не виждам защо трябва да издаваш нещо далеч по-слабо от собствените си книги и от повечето от българските изобщо.

Кажи поне опитвал ли си да играеш Blood of the Zombies, какво ти хареса в нея и смяташ, че прави книгата добра и подходяща за българските читатели, включително нови?

Ти сигурно ще искаш и всяко едно зомби да ти разкаже историята си...

SatanicSlayer писа: писа:

Ти сигурно ще искаш и всяко едно зомби да ти разкаже историята си...

Ни най-малко, историите на някои нашенски зомбита са предостатъчно.