Сенки във Фечис пойнт - Виктория Хенкокс

TL; DR: Книгата-игра е трилър-мистерия с разкошна атмосфера, лъхащата на самота, малко лудост и безнадеждност, както и много хитро написан сюжет като за такова развитие на обстоятелствата. Има предизвикателства - пъзели и загадки, както и готини фатални (по-голямата част) и не-фатални краища.
Ако искате наистина да не си разваляте изненадите, наистина не чете спойлерите, които съм сложил в коментар.
Без спойлери:
Фечис Пойнт е втората книга-игра на Виктория Хенкокс преведена на български.
В някои аспекти книгата си прилича с "Нощна смяна" - странности в обстановката и пъзели (Виктория обожава пъзели и загадки).
От друга страна, тук вместо кървища, гадости и ужаси в клинична обстановка, имаме ужас от неизвестност и <още нещо - виж в спойлерите по-долу> - ние не знаем какво се случва, както и как и дали изобщо можем да го спрем/преодолеем.
Докато обстановката в "Нощна смяна" беше подтискаща по клиничен или ужасяващ начин, тук поддтисничеството идва от суровата обстановка и странните събития, които - поне когато се случват - нямат обяснение, но носят предпоставки за заплаха.
Ужасът е от тип "терор" и уплах.
Местоположението, на което се развива действието е перфектно за точно тези неща - обрулен от вятъра и дъжда морски/океански бряг, където все пак някакви упорити хора са построили фар, църква (с гробище), та дори и изследователски център. Неприветливо място, където смели или глупави индивиди са тръгнали да се тикат и много от тях са изчезнали.

За мен атмосферата и сюжета тук са най-силните аспекти на книгата - хем се подтиквах да си насилвам любопитството, хем усещах позивите, че някой ще си изпати ако го сторя.
Има много варианти читателят да разбере какво се случва ... Или по-точно да остане с такова впечатление, но истината (и спасението) е само една, а всичко останало - хипотези и надежди въз основа на натрупани наблюдения и впечатления.

Откъм игрова част, мисля, че книгата ще е лесна за по-закоравелите геймъри, но за мен беше леко и приятно предизвикателство, което не е залитало към досадна тегавина (като някои от по-коравите загадки в "Нощна смяна").

Тук има избори на сляпо. Виктория ми спомена, че ги е сложила, защото смята, че така читателят се потапя в това, което главния герой вижда и (не) знае - както в реалния живот. Ако имаш 4 стаи без контекст за всяка една и трябва да избереш някоя, коя ще бъде?
Хубавото тук е, че няма голямо значение - тук тези избори нямат игрова тежест (може би 1 има, но сега не съм 100% сигурен).
Пъзелите тук - поне за мен - са много приятни. Има следи, които главния герой намира и върху които мога да разсъждавам като играч. Някои от тях даже перфектно се връзват със сюжета.
Не на последно място, дори когато стигах до фатален край (а тук има доста), оставах доволен - беше заради мое убеждение или грешка - и последиците бяха интересни или направо забавни ... и фатални разбира се.

Като за финал искам да похваля и преводача - - за добре свършената работа, както и за една фраза, която много ме впечатли: "ГРЕЕМ В КРЪВ"

СПОЙЛЕРИ:

В ревюто си по-горе забравих да спомена, че като чета, мамя като разпран и се подхлъзвам да чета кажи-речи всички разклонения.

Макар и тук да има как да те хване шизофренията заради целенасочените усещания за лутане и объркване, аз пък се усетих по аналогия с някои филми "какъ в филма тука" и от там нататък просто се ориентирах да търся следи за тази или онази хипотези, пък която излезе вярната.

Имаше няколко подсказки кой е верният избор и едно тънко противопоставяне на хипотези, което може и да убегне или да не се хареса на част от читателите.


Съгласен съм и с Торо, че наистина има доста copy-paste текст, но на фона на нещата, които ми допаднаха, за мен това е бял кахър.

А пък относно играта бидейки по-слаба от сюжета тук - бях прочел коментар на авторката, че фокусът й за тази книга е да направи точно този сюжет с точно такива изненади, причинно-следствени връзки и "примки" (намигване), а игровата част й е била втори приоритет.

От сайта на Виктория - черновата на последната шеста книга от поредицата е завършена. Евала за постоянството на авторката - демонстрира високо темпо и концентрация в започнатия си проект, завидни качества, които липсват дори на голяма част от професионалните автори.

Сенки във Фечис Пойнт те грабва от момента, в който я вземеш в ръце. От любуването на страхотната й корица до прелистването на първите й страници, всичко спомага да се потопиш бързо в невероятната й атмосфера. Обезателно искам да поздравя Longshot за добрия превод, който при такъв текст, изпълнен с пъзели, псевдо-научни референции и прочие объркани ситуации, е изключително труден.

Чудих се дали Виктория ще успее да ме задържи като почитател с втората си книга след изключително добрата й Нощна смяна. Донякъде успя, но смятам, че Сенките отстъпва на Нощна смяна по някои показатели. Докато ентусиазмът ми в началото на историята, когато още се ориентирам какво се случва и разплитам първите си загадки, се покачваше поетапно, то в края като че ли поохладня. Финалът и самата история ме оставиха гладен за още нещо. Фактът, че в епилога авторката загатва за някакво продължение ме кара да предполагам, че и тя самата е оставила свои хрумки за доразвиване в бъдеще, но това кара текущата развръзка да страда от претупаност.

За пореден път има много наглед фиктивни избори, които обаче опрощавам, защото носят различна повествователна тежест в информацията, която разкриват на читателя. Всичко обаче се повтаря и потретва многократно, а главният герой всеки път е объркан и стъписан от случващото се. Едва към края започва като персонаж да осъзнава и да навързва странните събития, което за детектив посветил се на това да разкрива паранормални мистерии ми се стори доста извън образ.

Това, което не ми допада и при Нощна смяна, и тук, са множеството избори за преминаване от стая в стая. Тъй като няма истински sandbox, който да ти позволи да обикаляш където и както решиш, се получава водене за носа от страна на авторката. Това е объркващо и фрустриращо, тъй като често нямаш пълен контрол къде и как да обиколиш, нито защо те форсират да продължаваш нататък.

Трудността на книгата е редуцирана спрямо оригинала и това също ме смущава, тъй като удовлетворението от разплитането на загадките спада. Усещането ми е, че нещата този път бяха твърде лесни. Единственото изключение беше прословутото "първите три числа на квадрат", което ме накара да правя сума ти еквилибристики с 1, 2 и 3 и не можех да се сетя за най-очевидната глупост. Разбирам обаче, че съм в малцинството try-hard читатели, поради което понижаването на трудността е добро решение, тъй като книгата все пак е на балотаж на Златна Никса.

Силно препоръчвам на феновете на пъзелите, но определено не може да се мери с другата хорър мистерия излязла у нас