Финална надпревара - ревюта и коментари

Носителят на „Златна Никса“ за 2019 година с „Борбата за елита“, Деян Рангелов, отново ни поднася книга-игра на спортна тематика. Този път смело се е гмурнал в света на високите скорости, Формула 2 и главният герой в неговата история е българинът Никола Николов. Това е и първата книга-игра на тази тематика през Новата вълна, която лично аз, като един фен на Формула 1 още от ранните 90-те, очаквах с нетърпение.

[ След три игри и 1659 минути по-късно... ]

"Финална надпревара" запознава читателя със света на модерната Формула 2 и по един интригуващ и правдоподобен начин му дава възможност да стане част от него. Препоръчвам книгата на всеки, който иска да надникне в шеметния свят на Формула 2 или пък е фен на Формула 1, за да влезе в обувките на съвременен пилот и да усети магията на скоростта.

Финална надпревара – Деян Рангелов
Първо – добра книга-ИГРА! Всъщност много добра ИГРА.
По принцип не следя Формула от времето на Сена, но това не ми попречи да се насладя света на бързите скорости, който авторът умело е изложил. Прочетох в началото всичко, което е нужно, за да вземаш информирани решения по време на приключението. Изложено е стегнато и без излишни детайли.
Още в началото бях впечатлен от разнообразния дневник, в който са включени, както умения, нужни за успешен пилот във Ф2, така и социални такива. Браво!
Ритъмът на играта по време на тренировките, квалификацията и двете състезания, смея да кажа, е перфектен. Всеки избор, всяка проверка ме държа в напрежение и с нетърпение преминавах към следващия епизод. Вълнувах се на кое място съм в момента, дали ще ме задмине някой, дали няма да се блъсна, дали пък аз няма да успея да задмина пилотa пред мен…и това е успешно имплементирано със следенето в дневника. Браво!
Изпитах изключително задоволство, когато станах Шампион (след леко чийтване с един зар, признавам си). Но се оказа, че това не е достатъчно да ме приемат във Формула 1. По-дяволите! (то си е казано още в началото на играта, но все пак…)
След това се започнаха преговори, отново тестове, проверки, трудни избори…изпотих се (умствено). Играта придоби друг стил, който леко забави ритъма, но отново успява да държи в напрежение играча. И тук, в тази част се провалих . Върнах леко часовника назад и разбрах какво е нужно, за да успея да ме приемат във Формула 1, макар и не с най-добрите условия.
Искам да поздравя Автора Деян Рангелов, който очевидно много се е постарал от една страна да пресъздаде света на Формула 2 по един достъпен и завладяващ начин, и от друга да звучи професионално за лаици като мен.
Моите забележки биха били единствено около плътността на главния герой, неговите чувства, емоции, преживявания, мотиви… но с оглед на това, че това е спортна КИ, мисля че са бели кахъри.
Признавам, че някои кодове и проверки ме объркаха в началото, но след по-задълбочен поглед се хваща логиката.
С ръка на сърце препоръчвам тази книга-игра, дори и да не ви влече Формула. Написана е и е изградена по един умел и завладяващ начин. Евала!
Кефометър: 9/10.
Поздравления отново на Автора и екипа на СКИ.

Първото ми впечатление, за което поздравявам автора е, че книгата те потапя в атмосферата на Формула 2 много леко и елегентно. Оформлението и дневника са хубави. Харесва ми от първи допир - по-късно и критиката

Изиграх "Финална надпревара" три пъти (не ме питайте кога успях, прибрах се от "Абордаж" в 21,50.)
Книгата не е точно това, което очаквах, но определено е хубава. За разликата от "Борбата в елита" (от същия автор) и от "Надпреварата във Формула 1" (на Кевин Слейтър), тук е отделено много внимание на спортната част, а не толкова на мръсните игри. Това за мен е минус. Донякъде обаче той е обусловен, че реално има само две неделни сътезания. В същото време отчитам като плюс, че е отделено много време на тестовете, квалификациите и пр. Както и че ако станеш шампион във Ф2 това не ти гарантира участие във Формула 1.
Авторът е направил нещо, което малко автори правят - да обърне внимание на личният живот на играча.(подобно нещо е правил Майндкрайм в "Черната маска"). Уважавам много това и специално поздравявам Деян.
Изиграх играта три пъти. Първият път станах шампион на Ф2, но нямах достатъчно фенове и се провалих при търсенето на спонсори. Вторият път завърших с "Спортист на годината". Третият път пак завърших с това постижение, но бях на косъм да взема Желязна психика (завърших с Психика 8 и Концентрация 1). Смятам, че при четвърто изиграване мога да се сдобия и с това постижение.
Вероятно може да се каже още много, но засега - толкова.
Да кажем просто, че определено си направих хубав подарък за рожденият ден.

резултати от трето - последно засега - изиграване

скорост 2 (2)*
техника 2 (3)
изпреварвания 2 (3)
харизма - 1 (1)
късмет 0 (0)
отношения с близките - 2 (4)
отношения с отбора - 2 (4)
отношения с феновете 2 ( 8 ) **
психика 3 ( 8 )
концентрация 2 (1)
*цифрата в скоби е крайна стойност, а другата - начална
** на едно определено място можеш да "напомпаш" точките за фенове, ако притежаваш определени кодови думи (напр. шампион) Не съм отразил този резултат, но реално накрая ми трябваха 9 точки и успях да ги постигна.

кодови думи: ДАМС, фитил, катил, шампион, комуникация

стартирах от 5 място в неделната решетка на първото сътезание и завърших 1., а Фитипалди 4.

Понеже Деян каза, че не е вътре с "мръсните игри" във Формулата да отбележа няколко неща, които очаквах да видя, а не видях (това в графа критика). Някой от инженерите ти да издава информация за противника. Подобно нещо имаше във "Надпреварата във формула 1". Тук лесно можеше да се направи врътката, чрез това колко точки за отношения с отбора имаш и ако нямаш определено количество, да работят срещу теб.; Също така не е докрай разработена идеята за "съотборник". Реално ако не караш за АЛТ е съмнителна ползата от тази кодова дума. (при първото и второто изиграване я получих, но карах за ДАМС, така че нямаше полза. Затова при третото отсвирих съотборника). Тук можеше да се направи нещо в смисъл, че ако имаш съотборник, водиш пред Фитипалди, а той те притиска, съотборника може да те пропусне и после за задържи Фитипалди. Фетел спечели една титла така, когато Хайдфелд постоянно се изпречваше пред Алонсо в последното сътезание. Шумахер набра доста точки така с помощта на Баричело и Фелипе Маса.

Тези неща ме подразниха, но както казах идеята да се отдели достатъчно място но оттоншенията с близките - палец нагоре. Изборите в това отношение - фенове, близки, механици - са много равностойни и това е голям плюс.

Привет,

Благодаря за ревютата до момента. Ще си позволя само да отговоря на Георги, защото мисля, че не е "разкостил" все още книгата.

Може ли да обсъждаме играта без необозначени спойлери? Благодаря

Изиграх играта, започвам с плюсовете, после и с минусите

- 90-тарско звучене и структура - хареса ми.
- действието се развива бързо и екстремно
- богат дневник, който дава възможност да преследваш най-добър резултат (за феновете на спортните КИ)
- балансирана в сметките система, не попаднах на грешки
- стилът на разказване - от 3-то лице ми харесва най-много, защото увеличава литературната стойност според мен.

Минуси
- Защо няма цял сезон състезания???

Мерси за отговорите Деяне.
Нямам претенцията от три преигравания да съм "разкостил" играта.

Като цяло играта е доста добра. Малко повече литература нямаше да навреди; но като имам предвид на какви словоблудства се отдаде напоследък Блонд - справил си се добре. Много ми хареса онова където Никола остава насаме с Гергана и цяла нощ укрепват връзката си. Дадена е възможност на читателя да прояви въображение, а не го занимаваш с подробности.
Едва ли ще добие популярноста на Борбата за елита (липсват подлите номерца) или на Финалът (липсва хуморът), но определено очаквам да стане хит.

---
Това, че няма цял сезон или поне едно седем-осем сътезания и на мен не ми хареса, но предполагам проблемът е в обема. Един неделен цикъл се развива в 325 епизода, ако трябваше да бъдат представени 16 сътезания или колкото са там трябваше да има 5200 епизода.

В момента в бокса само сменят гуми, а не зареждат гориво. Затова и са доста по-бързи спрямо боксовете преди Във Ф1 най-бързите стопове са под 2 секунди, например.

Ето нещо което не знаех. Явно от 2013 когато спрях да гледам (четвъртата титла на Фетел, активно гледах през 1997 - 2013 битките на Шумахер и Алонсо) в спортно отношение се е развила формулата.

Евегени, на мен също не ми допадна, че имаш реално само две неделни сътезания, но разбирам Деян. При положение че един неделен цикъл е 325 епизода, а един турнир - 16-20 сътезания, книгата трябваше да е по-голяма от "Война и мир"

Count Monte Kristo писа:

При положение че един неделен цикъл е 325 епизода, а един турнир - 16-20 сътезания, книгата трябваше да е по-голяма от "Война и мир"

При настоящия "ейнджин" на играта, проблемът за цял шампионат, конкретно във Формула 1, където има избори между 10 отбора, 20 пилота, 20 старта, всеки с по 3 свободни тренировки, квалификация и неделно състезания и тук-там спринтови надпревари, се свежда действиетелно до обема. В книгата няма цикли и има разказана уникална история на един пилотм която "тече" само напред.

За да стане това, което посочва Евгени, като минус, трябва да се смени "ейнджина" на играта и да се вкарат цикли, като най-логичния цикъл ще бъде всяко едно от тези 20 състезания. На входовете и изходите ще имате различни пилоти и отбори, а между състезанията - възможности за развитие, настройки, случайни събития, оперативен спортен мениджмънт и т.н. Така може не един, а няколко шампионата да се обхванат, където взетите решения през предходния сезон да влияят върху следващите.

За себе си предполагам, че очаквах нещо като "Надпреварата във Формула 1", и защо не - като "Борбата за елита". Поне 7-8 сътезания, а останалите да зависят да речем от някаква тестова система или отношения с близките и пр. (например ако ти се разклати психиката просто да взимаш минимум точки от няколко сътезания).
Това обаче би изисквало много по-малко проверки в основното сътезание и рязко би променило фокуса на книгата - от спортна към мениджърска.

Не бих задълбал много в идеята за цял сезон, но като вариации в играта могат да се вкарат - атмосферните условия на всяко състезание, набирането на спонсори, отношението с медиите и много, много други фактори, които могат да се добавят като променливи. Цикличните игри си имат предимства, но ако наистина предоставят вариативност и възможности за стратегически и тактически избори.