Въпроси към Петър Агапов

Здравейте г-н Агапов,
Имате вече издадени две КИ.
Какво е чувството?
Прочетох с интерес статиите Grave mistakes 1 & 2. Бих искал да попитам:
1. Във връзка с „Remember! The paradox is that an instant death is no punishment. The reader simply goes back to the previous paragraph and makes another choice.“ (Запомнете! Парадоксът е, че внезапната смърт не е наказание. Читателят просто се връща на предния епизод и прави друг избор). ММ в Дивият запад бе сложил ОЦЕНКА, която намаляш ако загинеш. След което те връща обратно на същия етап от играта. Какво мислиш за тази техника (тя прилича много на сейфове, чекпоинти) в КИ?

2. Naturally, if you are designing a game, you are most likely creating a new world for it, a new universe with its own distinctive and diverse rules and specifics… …because the reader doesn't know all the rules and insights of the world.(По начало, ако създаваш игра, най вероятно създаваш нов свят за нея, нова вселена със собствени oтличителни правила и детайли.. дрр….защото читателят не знае всички правила и вътрешни обусловености).
Според теб кое е по-добре - Читателят да бъде запознат чрез предговор със сетинга (вселената) или това запознаване да се направи в хода на играта? Прав си, че по отношение на изборите няма да е честно спрямо читателя, ако му зададем да прави избори с неизвестни. Как ги виждаш и двата подхода осъществени по отношение на играта?

3. Можем ли да очакваме някоя КИ от теб в скоро време?

Статиите Grave mistakes са хубави и с интерес ще прочета другите две части.

Пепи, здравей,

отскоро си тук, а вече имаш две книги-игри/разказа-игри - Уимбълдън и Зона 51. Единият е спортен, другят - екшън-фантастика. към какво ще се насочиш сега- трилър, историческо, уестърни...?

Петър: Първо, искам да споделя, че съм много поласкан от вашия интерес. Благодаря за въпросите!

kiril_ps написа: "Имате вече издадени две КИ. Какво е чувството?"

Петър: Чувството, което изпитвам от издадените 2 книги/разкази-игри е трудно да бъде определено. От малък мечтая да правя игри. Истината е, че се оказа много по-трудно, отколкото предполагах. Мислех, че "Уимбълдън" ще се приеме по друг начин. Дори искам да цитирам Георги (Der): "всеки като пише си мисли, че сътворява е*аси якото нещо и после идва редактора и те съсипва от критики и подобрения". Истината е, че никой не е перфектен, но и критиките в нашето общество идват малко в повече. Та, затова ми е трудно да кажа как се чувствам. Хем ми се иска да съм горд и щастлив, хем не мога да се почувствам така, когато знам с колко много критики се посрещнаха и двете произведения.

kiril_ps написа: "ММ в Дивият запад бе сложил ОЦЕНКА, която намаляш ако загинеш. След което те връща обратно на същия етап от играта. Какво мислиш за тази техника (тя прилича много на сейфове, чекпоинти) в КИ?"

Петър: Предвид, че съм Дарвинист и Майндкраймист, приемам тази система. Важно е играта да върви гладко. Основният проблем на книгите-игри е в носителя. Блоковете от текст не се асимилират лесно от човешкия мозък. Поне не толкова лесно, колкото красиви графики и аудио ефекти. Проблемът на "Зона 51" е в това, че лутането по картата изисква препрочитане на едни и същи епизоди по няколко пъти, а това си става банално и неприятно. Одобрявам всяка схема, която минимизира връщането назад и препрочитането на един и същи текст. В горния пример, връщането не е в началото на книгата и за мен това е много по-добър подход, отколкото внезапна смърт.

kiril_ps написа: "Според теб кое е по-добре - Читателят да бъде запознат чрез предговор със сетинга (вселената) или това запознаване да се направи в хода на играта? Прав си, че по отношение на изборите няма да е честно спрямо читателя, ако му зададем да прави избори с неизвестни. Как ги виждаш и двата подхода осъществени по отношение на играта?"

Петър: Интересно е, че ми задаваш този въпрос. Особено предвид, че сетинга е най-критикуваното в двете произведения досега. За "Уимбълдън" нямаше нужда да развивам сетинг. Всички знаем кой е Гришо. Удобно беше за първи опит от моя страна. Сетингът не е силната страна и в "Зона 51". За мен механиките на играта са по-важни. Аз се мотивирам от постигане на цели, а не от вникване в света. Въпреки това, постарал съм се доста във фентъзи произведението, което подготвям за следващия брой на Списанието. Все пак, за да могат да се вземат правилни решения в процеса на играта, читателят трябва да е запознат с природните закони в света на тази игра.

Петър: Схемата, която на мен ми се нрави е следната: По-дълги описателни епизоди в началото (въведение) и в края (Епилог) на книгата. Няколко такива може да има и на места, където е постигнато нещо важно. Епизодите, които са игровата част, според мен, трябва да бъдат кракти и конкретни. Повечето читатели "сканират" текста за инструкции, когато напрежението е високо и изборите им са съдбоносни.

kiril_ps написа: 3. Можем ли да очакваме някоя КИ от теб в скоро време?
Работя по фентъзи игра за следващия брой на Списанието, която да онагледи част от механиките за оценка на играча. За мен е изключително важно последствията за главния герой (положителни или отрицателни) да са резултат от качеството на игра от страна на читателя.

George-Al написа: "отскоро си тук, а вече имаш две книги-игри/разказа-игри - Уимбълдън и Зона 51. Единият е спортен, другят - екшън-фантастика. към какво ще се насочиш сега- трилър, историческо, уестърни...?"

Петър: Работя по една фентъзи игра за следващия брой на списанието. Вече имам забележка от редактора, че съм смесил фентъзи свят с този на християнската религия, където има манстир, монаси, рицари-кръстоносци, каменни кръстове по гробищата и готически мавзолей, както и портал към Ада. Най-вероятно ще си останат така нещата. Все пак, в една от любимите ми компютърни игри Heroes of Might and Magic пак има такова примесване на световете.

Петър: След като приключим със следващия брой на Списанието, ще се заема с книга-игра на футболна тема. "Младата надежда на българския футбол" е работното заглавие. Ще се разказва за млад футболист от школата на "Лудогорец" - Разград, който ще помогне на отбора да спечели Шампионска Лига. По-късно тази година смятам да започна работа и по първата си книга-игра на английски език, в която читателят ще се превъплати в Secret Service Agent от охраната на Американския Президент.

и на мен ми е интересно какво значи, че фентъзи не може да се смесва с готика? Ако става дума за вампири - могат да се смесват. Блонд с Валенсианските хроники е пример как може да се смесват различни автори, а и АН Райс - също. Сега - ако трябва джуджета или елфи да се напъхат във викторианска епоха, признавам, на пръв поглед не звучи убедително, но Тери Пратчет например се е справил и с този проблем.
Въобще стига човек да има желани, винаги може да се намери подход, фентъзито са се комбинира с всеки друг жанр. Зелазни например често комбинира фентъзи и фантастика.


Във Връзка сюжета на книгата-игра на английски език - хубаво е, че искаш да популяризираш книгите-игри, но не ти ли се струва, че малко прекалено много величаеш САЩ? в "Зона 51" - спасяваш 3 президенти - корейския, руския и американския. Интересно, че не спасяваш българския президент. Човек би казал, че не е българин човекът който е писал разказа. Вземи прочети "Вълча дупка" на Слави Ганев да речем, много приятен разказ, действието се развива в България. Или пък - "Хотелът". Освен това ми направи впечатление, че ако спасиш американският президент следват големи възхвали, които ги няма ако спасиш корейския да речем. Все пак тук не живеят американци. Сега да очакваме книга -игра за агент на Сикрет Сървис (умишлено го пиша на български).

Та ето един въпрос: Хрумвало ли ти е, че може да "побългариш" маниера си на писане?

Ал Торо писа: писа:

И втори въпрос - каква система на игра да очакваме в тази книга-игра?

ПП, трети - какви са шансовете да сбъднеш още една първоаприлска шега? Постарах се специално заради теб в оформлението на корицата в пейнта, ако я вземеш направо да изглежда класно

За мен е чест, че Ал Торо проявява интерес към мен и моето мнение.

Притеснявам се да отговоря в подробности на втория въпрос. Имам чувството, че вече достатъчно спойлнах. Накратко: използвал съм шаблон на вълшебен диамант (diverging diamond), където има три разклонения. Малко по-късно в играта те се обединяват, за да се раздели отново пътя на две. Приложил съм елементарен дневник с три предмета и два показателя. Има и една кодова дума. Няма загадка, но има скрит преход.

Трети въпрос на Торо: Някой беше споменал някъде, че си имунизиран против чувство за хумор. Даже, като се замисля, това дали не бяха твои собствени думи? Тук си показал точно обратното: много тънко чувство за хумор

Отговор: Не, няма никакъв шанс да напиша "Изпитанието 2 за Цар Калоян". Наистина си направил хубава и примамлива корица, но историята не ми е силна страна. Не, че съм запознат с тениса отблизо. Ето цитат от увода на книгата: "Скъпи читателю, преди да се зачетеш в това произведение, искам да си призная, че не съм запознат отблизо с този толкова интересен и популярен спорт. Хрумна ми идеята да направя игра не толкова на тенис тематика, колкото за трудностите и жертвите, които всеки един професионален състезател прави в своя личен живот. Тази книга е предназначена за читатели със средностатистически познания в областта на тениса, което може да поразочарова запалените фенове на този спорт". Жалко, че книгата не беше оценена за това, което се опитваше да бъде и отнесе много критики по спортната част и тениса!

George-AL писа: писа:

Във Връзка сюжета на книгата-игра на английски език - хубаво е, че искаш да популяризираш книгите-игри, но не ти ли се струва, че малко прекалено много величаеш САЩ? в "Зона 51" - спасяваш 3 президенти - корейския, руския и американския. Интересно, че не спасяваш българския президент. Човек би казал, че не е българин човекът който е писал разказа. Вземи прочети "Вълча дупка" на Слави Ганев да речем, много приятен разказ, действието се развива в България. Или пък - "Хотелът". Освен това ми направи впечатление, че ако спасиш американският президент следват големи възхвали, които ги няма ако спасиш корейския да речем. Все пак тук не живеят американци. Сега да очакваме книга -игра за агент на Сикрет Сървис (умишлено го пиша на български).

Та ето един въпрос: Хрумвало ли ти е, че може да "побългариш" маниера си на писане?

Прав си, Джордж. Поне донякъде.

Първоначалната ми идея за "Зона 51" беше вместо севернокорейския да сложа българския президент там, но според редакторите ставаше малко в стил лош виц от рода на: руският президент, американският президент и Бай Ганьо... През призмата на времето виждам, че щеше да е по-добре по другия начин, дори можеше повече комични ситуации и хумор да има в разказа, но вече е късно.

Що се отнася до това, че съм лансирал американския президент в разказа... не мисля, че то ва е точно така. Ако не ме лъже паметта, спасяването на руския президент беше почти със същата сила и значение като това на американския. За севернокорейския няма смсъл да се обяснявам.

Всъщност, да си призная, симпатиите ми са към Владимир Путин. Аз вярвам, че всеки президент трябва да бъде мъжкар като него. Обама беше много зле. Тръмп си е същият, какъвто си го познават всички американци още от 80-те години на миналия век и не разбирам защо всички очакваха от него да се промени просто защото е сменил пощенския си адрес от Trump Tower, New York на White House, Washington DC. Но, нека не навлизаме дълбоко в световната политика.

Агентът от Сикрет Сървис е книга, която смятам да напиша на английски и нямам намерение (поне засега) да я превеждам после на български. Може да ми се изсмеете, но наистина се надявам да популяризирам поне малко жанра и по-специфичния си подход към него сред моите англоезични приятели.

Трудно ми е да отговоря дали ще "побългаря" начина си на писане. Просто никога не съм мислил, че ми е "поамериканчен" стила. Истината е, че напоследък съм разочарован, поне до определена степен, от САЩ и тяхната социална и фискална политика. Особено в Чикаго и щата Илиноис. Такъв комунизъм и в България никога не е имало. Нямам за цел да се натягам като американец. Добре ми е известно, че ако искам да бъда приет в едно общество, трябва първо да покажа, че искам да бъда част от него, т.е. да бъда американец с американците и българин с българите.

И аз да питам нещо, докато е "гореща" темата.

Микс от какво е според теб добрата "класическа" книга-игра?

Efix7 писа: писа:

И аз да питам нещо, докато е "гореща" темата.

Микс от какво е според теб добрата "класическа" книга-игра?

Дидо, майсторство си е да зададеш много кратък въпрос, който да изисква толкова комплексен и дълъг отговор.

Няма как да ти кажа само с няколко думи и затова ще отговоря закачливо: четете рубриката Чикагска Трибуна в списанието! Там се опитвам да говоря на тази тема.

Истината е, че аз самият, все още съм на Кръстоносен поход в търсене на Светия граал на книгите-игри. Пиша, разсъждавам, чета теория... и колкото повече го правя, толкова повече се убеждавам, че може никога да не намеря правилния път за създаване на универсално добра книга игра... просто такова нещо не съществува. Разбира се, това не ми пречи да си имам лични предпочитания към определен подход.

според мен и двата въпроса за Ефикс имат прости отговори.
1. съществува (универаслна добра книга игра) - 50 процента игра и 50 процента литература. Трябав да има проста и ясна механика, желателно - и карта или дневник.
2Класически очевидно са по-старите откъм механика книги-игри като например "битки безброй". но може да греша.

Споко Пепи, четем Чикаскга трибуна....надявам се да има още такива размисли.

Истината е някъде между търсенията в Чикагска трибуна и наглед лесния отговор на Джордж.

Примерно, формулата на Сид Майер е по третинки - 1/3 механики, които са добри, 1/3 усъвършенствани стари механики и 1/3 нови механики. Така е създал 6 ли, 7 ли вече "Цивилизации".

И да си отговоря и аз на въпроса: Микс от какво е според теб добрата "класическа" книга-игра? Микс, от добри моменти, превърнати в спомени от играчът-читател.

Казано на sales езика, ти продаваш изживяване, не книга. Ти издаваш тайна, затова се издава книга. Всяка книга е тайна, която се издава на света и той се .... "шокира" от нея. Къде е била тя досега? Защо не е била ясна и т.н. ....

Мен не ме интересува дали има или няма дневник, дали има или няма логически загадки, дали има или няма бойна система, дали има или няма запомнящи се литературни описания, дали има или няма "дишащи" и "живи" герои, дали сюжета има или няма обрати ... стига тайната да намери съмишленици.

Здравей Петре,
Да си задам и моя въпрос:
Според теб кой е №1 в жанра?
Ал Торо или Майндкрайм?

eFix7 писа: "Казано на sales езика, ти продаваш изживяване, не книга."

Ей това си е самата истина. Не само в жанра на книгите-игри. Когато гледаме реклама по телевизията, виждаме усмихнати, щастливи и добре изглеждащи актьори и искаме да бъдем като тях. Затова купуваме продукта.

Що се отнася до книгите-игри, Майндкрайм веднъж ми беше споделил, че "Тъмната страна на земята" е успешна не заради историята или схемата на игра, а защото ние феновете имахме нужда от малко романтика в живота си на онази възраст. Това само потвърждава твоето твърдение, че се продава изживяване, а не книга.

Nedelcho Bogdanov писа: писа:

Здравей Петре,
Да си задам и моя въпрос:
Според теб кой е №1 в жанра?
Ал Торо или Майндкрайм?

Неделчо, май пак се опитваш да разбуниш духовете? Доста провокативен въпрос си ми задал, но аз мога да отговоря много дипломатично

Все едно да ме питаш кой е по-добрият футболист Гунди или Стоичков. Играли са в различни времена и няма как да се направи правдоподобно сравнение. Марадона или Меси? Майндкрайм или Торо?

Ако го нямаше Майндкрайм, първата вълна нямаше да е толкова успешна.

Ако го нямаше Торо, втората вълна нямаше да я има.

Прочетох и 3&4 Grave mistakes, останах доволен. Много ясни и стегнати статии.
Бих искал да посоча следното:

2. Stat Adjustment:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

This is the most used forms of feedback in games from across all genres. The sentences "You lose 1 point of your Health Stat." or "You just found a Laser Blaster. Add it to your inventory and keep reading!" represent a very common form of author-reader interraction in gamebooks. Such instructions give a pretty good idea, through gain or loss, if the performance of the reader is good or bad. The author's words don't interrupt the narrative entirely as the instructions feel like a natural part of the story. However, stat adjustment could be deceiving sometimes. It is possible that there was another choice that had more beneficial consequences to the protagonist. If the author voice is stating that "this is a good decision, so add 1 point to your Strength, but keep in mind that the other one was better" is not present, the player could be left with the impression that they made the optimal decision.

This problem is avoided entirely when feedback called author interjection is used.

Искам да изразя известно несъгласие с горепосочения пасаж.
Сега играя Клопка за победители. Там трябва да следя няколко показателя и да трупам точки по тях. Няма как авторът да знае с каква стратегия подхождам, за да ми даде позитивна/негативна обратна връзка в конкретната ситуация, защото според една предварителната стратегия на читателя един избор може да е добър, според друга стратегия - лош.
Чак като се стигне до "ситото" разбирам дали цялата съвкупност от избори (а не поотделно) е била адекватна.

Как ще коментирате това г-н Агапов?

kiril_ps писа: писа:

Чак като се стигне до "ситото" разбирам дали цялата съвкупност от избори (а не поотделно) е била адекватна.

Как ще коментирате това г-н Агапов?

Ха, твоят въпрос е по-сложен и от моя! Мисля, че с "трохички" и подсказки по пътя към ситото, авторът "помага" на играчът да разбере каква е формата на ситото и през коя дупка може да провре през него. Но да изчакаме все пак неговия отговор ....