Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Съжалявам, отдавна не бях влизал.
Щях да кажа, че ако не излезе тази година, явно няма да се справя. Но после се усъмних дали не съм го казвал вече.
Не съм се отказал.

Филип Петров:
Живо ме интересува по-подробно каква методология си използвал за номерацията и поддържането на графа за всички възможни пътища.

В книгите-игри нещата могат да бъдат опростявани, без от това да страда историята. Епизодите се групират в случки, случките се подреждат по пътища. За една случка са необходими 10-20-40 епизода... Може играчът да влезе в случката на различен етап (в различен епизод), може да излезе на различен. Ако не допуснеш един играч да влезе в една случка два пъти, трудно ще се объркаш. Правиш си схема само на случката, на отделен лист. Всеки епизод е правоъгълник с малко информация в него плюс номер на епизод, плюс стрелки от епизода към други епизоди в случката. Ако в даден епизод се влиза от друга случка (от епизод, който не е в тази случка), записвам го на листа само с кръгче, в него номер на епизода и номер на листа, от който идва. Същото е и ако има изход към епизод от друг лист - кръгче, номер на епизод, номер на лист, където е този епизод.
Ако стане много сложна схемата, на отделен лист правя схема на случки - всяка случкав отделно квадратче, с някакъв ориентир между кои случки има връзки.

Освен това при написване на всеки епизод попълвам ред за него с тази информация:
номер (по това са сортирани, номерата са последователни, просто слагам фон на завършените епизоди)
вид на епизода - избор, шанс, условие, преход, край
запис в дневника - дали се променя някой показател, дали записвам код...
изход - номерата на епизодите, към които можеш да отидеш от този епизод
По този начин можеш после лесно да провериш дали някъде не си допуснал грешка, от полза е и на редактор.

Сега тук слагам едно допълнение, което може да се възприеме като лирично отклонение. Но все пак вярвам, че за автори, които не спазват всички описани от мен стъпки при правене на схема и писане на епизоди, "късите преходи" намаляват възможността от грешки, от пропускане на епизод.
В книгите-игри падаше голямо разгръщане, което ние наследихме от чуждестранните автори. Известно време карахме читателите да разгръщат по 50-60 страници между два поредни епизода. Например, на епизод 1 имаш избор да продължиш на 123 или на 345. После отиваш на 345 и оттам преход на 211. А от 211 имаш избор от 86 или на 325.
В един момент реших, че от това няма никакъв смисъл. Никога не съм обичал да съм пъдар на читателя, да вкарвам всякакви проверки дали не лъже. Приемах, че моята работа е да вкарам интересни ситуации, с логика в предлаганите избори и в последиците от тях. После читателят решава какво му доставя удоволствие - да се бори честно, да мами, да изследва (да проверява последицте от всеки избор). Винаги съм искал да мам повече читатели, да им доставям максимално удоволствие и затова не виждах проблем да улеснявам дори маменето.
Не е добре преходът между два поредни епизода да е на един разтвор на книгата, защото читателят може случайно да види какво го чака при някой избор и така на играчите им се разваля удоволствието от мисленето при избор. Понякога преходът между два епизода е прост преход, тогава дори обичам да слагам епизодите поредни или поне много близки.
До днес ме дразнят авторите, които продължават да упорстват и да не използват къси преходи. Освен всичко друго, бясното разгръщане на десетки страници напред-назад води допо-бързо износване на книгата, а особено при ниското качество на отпечатване на старите книги-игри, това не просто губи време, а и съсипва бързо книгата.

Защо реши в последната част за Хлапето Джейсън да изпрати и Белязания в отвъдното? Бях останал с впечатление, че се беше заформило нещо като приятелство между двамата.

Не може да оставиш Белязания да живее, ако искаш да дадеш на града някакъв шанс да се прочисти. Така съм мислил навремето, така съм го написал.
Разбира се, това е наивна идея. Ако градът не се прочисти сам, каквото и да направиш, няма никакъв шанс за прочистване.