Стратовете

Лошото на стратовете беше, че не се играеха. Като хлапе бях събрал всички, от "Командоса" до "Хищника". И единственото нещо което имаше що-годе ясни и разбираеми правила беше "Подземният Бяг" на Колин. Всичко друго бе затънало в математика и неясни, набързо-скалъпени купища правила, дневници и таблици - абсурд беше да се опитвам да го играя дори сам, а да не говоря - в компания.
Иначе разните му карти, кулички и фигурки си бяха шарени и ми беше доста забавно да си ги сглобявам.

С "Мъртви Звезди" се забавлявах страшно много и дълго време преди години. Трябва да отбележа че допълнителното романче доста помогна за изграждането на представите от играта.

"Пришълеч" го бях взем на заем, ама бързо-бърдо го върнам. Мн. зле. Личи си че е правено прЕз куп зА грош.

Радо писа: писа:

Всички "стратове" страдаха от един и същ проблем - скалъпена набързо лъскава опаковка която да улови окото на купувача, а вътре най-важното нещо - системата беше правена надве натри и никога не работеше. То половината правила ги нямаше а какво остава за неща като баланс.

Джордж М. Джорд? На него най-често половината му правила ги нямаше и в обикновените книги-игри.

Радо писа: писа:

А най ме дразнеше че някой нагъл автор беше казал че тези игри не били за ленивци и трябвало сами да си допълваме. Значи аз му плащам за нещо което аз трябва да свърша?

Нека позная - Джордж М. Джордж?

Радо писа: писа:

Върха на плагиатството (последния който си купих) беше Троянската война в която бяха открадналли графиката от играта Age of Empires да си направят игровата карта.

Няма нужда да познавам - Джордж М. Джордж. А за крадените картинки това вероятно няма да е прецедент. Освен тотално обърканата карта в "Пришълец" бяха налице и крадени картинки от "Quake 2".

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Радо писа: писа:

Всички "стратове" страдаха от един и същ проблем - скалъпена набързо лъскава опаковка която да улови окото на купувача, а вътре най-важното нещо - системата беше правена надве натри и никога не работеше. То половината правила ги нямаше а какво остава за неща като баланс.

Джордж М. Джорд? На него най-често половината му правила ги нямаше и в обикновените книги-игри.

Радо писа: писа:

А най ме дразнеше че някой нагъл автор беше казал че тези игри не били за ленивци и трябвало сами да си допълваме. Значи аз му плащам за нещо което аз трябва да свърша?

Нека позная - Джордж М. Джордж?

Радо писа: писа:

Върха на плагиатството (последния който си купих) беше Троянската война в която бяха открадналли графиката от играта Age of Empires да си направят игровата карта.

Няма нужда да познавам - Джордж М. Джордж. А за крадените картинки това вероятно няма да е прецедент. Освен тотално обърканата карта в "Пришълец" бяха налице и крадени картинки от "Quake 2".

Според Петър Станимиров, отрязвали ги по погрешка при корекцията и оформлението, просто коректорката не е разбирала от системи.

Пак не е Джордж, той си смяташе правилата за важни. Впрочем, след като в "Мега" ми отговориха същото на въпроса "това как изобщо може да се играе", просто спрях да купувам стратове.
Не, няма да споменавам кой беше, миналото си е най-добре да остане минало .

Троянската война не съм я играл, но какво общо има Джордж с оформлението на който и да е страт при наличието на коректори, редактори и подобни длъжности в едно издателство? Да, в "Мега" имаше разделение на длъжностите, колкото и да не ти харесва авторът и да искаш да му припишеш максимално количество грешки.

Асен писа: писа:

Да, в "Мега" имаше разделение на длъжностите, колкото и да не ти харесва авторът и да искаш да му припишеш максимално количество грешки.

Не се и опитвам, просто Джордж беше един от хората които правеха нещата на килограм накрая. И след като вижда че изданията му излизат недоправени си е малко безотговорно да налива труд в същата пирамида.

Иначе му харесвам много от нещата, особено издавани в "Астрала". Това че има средно по 5 грешки в системата на печатна кола е друг въпрос.

Радо писа: писа:

Павлова беше тази с ленивците - жена която се гавреше с читателя откровено казвайки му че си е писала "произведението" за отбиване на номера колкото да вземе някой лев покрай.

Хаха, вярно беше Елена...

Моят опит приключи бързо - бързо още с вторият страт, след като бяха забравили да сложат показатели за издръжливост на NPC - гадовете. И след това ги пуснаха в някаква Мегаигра със следния текст - "30 точки живот за слабите гадове, 60 за средните и 120 за силните". Е, честно що за дивотия ?!?

И после що умрели книгите-игри. Тва е някъв немислим ужас просто, което разказвате.

Аз писах още в началото на форума, че книгите игри умряха заради Елена Павлова, но тогава никой не ме подкрепи!

Радо писа: писа:

Аз бях писал гневно писмо за Карамба че не не може да се играе и че съм си дал парите (ня бяха малко) за гланцирана хартия на което ми отговориха че точно за такива кат мен била гланцирана - да не ми дращи на задника.

Тц-тц-тц-тц-тц...

Coblin King писа: писа:

Лошото на стратовете беше, че не се играеха. Като хлапе бях събрал всички, от "Командоса" до "Хищника". И единственото нещо което имаше що-годе ясни и разбираеми правила беше "Подземният Бяг" на Колин. Всичко друго бе затънало в математика и неясни, набързо-скалъпени купища правила, дневници и таблици - абсурд беше да се опитвам да го играя дори сам, а да не говоря - в компания.

Same story here. Имам почти всички стартове, изиграх 2 - Командос (с много мъки и май не изцяло) и Подземен бяг. Творението на Колин си остава единственото прилично нещо. Дори на разпродажба си взех още един, за да увелича броя на картите и да се цъка от повече хора. Беше доста зарибяващ. Остатъкът беше пълна трагедия, изключая донякъде Л и М.

Радо писа: писа:

Аз бях писал гневно писмо за Карамба .

Е, аз успях да я продам , така че излязох на печалба
Иначе лично си пазя Лорд и Магьосник и Лорд Дракон на Джордж. Но не ги изкарах докрай.
И сега всички пишещи дотук, убедихте ли се, че Майкъл е прав като казва, че бг Стратовете въобще не са ставали, че да ги хвалят толкова. Всичко пак се връща на добрите стари книги-игри за 1човек, те поне не се крашват!

Най-много се задържах над Смъртоносна битка, след като разбира се оправих всичко, което Джордж беше оплескал - като почнем от рекрутирането на тримата герои, минем през турнирните битки и приключим с играта след това. Даже бях направил допълнителни играчи и с брат ми си разделяхме тестето с играчите и почваше битка.

Лорда е другата, която ми прикова вниманието, но пак по-скоро за да оправям отколкото за да играя. Досетих се че такава игра може да се играе само с други играчи, а аз съм СОЛО. Мислих, мислих какво да правя и я оставих.

Брата много се задържа на Джонга, но трябва да го питам какво толкова е харесал в нея.

Стратовете бяха провал, поне повечето.

Обаче Джордж направи много хубави обикновени книги-игри преди това. Пръв от българските автори махна шанса, пръв въведе избор на герой / изграждане на качества на героя, избор за коя страна да воюваш, множество начини за изиграване на една и съща книга-игра, няколко бойни системи в една книга и възможност за избор между тях, писа на най-много теми от всички. Тъкмо неговите ме накараха да опитам да пиша книга-игра едно време.

Майндкрайм пише за него, че бил посредствен и заради това се вслушвал в критики. Да, да. Когато при Джордж можех да си създавам героя сам и нямаше нужда нито веднъж да използвам зарове / таблици с числа, при Майкъл все още тежестта на шанса за крайния успех беше над 50 %, като влияше и върху началните показатели и в повечето ситуации. Тъкмо заради Джордж книгите-игри у нас станаха нещо повече от фентъзи романче с игрална система като на табла (без таблата).

Вилорп писа: писа:

Ако от нейде си намериш Подземен бяг и я разцъкаш поне с още един двама ще го заплюеш Майкъл, или поне ще ми принасяш по малко дарове на олтара що се отнася до стратовете. =)

То ако имаше начин да се намери, ама
Да, някои стратове бяха добре замислени, но както отбелязват повечето по-горе, все нещо не е било изпипано къде повече, къде по-малко. МОже би това е било от бързане, кой знае, но наистина много продукция за малко време!