Коментари за Поробената Принцеса

Е, това е от уикипедия:

След снемането на обсадата Иван Асен II заповядва да се построят 25 нови галери. След като границите на България опирали на 3 морета, възникнала необходимостта да се изгради военноморски флот за тяхната отбрана. Френският византолог Льобо изтъква значението на създаването на българския военноморски флот, което става по същото време, когато се създава английският (1205) и френският (1249) такива.

Английският е по-стар, вярно. Макар да не знам какво му е значението на този наш флот, след като не просъществува много дълго.

Аха, това става след обсадата, така ли? Ами тогава то идеално се връзва с нашите замисли: не е трудно да се приеме, че при осъзнатата нужда от изграждане на военноморски флот, Иван Асен е потърсил кnow-how тук и там, и да кажем е опрял до арабите. Не е ясно колко от гръцките владетели, които се надявали един ден да се върнат на престола в Константинопол, са били благоразположени към това му начинание.

[offtopic]А за английският флот, имат моите поздравления за по-ранното създаване на такъв. Все пак, Великобритания е влажен и неприветлив остров, за който търговията и отбраната по море са били необходимост, докато българите са бранили плодороден полуостров от преобладаващо сухопътни заплахи, а без стабилен излаз на Егейско или Адриатическо море или падането на Константинопол, флот не им е вършел кой-знае каква работа.[/offtopic]

Англичаните са нация на остров - няма как да нямат флот, Уилям завоевателя през 1066 година не е доплувал на орехови черупки за да завладява .
Ние от друга страна сме изолирани от средиземно море заради босфора и никога не създаваме някаква флота извън формалната.

Привет отново,

след сума главоблъскане и внимателно обмисляне на вариантите "смърт", както и как точно да използвам отзивите от форума (особено критиките, които са напълно основани), съм вградил няколко решения в следващите два разказа.

Тъй като "Поробената принцеса" не беше твърде игрова и би била по-добре или като традиционен разказ без игра, или с много повече избори, реших да напиша следващите два разказа в двете противоположности.

Разказът за българина, когото кръстих Ахрин (българо-куманско име, което значе "последно роден" или "бляскав" в зависимост от теорията), за който писах следното:

Ахрин: широкоплещест българин на около 25 години, препасал тежка крива сабя и кръгъл кумански щит. Син на дипломат в двора на Иван Асен II, Ахрин придружава баща си Алтемир до Кордоба, където двамата имат задачата да се поучат от вековната арабска традиция в корабостроенето. Оказва се в Кордоба по време на победния щурм на кастилците. Ахрин се спасява, но баща му остава заложник на Фернандо след падането на града.

Та този разказ ще бъде много по-разклонен: ~200 епизода, 20 000 думи, с бойна схема, предмети, зарчета и поне 3х2х2 различни варианта за минаване.

В лека контра на логиката, но без да нарушава твърде много традициите, реших да използвам "класическа" система за смърт: епизода си завършва с "КРАЙ", нищо, че е в първо лице, и читателя се връща до началото. Записва си и точка "смърт", ако държи на оценката.

Ето един пример:

С Радомир се давехме в море от яростни противници. Нанасяхме безброй удари, гръб до гръб, поваляхме враг след враг, но отвсякъде прииждаха нови.
На края на силите си, парирах поредния удар и щитът падна от безчувствените ми пръсти. Противникът ми замахна и острието му потъна в гърдите ми. В следващия момент, Радомир го посече и хвана падащото ми тяло. С последните капки сила, които ми оставаха, видях как ударът на поредния кастилец намери незащитения гръб на верния ми спътник и той се свлече върху мен, прикривайки ме с тялото си. После настъпи милостив мрак.
КРАЙ

Този разказ е много по-удачно да е силно игрови и разклонен, тъй като има много повече за правене и по-голяма свобода във фабулата. (А, и между другото, е 90% готов).

За разлика от него, разказа за испанеца Хуан:

Хуан: млад, строен испанец с лице, прорязано от дълбоките черти на душевно страдание. Избягал от Кордоба след смъртта на любимата си, той търси обяснение за нейната гибел от отец Франциско, фанатичен католически свещеник и заклет враг на арабите, сега епископ на Кордоба.

съм решил да напиша традиционно, без игрова част, за любителите на по-литературните изложения, защото иначе и той ще страда от проблемите със Шейла.

Както винаги жадувам за мнения и отзиви.

До кукане,
П.В.

Чудесно звучи: особено за почти готовия и по-екшън разказ с българина.

съм решил да напиша традиционно, без игрова част, за любителите на по-литературните изложения, защото иначе и той ще страда от проблемите със Шейла.

E, какви бяха тия толкова страшни проблеми, че вместо да напишеш разказ игра, който се чете и се хареса - на кой повече, на кой по-малко (на мен повече) - ще публикуваш във форум за книги-игри обикновен разказ, който я се прочете - я не И после като за него няма никакви критики (щото просто няма да с прочете или ще се прегледа набързо), решаваме че всичко е ОК и минаваме в "сериозната" литература ли... щото тя се котира по-добре (никой не се заяжда)?

vanio, да ти кажа, просто историята на Хуан си иска литературно развитие, а игровата част точно при него ми идва малко изкуствено.

Не знам ти какво мислиш, но специално аз нямам против чисто литературни разкази ако са част от нещо по-голямо. Мисля си за третата част на "Тъмната страна на земята", която си беше салам, но се четеше приятно като развръзка, или разказа за ездачите на дракони (нямам списанието пред мен) на Върдж от Мегаигра 8.

Тъй като Хуан е част от по-голям проект (Пламъкът на Андалусия), мисля, че ще рискувам да го напиша литературен, а предизвикателството ще е да го направя достатъчно качествен и увлекателен, за да си направят труда читателите да го минат. С удоволствие ще чуя какво мислиш, и дали удачно съм избрал формата, като го завърша.

Е, ти си автора - ти си решаваш какво и как ще пишеш. Най-добрите резултати се постигат, когато го правиш като ... за себе си (все пак най-важното е ти да си доволен от продукта си ... освен ако не целиш комерсиалност - тогава вече е важен вкуса на клиентите)

Третата част на "Тъмната страна на земята" лично на мен не ми допадна - когато чета книга, на корицата на която пише "книга-игра" - някакси я чета с нагласата, че трябва да участвам в приключението.
Другиат пример - разказа за ездачите на дракони - не мога да го коментирам, тъй като въпреки че имам всички броеве на Мегаигра - като ги четох - по някакъв начин съумявах да прескоча писанията на въпросния автор. Въпрос на вкус

Така или иначе, заради принцесата аз ще прочета и литературния разказ за Хуан, тъй като историята ми допадна - дано и повече хора го направят.