Коментари за Пътят на Светлината (обозначени спойлъри)

Много хубав разказ - най-стойностното нещо от списанието според мен.

Особено ми допадна начинът, по който играчът е наказван за 'глупави решения' - наказанието идва доста по-късно, а в началото даже се получава някакъв бонус - привидно все едно е направено правилното решение.

Примерът, който имам предвид е 'букетът' - очевидно грешно решение: не ти е работа като свещенник да залиташ по жени, колкото и добре да владеят билките , но след като си взел решението си мислиш, че това е правилният избор: получаваш повече точки за благоразположение. Едва по-късно разбираш, че това благоразположение никаква работа не ти върши: губиш бонус от светена вода, противникът ти става по-труден за побеждаване и най-вероятно губиш и помощта на Калия (може и да не я загубиш ако решиш да я нападаш в разговора, вместо да и говориш мили думи, но в такъв случай за къв ... точно ти е този букет не знам )

Заради такива коментари си заслужава човек да продължава да пише . [offtopic]Между другото, в първоначалната версия, букетът даваше 2 точки благоразположение, а светената вода 1 благоразположение. После се сетих, че светената вода става твърде благоприятен избор (когато я включих като опция в битката) и смених бонусите (благоразоложение).[/offtopic]

[offtopic]Искаш да кажеш, че в началото букетът е давал 1 точка, а водата 2, нали?[/offtopic]

[offtopic]Да, така беше [/offtopic]

Мисля в скоро време да направя кръпка на разказа. По-долу ще опиша какво мисля да променя
[offtopic]1. Въвеждане на нова специализация "боравене със свещена кама"
2. Въвеждане на показател "душа", начално Х точки. Всеки път, когато Джейкъб кривне от правия път или се поддаде на онзи лукав глас, губи по точка душа.
3. Край руините, битката с демона: Джейкъб умира при специализация лечител или изповедник; с боравене с кама оцелява, но губи точка душа; с екзорсист побеждава без да търпи душевни щети
4. След победата над демона, открива изгорелия дневник на Хенрик, който в разговора с Калия се явява аналог на кодова дума "кал"
5. Във финалната битка, "боравене с кама" води до нанасянето на 1 точка щети на демонолога
В момента новото умение е малко безсмислено, но ще намери приложение в евентуално продължение на историята[/offtopic]

На първи две четения (един път загубих) - разказчето много ми допадна. Разказче, разказче, можеше да мине за цяла книга, в едни други времена. При това от добрите.

Понеже не виждам полза от хвалене - да споделя за нещата, които ми направиха лошо впечатление.

На първо място - рандомизацията на епизодите. При книжно издание наистина е по-удобно избора да те препрати на другата страница, отколкото в другия край на книгата, но това има един съществен недостатък. Ако двата епизода на които можеш да отидеш са един до друг, и не се предполага че трябва да се запознаеш със съдържанието и на двата това е неудобство.

На второ място - тескта съдържа доста проблемни моменти, като оформление, не се наемам да кажа дали са стилистични грешки. Ще разгледам само няколко, колкото да разберете какво имам предвид:

понякога се чувствах леко самотен

- от пролога
"Леко" еди-какво си е жаргонен изказ. Ако текста няма претенциите да имитира жаргон по някаква причина е по-добре да не се използва.

момчешки къса коса

- епизод 1
Жената може да е с къса прическа, като момче, момчешките коси не са къси защото са момчешки, а защото най-често ги оформят в такива прически.

Калия, един от най-важните уроци, който научих в Църквата бе да си съставям мнение за някого само на база на делата му. Използваш това, което умееш, за да служиш на каузата на Светлината. За мен, ти вървиш по пътя й, без значение какво е официалното становище на Църквата. А то дори не е заклеймяващо, а просто съдържа предупреждение.

- епизод 140
Много тежък изказ за неофициален диалог, още повече че подобен маниер на изразяване е характерен за съвременния официален език - дедо Поп Джейкъб си е на село.

– Ти СЕ справяш отлично. Само че вчера те оставих цял ден сам с Бабел и сега си твърде уморен.

- епизод 58
В литературата съм виждал думите на които героят натяква в пряка реч да се изписват в италик, капс-лока е характерен само за форумите и други он-лайн форми на общуване.

Трето - диалозите са малко превзети, основно от страна на дедо Поп. "Светлината с теб", "Братко това, Братко онова" - поне с хората дето се знаят могат спокойно да минават на "Здрасти" за ежедневните теми. Освен това така се губи ефекта като Ставри ъъъъ Джейкъб се обърне към светлината.

И на последно място - на едно-две места текста с изборите е малко объркващ, авторовия текст в курсива. Пример:

Ако се опиташ да се бориш с гласа, мини на 142, ако си избрал специализация екзорсист или на 144, ако не си.

По разбираемо би било:

Ако се опиташ да се бориш с гласа, виж дали имаш специализация екзорсист.
Ако имаш, мини на 142.
В противен случай си на 144.

Иначе - "разказа" много ми допадна.

Рони# Мейдей писа: писа:

Мисля в скоро време да направя кръпка на разказа. По-долу ще опиша какво мисля да променя
[offtopic]1. Въвеждане на нова специализация "боравене със свещена кама"
2. Въвеждане на показател "душа", начално Х точки. Всеки път, когато Джейкъб кривне от правия път или се поддаде на онзи лукав глас, губи по точка душа.
3. Край руините, битката с демона: Джейкъб умира при специализация лечител или изповедник; с боравене с кама оцелява, но губи точка душа; с екзорсист побеждава без да търпи душевни щети
4. След победата над демона, открива изгорелия дневник на Хенрик, който в разговора с Калия се явява аналог на кодова дума "кал"
5. Във финалната битка, "боравене с кама" води до нанасянето на 1 точка щети на демонолога
В момента новото умение е малко безсмислено, но ще намери приложение в евентуално продължение на историята[/offtopic]

Ако мога да си позволя да коментирам въпросната кръпка - много ми допада идеята за точки "душа", както и за награда, ако победиш демона в руините - в настоящия вариант е просто наказание, че си сгрешил посоката. Допълнителната специализация за бой със свещена кама обаче не ми харесва - първо, навява силни асоциации с Валенс (Олтарът на тъгата), второ, можеш да си малко по-оригинален (или пък по-неоригинален), като му дадеш боен чук или някакъв скиптър, нещо по-внушително Камата си е за ловци на демони.

Или просто смайтинг - хваща нещо и шибва демона за +1 щета. От друга страна не виждам, защо това не е част от "екзорсист"

Аз не одобрявам това, че главният герой има англоезично име. Тази форма - Джейкъб - ме кара да си мисля за определена страна, а с прибавката "отец" пред името вече съм принуден да правя връзка с определена религия. Употребата на "Църквата" също задава излишни исторически препратки - към европейската християнщина и най-вече по-близките до Средновековието нейни представители, а уж става дума за друг свят и друга религия.

Bloucester писа: писа:

Ако мога да си позволя да коментирам въпросната кръпка - много ми допада идеята за точки "душа", както и за награда, ако победиш демона в руините - в настоящия вариант е просто наказание, че си сгрешил посоката. Допълнителната специализация за бой със свещена кама обаче не ми харесва - първо, навява силни асоциации с Валенс (Олтарът на тъгата), второ, можеш да си малко по-оригинален (или пък по-неоригинален), като му дадеш боен чук или някакъв скиптър, нещо по-внушително Камата си е за ловци на демони.

Малко след като написах този пост реших, че наистина камата не е подходяща. Не върви да е остър предмет, но се бях подвел по камата на Улмия (все още се чудя кое е правилното място за научаване на умението - в началото или след пристигането на Джейк в манастира на Улмия). Най-добре е да е тъп метален предмет, който да се използва и за някакви ритуали. Както казваш ти - един вид скиптър (само не знам дали думата не се използва само в монархически контекст).

hameleona писа: писа:

Или просто смайтинг - хваща нещо и шибва демона за +1 щета. От друга страна не виждам, защо това не е част от "екзорсист"

Екзорсистът помага главно при борба с демони, а смайтинга е по-ефективен за други твари. В някои ситуации (като битката с Хенрик) дават еднакви резултати. Срещу някой крадец, примерно, екзорсистът няма да може да направи нищо, за разлика от специалиста по боравене с... нещо си.

vg писа: писа:

Аз не одобрявам това, че главният герой има англоезично име. Тази форма - Джейкъб - ме кара да си мисля за определена страна, а с прибавката "отец" пред името вече съм принуден да правя връзка с определена религия. Употребата на "Църквата" също задава излишни исторически препратки - към европейската християнщина и най-вече по-близките до Средновековието нейни представители, а уж става дума за друг свят и друга религия.

Темата за религията по принцип е потенциално опасна, заради многото конфликти, които са се водили уж заради нея. За това не исках да прилича чак толкова на някоя конкретна, но за съжаление май не ми се получи.

И без това в Анфолдия (светът с върколаците и Улмия) фокусът се премества към една по-разкрепостена религия (това игуменката на манастира да носи червило и свободно пусната коса и да забие новодошлия свещеник... не е прието в религията, за която си мислиш).

Остави конфликтността - тя може и да направи една творба по-увлекателна, бедата всъщност е в баналността на познатата религия. Отец, Църквата, екзорцизъм - твърде много преки заемки от популярната религия, предъвквани в купища книги, филми и игри. А в същото време има заявки за друг свят с други закони. Така играчът се чуди как да схваща ситуациите.

От друга страна Светлината е прекалено универсален символ, за да се обвързва с определено историческо явление, което е добре.

Да, скиптърът обикновено върви с корона и мантия. И жезъл не става, защото повечето хора си представят Гандалф. Боздуган?

Тъй като съм виден радетел за оригиналност, какво мислиш за идеите на Убисофт?

img.photobucket.com/albums/v709/ ... priest.jpg

img.photobucket.com/albums/v709/ ... isitor.jpg

img.photobucket.com/albums/v709/ ... zealot.jpg

Може би трябва да има някакво специално име - като агиела на морещиците.

Това последното не е проблем.
А жезъл = скиптър.

Жезъл = staff, скиптър - не (scepter), това ми е логиката.