Водопадът на дъгата

Аз съм се изказал за 2-ра. 3-та и 4-та книга, но не съм писал за първа. Като цяло Вилорп е направил добро изложение.
Само ще добавя. Водопадът на дъгата е най-доброто от поредицата. Линейно приключение е, въпреки добрата замаскираност на това . Историята е стил детско фентъзи. Преговорите си заслужават, умението да се сетиш за подходящия предмет в зависимост от ситуацията също, също е и сравнително дълго приключение, събирането на съставките за магиите също!
Едно от добрите неща на Върдж.

А като знаем, че историята така и не е довършена, дали някога ще види бял свят и последната част, ако въобще е почвана?

Опресних си поредицата! Четвърта част всъщност за пръв път я четох. Поетапно:

Първа книга е може би една от най-добрите книги на Елена. И като игра и като история и като писане ако искате си е чудесна книга - има достатъчно иновации и в същото време достатъчно се придържа към популярните норми за да мине за класика. Толкова ми хареса и сега и навремето, че ми се искаше още да чакаме втора част... Защото...

Втора част не разбрах защо съществува. Стори ми се като нещо писано от немай-къде и по този повод включващ случайни фантасмагории на автора. И сега ми се стори така. Линейна, направо скучна игра. И към днешна дата едвам я преглътнах.

Трета част поне се играе. По-малко препускане из шантави вариации на Дъгата и повече консистентна игра. Почти ми оправи вкуса от втора част.

Четвърта част, трябва да се каже е повече от прилична като игра. Много карти, много загадки, много необходими предмети. Оставам с лекото съмнение че някои загадки са объркани като отговори. Наистина, играта е доста пипната и като цяло без фрапиращи грешки! Да се не надяваш! Даже почти забравих смахнатия сюжет докато четях. Някои загадки се решават с досещане което е чудесно.
За съжаление в един момент просто се изморих да се боря с разни плаващи числа които ту излизаха, ту не излизаха, както и да търся къде точно съм пропуснал някоя състава (в стила на първа част - но в първа част имаше сносно указание кога описание в текста е сигнал за "прибиране" на предмет).

Както разбрах, последната част още я чакаме. Абе, не съм сигурен дали искам да я чета. Макар че като гледам четвърта част може и да си струва.

В кратце - четете първа част.

Играл съм и четирите части на "Водопадът..." и мога да кажа, че най ми хареса първата. Приятна история, разнообразни герои и предмети, които можеш да вземеш. От другите три имам по-слаби спомени, може би защото ги бях взел назаем от един познат и много бързах да ги изиграя, но сякаш и те не бяха лоши... Ще трябва да си опресня спомените за тях някой ден.

За добро или за лошо , първата част я чета сега. Имах всички останали части и съм си фен на поредицата. Явно страницата е за цялата поредицата , не само за Водопадите на дъгата . Въпреки това аз ще говоря само за 1вата част , може да ги преиграя скоро и да напиша нещо и аз другите части.
Прекрасно фентъзи, познатата ми от другите продължения бойна система със Ситуации и предмети които да използваш за всяка една от тях. Набор от магии (които обаче бяха доста ограничени, само това което ти трябва в конкретния случай) и нещо много интересно което срещам за първи път, събиране на съставки без да е упоменато. Което пък направи дневника ми значим, понеже предпочитах да се презапасявам ,от колкото да ми липсва нещо. Сблъсък с 4 раси и техните особености, както и графа за убедителност от която зависи успешния край на книгата. Подобаващо начало на серията за Дъгата според мен и определено една от най- добрите книги на Елена.

Отговор в няколко изречения какво можете да очаквате в новото сборно издание на „Водопадът на Дъгата / В двата края на Дъгата“ от Елена Павлова (иначе Върджил Дриймънд), излязло в края на миналия месец или хайде от символизъм на 1 май.

Първото и очевидно, че сме запазили традицията да издаваме поне по две издания от поредица в общо томче. Второ, че до края на годината ще се продължи с неговото продължение „Принцът герой / Дъгата срещу Ада“, а пък догодина е напълно възможно и да има ново приключение в света на Дъгата, което и да се явява негово заключително. Така де, писането е процес творчески - ако провърви може да се случи, ако ли не - няма, аз все пак за себе си съм оптимист.

Форматът на книжката обаче е различен, сега това са 16х24 см по-финни книжки, но все така тухлички. Доста по-приятни и удобни за четене отколкото оригиналните такива (лично мнение). За сравнение изданията за Нарви бяха в стандарта 13х20 см, но това още тогава даваше проблем, когато трябваше да се съберат по-обемисти произведения. Една от възможностите е, макар да не сме я мислили изначално, да пуснем в бъдеще и някой страт в този размер - стига да намерим решение на редицата технологични и технически проблеми на самите стратове. Т.е. да видим как можем по алтернативен начин да създадем приложенията, да ги изчистим от грешки и т.н. Но това наистина е ранен концепт, с който няма да ви занимавам на този етап. Просто хипотеза.

Личното ми мнение е, че като оформление книгата е стъпка нагоре във възможностите ни - като полиграфия, предпечатно оформление, включително изображенията (вътрешни и корица), които все пак са правени през Мидджърней, но и много часове фотошоп редакция; дневниците и картата, които обаче не са правени през Мидджърней и т.н.За да не съм голословен, самото пространство за изображения е значително по-обширно и картинките стоят доста по-прилично. Книгите са оформени внимателно, може би тайната е в новите джуджета в работилницата за предпечатари... кой да знае.

Самият геймплей не е пипан, т.е. това е същото приключение, което сте (сме) играли през годините, но с изчистени няколкото грешки от оригиналните издания. И също в първата книга е премахната системата за пренаписване на всеки предмет в дневника със ситуации. Тук това сме го направили по подобие на продълженията - нанесени са си по подразбиране в дневника и се спестява доста ръчен труд.

За самата поредица „Мелонският завет“ няколко думи, като Мелон е от елфическото Приятел, а не от пъпеш/диня на английски, както си ни изгъбаркаха някои по-наблюдателни. Всичките произведения като КИ на Елена Павлова в поредността Дъгата 1, Друмите 1, евентуално Зандала, после Дъгата 2, Друмите 2 и накрая Ринглас (сбор от разказите + книжката), тъкмо при който и за който ни беше основното съображение с по-големия формат книга. Надяваме се, ще успеем да сберем голямата част от разказите и книгата в един сборник. Който си е взел книжката с Дъгата сигурно е забелязал котенцето с номер на "гръбчето", нулев номер пазим за Компютърните войни и Пегас на Бейв, книга която нарочно бавим - защото се надяваме, че има как още да я надградим.

Като минус смятам високата (но не изкуствено завишена) цена на изделието. Това е така не толкова заради промяната на формата, а по-точно заради занижения производствен тираж в сравнение с предното ни начинание. Следващата книга се очертава малко по-малка като брой страници, може пък да измислим нещо до тогава, ако не - още от същото. В крайна сметка, ако докласим до Ринглас - тогава ще е по-скоро обратното - повече страници за сметка на същите пари. Дали и какво, времето ще покаже.