Служба Звездни куриери

Чувствам се длъжен да защитя тази книга, изказвайки моето мнение. За сега тук-таме из форума срещам мнения за нея и почти всички са силно негативни. Обаче- конкретните причини, изказани за покрепяне на това отношение- са твърде малко.
Да, играта е малко по-сложна от другите (за мен плюс), играта се играе по по-различен начин (пак плюс, предвид колко много други книги се играят по един и същи начин), и да- в играта има грешки. Реално един от вариантите (може би най-сложния за победа) не се получаваше, защото след изчисления не се достига нужния епизод.

Какви, обаче, са плюсовете на книгата:

-История, каквато не сме чели все още в книгите игри (никакви, мусколести герой, въртящи мечове и яздещи коне по средновековни пътища...). Главен герой жена-киборг куриер - напомня съвсем леко на Хайнлайновата Фрайди.
-Интересно и увлекателно написана (не съм се прозявал или премислял възможността да отида да се занимавам с нещо друго вместо с тази книга)
-Съвсем различен начин за игра- барабар с още няколко книжки с плаващи кодировки (ако такъв бе термина), но тук бе реализирано най-добре. Иновацията с предметите и другите придобивки от различен характер.
-Свобода! Или както крещеше Мел Гибсън: FREЕЕDOОООООM! Най-накаря има игра в която можеш да си обикаляш свободно из планетата в различна последователност, да си човъркаш тук таме, да си говориш с машини, да си мародерстваш и тн. За книга игра с този размер и такива възможности- беше постигнато [u:24hdekst]оптималното[/u:24hdekst] в това направление.
-Разчупеност на действието. Никаква монотонност, а разнообразие от неща за правене, изживявания и решения. Специално преследванията в мината и в вилата/курортният комплекс бяха супер забавни и доволно интелигентно направени- хем като механика на играта, хем и като стимул на играча да се замисли над различни проблеми.
-Висока литературна стойност.
-Относителна висока трудност на самата игра. Това, че имаш време да се справиш с проблемите и относително многото варианти да загубиш (по начин, който те кара да изтръпнеш докато четеш), при това без късмета да е решаващ е освежаващ контраст на другите книги игри, в които или няма начин да умреш- или ако ти се случи- почваш отначало без да си научил нищо.

В крайна сметка- книгата е много ценна, но е за една идея по-възрастни и по-отговорни читатели, такива, че да могат да й се насладят.

Ами аз мисля, че много добре съм се аргументирал по- горе.
Естествено по- голямата част от аргументите ми са насочени към техническите неща. Не знам дали отговорността е дословно точно и изключително задълбочено следене, записване и търсене на това дали някъде сам си се оплел или има грешка, но ако е това, значи аз не съм особено отговорен читател.
Всъщност книгата има страхотен потенциал и съм съгласен с част от плюсовете, които си изброил.

Първата книжка с главен герой жена( Майкъл пръв обявява, че има идея за книжка с герой жена,но не вижда бял свят...) - куриера Джема. (звучи като фолк певица, но то цялата книжка е поп-фолк!
Сюжет: Ти си куриер. Слагат в главата ти супер важна информация(ти не знаеш). Тръгваш и още в началото една горила се опитва да те спре. Все пак излиташ...нападат те и се озоваваш в една сидтема, която чака своя край. Тук започват плаващите кодировки - има 12 обекта. След 14 часа идват пирати - голям кораб и два малки. Целта ти е да се отървеш от тях, след това да си сглобиш космическа яхта(всички необходими предмети са пръснати из обектите) и да стигнеш преди да са изминали 48 часа.
Положителни страни - интересна история, игра по карти, тактическа игра, плаващите кодировки дават възможности, предмети...
отрицателни - не е била тествана преди да я отпечатат, стои неизпипана, пълна с грешки, не само сгрешени препратки, а смислови грешки. Началото е ок, но след идването на пиратите нещата се омазват....мнохо зле, което убива удоволствието от играта + посредствения финал....
Книжката е излязла през 2000 г. и е последна за Плеяда, за съжаление е пример как една добра идея може да бъде зле изпълнена....

Monevwww писа: писа:

Първата книжка с главен герой жена( Майкъл пръв обявява, че има идея за книжка с герой жена,но не вижда бял свят...) - куриера Джема.

Не е жена, а андроидка.

Да интересна история и добре започва,пишете грешките,ако ги откриете

Мда....сякаш е издадена набързо в незавършен вариант...

Четейки Градска вещица ...някакси ме хвана яд, колко потенциал има в Служба Звездни куриери, но е пропуснат... Това наистина е книга-игра, която си заслужава да бъде оправена и завършена. Градска вещица е с много по-малко пропуски от тази, но и двете страдат от това, че не са били изчистени някои неща преди да бъдат издадени...

Трябва да се съглася с Gallean. "Служба: Звездни куриери" е една от най-добрите книги-игри, които съм играл. Заслужава по-внимателно четене и се отплаща. Литературата е на много приятно ниво, като всичко на Върдж. Главната героиня се казва не просто Джема, а Старшайн Джемини, което си е някак доста симпатично. Ролята и' в повествованието е точно такова като на Куриер 6 (Courier Six) от Fallout:New Vegas, издадена чак през 2010 година. По същество пренасяш нещо, за чиято стойност дори не подозираш, а в състезанието с времето разбираш, че "Truth is, the game was rigged from the start."

Дори с това само да си беше останала играта, вече ме беше спечелила, защото съм голям фен на гореказаната поредица. Но не е само това, геймплеят на Звездните куриери си е усъвършенствана форма, едно на плаващите кодировки от "Окото на Бога", и второ на ситуациите от първите книги от епоса за Дъгата. Позачистен от недоразумения, но и със същите недостатъци. Разбирам защо част от хората не са харесали играта: в началото е мудна и просто обикаляш като гламав кодировки, за да намираш това или онова, а същинският екшън започва от средата на книгата. Но една книга-игра не може да се оценява само по действието стреляй-убивай и т.н. Не че тук има такива неща, видимо Върдж е целила по-младолик таргет с тая книга. Но също така една книга-игра трябва да предизвиква съобразителността, постоянството и внимателното четене на книжката, нещо което поне при мен се получи и съм доволен от себе си.

Сега недостатъците, защото безспорно и тази книга-игра има такива. Наистина частта с мината, имението и цялата гонитба е малко недоразвита не, ами незавършена. Добре е измислена частта, в която нови плаващи кодировки излизат от едно поле на друго по картата, но това можеше просто да бъде нарисувано със стрелки в посока и да спести адски много прелистване, драскане, чертане и т.н. Дори на бял лист хартия А5 едва събрах цялата информация от изиграването ми, пък бях пестелив, какво остава да бях използвал дневника в самата книга (КОЩУНСТВО-О-О!).

Генералното ми заключение е, че книгата не е за зачеващи жанра книга-игра и за такива, които просто им се отчита бройката за прочитането на книжката. Подобно на "Крилата на проклятието" на Сара Дженит обаче, е най-доброто, което е видял жанра в своя залез. (При все, че корицата/рисунъците в книгите бяха крадени до немай къде, пикселизирани и въобще гадни...) Сравнете само тези две книги с да речем "лебедовите песни" от "старата вълна" на Блонд и Майндкрайм... "Убийство в Белскейд" претупана лъже-игра, "Невидимата армия" - под средното за автора.

В крайна сметка силно препоръчвам "Служба: Звездни куриери" и ще се захвана да си преиграя поредицата за Дъгата за бустерна доза кеф и носталгия.