История за две откраднати книги-игри

Следната история се случи на 21 Август, Неделя.

С приятелката ми решихме да се разходим из центъра на нашата очарователна София и да посетим двете културни събития, за които знаехме, че ще се състоят този ден. Едното беше пред Народния Театър и беше малък фестивал на приложното изкуство, Другото събитие беше част от проекта "София диша" и заради него бяха затворили част от ул. Ангел Кънчев. Тематиката му беше концентрирана около театъра и литературата. Първоначално се отбихме до Народния Театър, където погледахме малко изкуство, взехме участие в един уъркшоп, направихме няколко снимки и се забавлявахме на фона на хубава музика. С приповдигнато настроение и усмивка на уста се запътихме към Ангел Кънчев, където също останахме очаровани. Шах за трима, прочит на книги на живо, театрални постановки и много засмяни хора. Просто една страхотна атмосфера, която ни зарадва още повече.

Вървейки си под ръка по Ангел Кънчев стигнахме до една шатра, под която на една маса аз отдалеч забелязах подредени книги. Чудесно, сигурно ще има книги на разпродажба и може да намеря нещо ценно за без пари, помислих си аз. Приближавайки се и различавайки подредените книги бях удивен. Пред мен върху масата имаше книги-игри. Старите книги на Джордж М. Джордж, Майкъл Майндкрайм и Ейдриън Уейн, с които съм прекарал толкова много часове в дуели с мечове, залавяне на галактически престъпници и какво ли още не. Какво беше удивлението ми, когато секунди по-късно самият Ейдриън Уейн ме заговори и ми представи съвсем нова книга-игра, която току-що излиза от печат, и на която той е съавтор заедно с Робърт Блонд. Бях онемял. Стоях пред Уейн с една огромна и тъпа усмивка на уста и не можех да повярвам, че има нова книга-игра, а той ми обясняваше как това е началото на втората вълна. Изпитах детска радост слушайки го и се опитах да осъзная, че стоя пред един от хората отговорни за книгите, в които се потапях напълно във времената, когато компютрите още не бяха навлезли във всеки един български дом, в това число и моят, а децата бяха способни да се забавляват по стотици начини само с една пръчка. Излишно е да казвам, че миг по-късно извадих десетте лева, които имах в себе си, взех един лев от приятелката ми и си купих "Асасините на Персия". Радостта бе пълна, когато Уейн ми написа посвещение на книгата гласящо "На Алекс - в началото на втората вълна" и след това ми каза да си избера една книга-игра подарък от тези на масата. Избрах една на Джордж М. Джордж, която нямах и след като разменихме още няколко думи с Уейн за това как живот и здраве всеки месец ще излиза по една книга-игра, за този форум, за това приятелката ми задължително да я прочете и да даде мнението си, си стиснахме ръцете и ние продължихме нагоре.

Все още невярващ на това, което се случи продължихме по пътя си заедно с приятелката ми. Ходейки, двамата с нея се дивяхме на красивата корица, на стилните илюстрации и се възхищавахме на идеята за двете зарчета на всяка страница. Решихме да идем на Народния, да седнем, да пием по една бира и по-спокойно да можем да разгледаме новата придобивка. Седнахме на една пейка, запалихме по една цигара и започнахме да разлистваме страниците. Радвахме се на илюстрациите на различните видове оръжия, вълнувахме се от синопсиса на задната корица, тъй като и двамата сме страстни фенове на арабската култура благодарение на една друга книга - "Лъвовете на Ал-Расан" от Гай Гавриел Кай. Бях щастлив. В ръцете си държах един великолепен събуден спомен от моето детство, само че този път той не беше опърпан, с пожълтяли страници и изваден от забутан кашон изпод сергия на "Славейков", а беше чисто нов. Вече се бях опитал да събудя страст у приятелката ми да играе книги-игри, но тя остана разочарована, след като не успя да лансира успешно рок бандата си в една книга на Майндкрайм. Радост ме изпълни обаче, когато видях ентусиазираността и да започне да чете тази и усещането, което споделяше с мен. Дори се съгласих тя да я започне първа, а чак след това аз да я играя.

Оставихме двете книги настрана и допихме бирите си, докато се наслаждавахме на приятното време, звездите в небето и двете момчета с китара, които свиреха до нас. Изпушихме по една последна цигара и понечихме да си тръгнем. Прибрахме си цигарите, изхвърлихме болкука, който бяхме направили и тогава аз я попитах дали е прибрала книгите. Тя каза, че не ги е и се обърна, за да ги вземе от пейката, когато установихме, че тях ги няма. Преровихме чантата й да не би да сме ги прибрали случайно, погледнахме под пейката да не са паднали, но тях ги нямаше. Попитах хората, които седяха на пейката до нашата дали не са намирали две книги, но те ми отговориха, че не са. Споменаха обаче, че когато са идвали към пейката, хората които са стояли преди това на нея и са си тръгвали са гледали доста съсредоточено към мен и приятелката ми. Веднага ми прищрака и проверих дали не липсва и нещо друго. Телефон, фотоапарат, две портмонета, всичко си беше в чантата. Само книгите ги нямаше. Бяха ми откраднали двете книги-игри.

Естествено ми стана изключително неприятно и се натъжих. Не можех да осъзная кой, мамицата му, би откраднал книги, а и все още не мога. Пиша това, защото просто не мога да го проумея и трябва да го споделя с някого. Не липсваше нищо друго освен две книги. Не ми е до 11 лв., които дадох. Не ми е до това, че ми развалиха настроението. Не ми е до това, че на единия от тия, дето гепиха книгите му дадох цигара. Не ми е дори за това, че приятелката ми се чувстваше виновна, макар да нямаше никаква вина. Шибано ми е, защото ми откраднаха две неща, с които асоциирах един така прекрасен и красив ден. Шибано ми е, защото на детето в мен, което толкова рядко се събужда му отнеха едно от най-любимите неща.

Изпратих приятелката си до тях и по пътя към вкъщи се замислих, че може би тая кражба на две книги-игри е знак, че втората вълна ще бъде успешна и че това е само началото на възраждането на този удивителен жанр в литературата. Мамка му, нали все пак, за да ти откраднат нещо трябва да има търсене и интерес към него?

Точно така трябва да гледаме на нещата. Веднага ти казвам, че имаш (поне) едни нови Асасини от мен - пак с автограф, както си трябва. Само трябва да се разберем коя вечер да се видим в клубчето ни до Попа (сигурно съм ви разказал и за него: първата пресечка от Попа в посока Ректората - вдясно). Може още утре следобед/вечер: ето ми телефона 0879 693 699.

Поздрави на приятелката ти Александра (тримата адаши ), още утре вечер може пак да държи новата си книжка. Не се ядосвайте изобщо, това е хубав знак. Нека наистина да има такъв интерес занапред към новите книги.

Не, не си ни разказал за него. Аз съм на работа до към 18:00, но след това задължително ще минем. Някакви отличителни външни знаци, по които да намерим клубчето?

Ами то си е и книжарничка, така че има доста табели, закачени на ъгловата сграда на самия булевард Васил Левски: едната табела е за учебници, другата е за Ролеви и Бордови игри, доста цветна и фентъзи. Точният адрес е Паренсов 35 - на двайсетина метра от булеварда.

Сега се сещам обаче, че понеделник не работи. Почивните му дни са неделя и понеделник, останалите работи от 12:30 до 19:00. Значи ако искаш вторник след шест. Ако не съм там (не знам дали ще мога), ще предупредя момчето, което продава, да ти даде едни Асасини. Ще те пита "за кого". Ти кажи: за адаша на автора. Това е паролата. Пък за автографа има време, ще се засичаме пак. Идат премиери на ехе колко книги идните месеци.

Ок, тъй да бъде. Вторник след шест ще мина. Запомних паролата в случай, че те няма и ще те дебна за автограф.

Бройте сега колко 'адаши' ще минат във вторник....момчета не забравяйте, че се намирате в България.

Да де, ама само единият от тия адаши ще държи да си заплати книгата.

Не, не - нали това беше идеята: "имаш от мен" означава "давам ви напълно безвъзмездно" като компенсация за неудачната случка. В смисъл, поемам ви загубата, като автор и издател, за да не съжалявате за нищо.

И няма да те прередят този път (спокойно, Лукави ). Ако трябва и още "кодови думи" ще вкараме.

Четейки случката на Sierra, сякаш изпитах deja-vu.За щастие при мен краят беше хубав и "Асасините на Персия" кротко лежи на маста у нас, чакайки ме да се потопя в прекрасния свят, създаден от тези двама "виновници"-Блонд и Уейн.Виновници, че изкраха едно позабравено чувство на яве.Иначе и аз вчера се разхоздах по "Ангел Кънчев", и аз бях с приятелката си, и аз видях щастливите хора наоколо, и аз се опулих, като видях щанда с Книги-игри, и аз изгубих дума, при срещата с Ейдриън Уейн, който и на мен ми разписа книгата.Опитах се да кажа нещо смислено, ама май само кимах като идиот И аз се радвах като дете, разказвайки на приятелката ми какво нещо бяха книгите-игри за мен(оказа се, че и тя е доста веща в занаята Абе изобщо-кеф, ама такъв, който не си очаквал да ти се случи и затова е още по-запомнящо се

Супер! Добре дошъл на форума!

За пръв път чувам за кражба на книги. Обикновено хората, които са способни на кражба не проявяват никакъв интерес към четенето на книги.

Единственият ми извод е, че не си работил в книжарница, Мери !

Аз съм крал и от двете места, та се почувствах леко засегнат в началото.
Училищната библиотека в СМГ олекна с няколко книги за шахмат. Оправданието ми тогава беше, че не даваха повече от една книга, а аз имах нужда да взема няколко наведнъж за целите на обучението си по шахмат. Разбира се, не е никакво оправдание, ама...
А след това в първите години на демокрацията имаше издателски бум, а аз бях беден. Живеех при родителите си, те ме подслоняваха и хранеха, но не можеха да ми дават и джобни, а аз си докарвах много скромни приходи като студент. Имаше една книжарница на Дондуков, близо до Младежкия театър и руската книжарница... Оттам крадях разни книги. най-ярко помня "От Русия с любов" на Флеминг, понеже бях на косъм от залавяне
И на двете места прилагах една и съща тактика: вземах една книга и я пъхах зад гърба. коланът я държеше, а пуловерът я скриваше...

Но може би Meriadoc има предвид по-бруталните кражби от тип "човек от човек насред улицата". Мой познати от агитката на Левски го правеха, ама с хора, които носеха хеви-метъл или футболни списания. За книги и аз не съм чувал.

Mindcrime писа: писа:

Но може би Meriadoc има предвид по-бруталните кражби от тип "човек от човек насред улицата". Мой познати от агитката на Левски го правеха, ама с хора, които носеха хеви-метъл или футболни списания. За книги и аз не съм чувал.

Така де - грабеж имах предвид Замислих над твоето мнение. Какво би правил един интелигентен човек с огромна потребност да чете, но без възможност да си купува книги. Решението, което ми идва на ум е въпросният да иде в библиотеката. Или пък да стане пират, ама това пак си е вид кражба.