500 причини да върнем Жорката

Това са много субективни дефиниции. Когато се създава нещо, нормално е да се създава с определени цели и потребители. Има един принцип в писането - ако не знаеш какво искаш да кажеш, по-добре не казвай нищо въобще. За мен аналогично е и "ако не знаеш на кого искаш да го кажеш", защото посланието би следвало да се формулира по различен начин според аудиторията.

Стандартно е да се пише за определен идеален читател или няколко такива, който е добре авторът да си е дефинирал (не става въпрос за реални личности). Мисля, че Кинг говори за този подход в книгата си за писането, популярна техника е и в разработването на игри. Не виждам защо един такъв автор би бил по-малко творец от някой, който е чист експресионист и просто излива произволно нещо, без да се замисля как би повлияло и какво иска да каже, как би се възприело. Конкретно в литературата за мен това е признак на пълна аматьорщина и обикновенно резултатите са някаква претенциозна полу-поезия, "белетристика" (в лошия смисъл на думата) или "графоманщина". Най-предизвикателното за един автор е да рисува картини и истории в главата на читателя, да си играе със съзнанието му. Как става това, ако не познаваш читателя си и неговата психология?

Не искам да съм краен, понякога и чистия експресионизъм си има чара, когато авторът и почитателят са "на една вълна", просто това е по-скоро вярно за по-абстрактните изкуства, отколкото за писането.

Mindcrime писа: писа:

MayDay, такова жалко човече си, с едно такова недоклатено образование и недоразвито съзнание.

Майкъл, сигурен съм, че можеш да си изложиш тезата и без да раздаваш обидни квалификации.