Интервю с Майкъл Майндкрайм

Tревите са най - долнопробната дрога , в гимназията съм пушил малко , един път не спрях да се хиля , помня че стоях пред теливизиро без да промръдна , гледах изображението но не можех да седна или пък да си вдигна ръката... Хапчета , амфети или там как се води също съм ползвал с едно момиче , сякаш отначало всичко се върти , чувах всякаш далечни гласове , всякаш си в друг свят... Гъби не съм виждал, хапове и треви колкото искаш в гимназията , имаше едно бяло такова , не кока ами друго е дето се пуши от едно шише .... Най - много съм се ,, наковавал '' от уиски - водка - енерджи - коняк и за накрая един джоинт опъвам и съм готов , аз съм по алкохола , не си падам по синтетиките и треволяците... Ако има някой да почерпи не отказвам де ...

Изкушавам се да почистя тук. Последните няколко поста на практика не са свързани с темата, плс, дайте по същество

Ами тука стана нещо от сорта на Искрено и лично на тема кой какво е употребявал.

Не ме гледайте мен, кво като съм мод. Два цели дни нямах комп. Чак сега преинстал, добре, че не ми се затри папката с ВСИЧКИ книги-игри и романи. Но беше на косъм. Езъла ме е хакнал с некой бацил. (майтапка)

Но и да не беше тва, аз бих се намесил само в най-краен случай. Пешката е по-съвестен.

Аз па пием кисела боза в халби. Ефекта нема да го описвам. Не са далечни гласове, това е сигурно. Верно стана малко лексиконче тука.

Нека да се върна в темата. Слушах ( с не голям успех ) интервюто после го прочетох ( с по-голям успех ) . И сега искам да използвам най-после възможността и да попитам самият Майндкрайм - може ли да се обоснове относно пренебрежението си към Блонд. И нека да не е емоционално, а обективно . Защо е конфликтът между тях ... ?? Чудя се още от 1999 .

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Аз па пием кисела боза в халби. Ефекта нема да го описвам. Не са далечни гласове, това е сигурно. Верно стана малко лексиконче тука.

Радваш.

Между мен и Блонд няма конфликт, по-сериозен от конфликтите ми с Любо Николов, Уейн или Джордж М. Джордж. Мисля, че за последен път съм говорил с Блонд, когато двамата с Уейн дойдоха в редакцията на МЕГА, а това беше есента на 1996-а. Те имаха материал, който аз бях чел и не бях харесал. По онова време вече се бях разбрал с Пепи да съм редактор в сянка, но той държеше на този разговор да кажа какво не ми е харесало в материала и те двамата да си го оправят. Те не бяха съгласни с моите забележки и аз оставих Пепи да си решава какво да ги прави. Вече нямам спомен защо не започнаха да пишат за МЕГА - дали Пепи е държал да се съобразят с моите редакции, дали е било проблем за пари, или пък нещо съвсем различно.

Доказателство, че няма конфликт между нас е и факта, че те започнаха да издават в Хермес. По онова време имаше война между Бард и Хермес за автори и Уейн/Блонд вече се бяха скарали с Бард (Бард бяха купили вече името МЕГА от Пепи) и се бяха свързали с Хермес, а аз имах много силни позиции в Хермес. От Хермес ме попитаха дали имам нещо против и аз казах, че не ми пука, просто не искам да излизаме в една поредица. Хермес разчитаха много на мен и щяха да се откажат от тях, ако го бях поискал.

Не мога да кажа обективно защо се отнасям пренебрежително към Блонд. Чел съм негови книги-игри и съм оставал отвратен от тях заради липсата на логика и заради откровеното желание да продава литературните си опити под формата на книги-игри. По-късно четох и две негови книги, просто за да видя какво е постигнал като писател. Не ми харесаха... и това е субективно.

Чел съм много мнения за това как Блонд е бил добър в литературната част на книгите-игри. Всеки, който смята, че Блонд е писал по-добри текстове от мен, може спокойно да игнорира моите мнения за литературата. Знам си слабостите, но никога няма да проумея с какво Блонд ме е превъзхождал в литературно отношение, според мен беше посредствен автор на книги-игри, който по-късно стана посредствен писател.

За мен Богдан Русев е калпав писател и калпав преводач. Чел съм негови творби и съм се нервирал от качеството им, затова смятам така. Не мога да бъда по-конкретен, понеже не съм си водил записки. Блонд винаги ме е дразнил с претенциите си, че е нещо, докато продукцията му винаги ме е карала да го смятам за нищо. Гледал съм две интервюта с него, и от тях останах с впечатление, че на зряла възраст се е превърнал в лигав псевдоинтелектуалец (знам, че е скандално да се обижда необосновано на лична основа, но също така знам, че не искам да си давам труда да се аргументирам).

Точно колкото мога да се обоснова защо "Мисия Лондон" на Алек Попов е тъпа и некадърно написана книга (за мен е точно такава, но не казвам, че трябва това да е общоприетото мнение, а само че ако някой я харесва, това ме раздалечава от него), толкова мога да обоснова и пренебрежението си към Блонд. Осъзнавам, че е проблемно да се изказвам така неаргументирано, но нямам намерение да пиша дисертации. Освен това литературата е като красотата - всяко мнение е субективно и да се спори е излишна загуба на време.

Мисля , че историята, образите това са водещите елементи, които правят книгата - игра успешна. На кое се възхищават хората в "Кървав меч" да речем - на създадения свят в книгата. А не на таблиците и дневника. Кой е по-добър е наистина спорно и субективно, но литературата води. Затова се казва КНИГА - игра , а не игра - книга.
Блонд първи въведе персонализирани образи, а не просто "войн" , "магьосник" и т.н. Визирам и Белаур Х ( с няколко цифри след Х-са - забравил съм ги ) и Валенс. След тях може би по-жив и реален и по-понятен дойде Джейсън Торн наричан Хлапето.Само това можеше да спаси жанра според мен. Добри книги. Защото и най-добрата система на битки със зарчета не може да се сравни с компютърните игри.Това е основното за мен. Разбира се маркетинговата стратегия е важна, но ако продуктът е слаб няма да го продадат нито срещи с хора, нито автографи.

Още малко по офф-топика.

Това с персонализираните образи е вярно. В книгите на Блонд/Уейн, после само Блонд, както и в "Кървав меч" и "Пътя на Тигъра" го имаше това - героите си носят някакъв бекграунд, а имаше фон и на света, в който се развива действието. Това донякъде го имаше и в КИ на Уолъмбъри, но не чак толкова развито. А поне за мен винаги е било интересно да има карта, на нея да е отбелязано нещо извън териториите на действие, героят да си има име и някаква историйка преди самото действие. Сигурно затова се кефех на КИ с продължения и на серии от КИ, които се развиват в общ свят или имат общи персонажи.

Хм, замислям се дали няма да ми е интересно и сега да прочета книга-игра, разказана в трето лице - все едно обикновен остросюжетен роман, но с няколко възможности за развитие и свършек на фабулата. Това би било добро упражнение за някой кадърен писач - все едно да напишеш една история по няколко начина и да размесиш частите.
Историците понякога правят донякъде подобно упражнение, нарича се алтернативна история. Взимаш точка на отчет от определен важен епизод в миналото, отчиташ и всички известни данни около съответния исторически процес, променяш един детайл и излагаш влиянието на този детайл върху историята. Това е взето от фантастиката (Пол Андерсън, Робърт Силвърбърг и Робърт Харис имат такива добри книги). Много е добро като дъвка за мозъка, но трябва да си добър.
Разбира се, алтернативната история още не е книга-игра. Може би за да се получи нещо такова, трябва да промениш не един детайл, а на всеки етап да променяш по нещо, за да получиш възможности за много варианти на развоя на събитията, при това някои да се припокриват. И да се отчете различната значимост на различните факти, разбира се. Но забих в страшен офф, извинявайте

Между другото, от хъс по алтернативки си бях измислил прост софизъм, по който Имрагарн можеше да оцелее в "Бойните ровове на Крарт" (ако помните, имаше вариант отборът да се увеличи с още един Воин в хода на играта). А колко се ядосвах, когато Слим загиваше във "Варварския бог" каквото и да направех Но това показва, че книгата беше пипната технически - нямаше вариант, в който Слим да загине и двайсет епизода по-натам героят ти да си говори с него за мацки в някоя кръчма Жалко само за печатните грешки при отбелязването на епизодите.

Блонд вече като писателя Богдан Русев не ми е чак толкова любопитен, защото чета съвършено различна литература от тази, която той пише. Но човекът не е бездарен, нито лигав. Същото важи и за Алек Попов, но това вече отива в двоен и троен офф-топик.

Майндкрайм също ги пишеше много приятни, но по по-друг начин. Честно казано, не са ме интересували снимките на авторите на КИ, кой каква музика слуша или с кого (не) се разбира. Бях хлапе и ме вълнуваше самата игра - а ако има и добър литературен пълнеж, разбира се, като за ония ми годинки, това беше бонус. Майндкрайм имаше две страхотни КИ с любими като за мен сюжети - хорър и пиратска история. Кефех се. Играл съм ги по няколко пъти.

Но "Варварският бог", "Принцът на Алкирия" и "Приказки от 1001 кули" си ми остават на сърце.

Наскоро препрочетох няколко книги на Майкъл и в едната той се жалваше, че пиел много кока-кола, а бутилката от 1.5 литра струвала повече отколкото 1 книга-игра. Имаше ли и такива времена? Тая бутилка сега струва лев и педесет...

Имаше и времена, когато с една месечна заплата можеше да си купиш точно едно кило сирене... Така че не се учудвам въобще.

Аха, в 1997. Като гледах в Читанката "Каджанга" на Уолъмбъри, цената е била 1300 лв. в '97. След деноминацията - левче и трийсет. Значи наистина литър и половина кола струва повече от КИ

Не помня вече как стояха нещата преди 15-ина години, но щом съм го написал, значи е било истина и то не само за периода, когато долара стана 3,000 лева и в продължение на няколко месеца хората получаваха масово между 6 и 30 долара.

Било е и по време, когато тиражите са били в пъти по-големи, разбира се. Хермес в края на 1997-ма бяха притеснени, че ме продават в малко над 5,000 тираж. Нормално е когато тиражите паднат 5-10 пъти, цената на книгите да се вдигне значително.

Сега който и издател да хванеш, дори да е от ранга на Хермес и Бард да успее да продаде 1000 бройки, и гърми шампанското.