Интервю с Майкъл Майндкрайм

Meriadoc писа: писа:

Наскоро препрочетох няколко книги на Майкъл и в едната той се жалваше, че пиел много кока-кола, а бутилката от 1.5 литра струвала повече отколкото 1 книга-игра. Имаше ли и такива времена? Тая бутилка сега струва лев и педесет...

Брато, ако струваше толкова щеше да е добре.
А и не знам колко му е била много колата, понеже аз на ден пия по минимум 4 литра, а годишно сигурно ми се събират два тона (не минава ден, без да изпия поне тези 4 въпросни литра кола).

Чак невероятно ми изглежда, че в днешно време хората могат спокойно да си комуникират с величия от ранга на Майкъл Майндкрайм. Когато книгите-игри бяха на върха техните автори бяха митични личности, с които реално нямаше как да се комуникира, освен едностранно, чрез хартиени писма до издателствата. Единствено с Джордж М. Джордж имаше по-реална комуникация покрай неговата кореспондентска игра, която беше едно от най-интересните нововъведения за времето си.

А иначе Майкъл Майндкрайм е сред водещите автори в жанра. Може би отстъпва само на Любомир Николов, който е абсолютния номер едно в книгите-игри. Само да не бяха тези негови прословути предговори и следговори в книгите всичко щеше да е на шест. Те малко поутрепваха удоволствието от хубавата книга.

А мен ме кефеха отвсякъде. Чаках всяка нова негова книга с огромен интерес за да прочета какво е написал. Какви интриги имаше навремето...

Хахахахахах Е така си беше.

И двете страни са прави.

"Няколко думи от автора" ми беше любимото!
Все едно получаваш писмо от някой далечен приятел който ти разказва от какво се вълнува и какво прави. Много искрено ми се струваше, честно казано. Съжалявам само че нямаше как да се получи диалог (а може би не е била това целта).

Невинаги е от полза читателят и писателят да водят диалог и да има обратна връзка. Понякога дистанцията е просто нужна между тях... за да се запази магията

Повечето автори на КИ май са били по-млади отколкото сме ние сега Много хубаво се е получило - тия КИ все едно са писани от по-големите ни братя. Понеже си имам по-дърт брат, а той ме зареждаше с книги (не игри), филми и музика като бях хлапе, точно по тоя начин го мисля сега. Тоест и у авторите още е имало нещо дечковско. А че у нас още го има, е очевидно. Мога само да се радвам, че е така.

А че ни е било зверски интересно, може да се съди по това, че вероятно сме последното поколение, писало писма на хартия до издателство (а и изобщо). Това си е културен феномен. Днес feedback-ът е много лесен и някак няма това значение (има го, но не се мисли по този начин, не знам как да се изразя по-добре). Някога си трябваше да заделиш от стотинките за пощенска марка, да седнеш да го пишеш на ръка извън домашното и да се замъкнеш до пощата. Родителското тяло пък невинаги одобряваше книгите-игри, така че си го имаше елементът на приключение.

Може би родното БГ през 90-те е последното или поне от последните места на класическия детско-юношески фендъм около някакво малко или пък не толкова малко субкултурно култче. Като около списанията за научна фантастика в Щатите някога. Последното весело издихание на XX в.

Крайно време е да питам Ян, дали може да пуснем цялата, едночасова версия на интервюто - поне тук. Сигурен съм, че ще има голям интерес...