Как пишете КИ

koziq писа: писа:

Първо идва идеята, после измислям някакъв груб сюжет, след това правя схемата на играта по части /примерно: ги разделям на по 50-100 епизода/ с кръгчета и стрелки за различните избори и сюжетни линии. През това време си водя дневник за абсолютно всичко, което читателят трябва /и не трябва/ да знае, зачерквам си написаните епизоди, прибавям моментни хрумки/капани за по-нататъшното развитие на играта. След схематизирането на всяка част /така ми се визуализира цялата игра като разклонения/, написвам и епизодите. За някои може да е доста архаично всичко това, но така грешките се свеждат до минимум, поне при мен.

Тва е супер. Но все пак идеята да се схематизира цялата книга, преди да се напише, ми е много чужда (мисля, че Джордж и Майкъл така са работели). Аз го правех само в рамките на една сцена - или "база" (примерно 1 град във Варварският бог). И си ги пишехме поетапно.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Тва е супер. Но все пак идеята да се схематизира цялата книга, преди да се напише, ми е много чужда (мисля, че Джордж и Майкъл така са работели). Аз го правех само в рамките на една сцена - или "база" (примерно 1 град във Варварският бог). И си ги пишехме поетапно.

То е ясно че това си е напълно легитимен подход, само че за мен има един голям недостатък - не позволява десйтвията от една "сцена" да влияят на друга, т.е. има по-малка "органичност" на приключението; а за мен един от най-добрите похвати за предизвикване на удовлетворение у читателя е да го наградиш за нещо което е свършил в предишната или дори няколко сцени по-рано. (Примерно, в средата на играта си разкрил и арестувал майстора на Големи и затова към края кулата на магьосника се пази само от човешки стражи) - така се създава усещането че си в един жив и развиващ се свят, в който постъпките ти наистина имат значение и влекат своите последствия.

Ейдриън Уейн писа: писа:

koziq писа: писа:

Първо идва идеята, после измислям някакъв груб сюжет, след това правя схемата на играта по части /примерно: ги разделям на по 50-100 епизода/ с кръгчета и стрелки за различните избори и сюжетни линии. През това време си водя дневник за абсолютно всичко, което читателят трябва /и не трябва/ да знае, зачерквам си написаните епизоди, прибавям моментни хрумки/капани за по-нататъшното развитие на играта. След схематизирането на всяка част /така ми се визуализира цялата игра като разклонения/, написвам и епизодите. За някои може да е доста архаично всичко това, но така грешките се свеждат до минимум, поне при мен.

Тва е супер. Но все пак идеята да се схематизира цялата книга, преди да се напише, ми е много чужда (мисля, че Джордж и Майкъл така са работели). Аз го правех само в рамките на една сцена - или "база" (примерно 1 град във Варварският бог). И си ги пишехме поетапно.

Не цялата, а само части. Пример: имаш случка в кръчма, която ще ти отнеме 30 епизода. Правиш схемата, после ги пишеш. И така...

koziq писа: писа:

Не цялата, а само части. Пример: имаш случка в кръчма, която ще ти отнеме 30 епизода. Правиш схемата, после ги пишеш. И така...

Последния път като го пробвах аз лично това беше за "50 епизода дипломация и малка космическа престрелка". Станаха 200 епизода и клонят към 250.

Много е важно, ако си дадете граници да ги спазвате, а не като мен

Е, те плановете винаги се променят в посока разрастване, важното е да не се забелязва някакво изкуствено пълнене на епизоди или нелогична експлоатация на идеи. Абе - в писането и четенето му е майката!

Вилорп писа: писа:

Странно тогава защо има толкова много рев срещу плаващите кодировки на Ели Павлова....

Плаващите котировки бяха hands down най-гениалното хрумване в КИ. Точка.

Доколкото помня аз сядах с една идея и почвах да пиша. Първо, разбира се, съставях груб вид на дневник, после изкусурявах правилата на играта.
В повечето случаи имах в главата си само три-четири конкретни ситуации, които ми бяха хрумнали предварително и исках да са в книгата (може да се каже, че си купувах палто за копчето). Не съм имал скелети, или готов текст за разбиване. Почвах от епизод 1 и пишех нататък от раз

Винаги се дразнех от ограниченията за епизодите и размера на книгата. Беше една допълнителна тежест, с която да се съобразява човек. От една страна има плюсове - кара те да бъдеш по-креативен и да вложиш повече качество в малък обем. Минусът е, че няма как да напишеш всичко, което ти е хрумнало и да реализираш максимума идеи.
Любопитно ми беше как ли ще изглежда книга, за която никой не те ограничава. И дали въобще ще става за издаване

Най-гадно беше, когато мозъкът ми блокираше. Конкретно за "Франция 98" беше най-зле положението. Училище, частни уроци по история и литература, бях затрупан с учене за кандидат студент, а отгоре на всичко трябваше да гоня срокове за книгата. Каквото свободно време ми оставаше, беше заделено за писане. И след часове на учене мозъкът ми отказваше Седя си там, взирам се в листовете и не мога да сътворя никаква мисъл. Дори едно елементарно "ритни топка или падни за симулация" ми беше отвъд възможностите Като се сетя за "Францията" още ми изплуват в главата кървавите листове и Яворов

Помощни програми при писане на книги-игри:

1. LibreOffice Draw - част от пакета LibreOffice - безплатна и свободна за използване
2. Dia - Много опростена, лесна за разбиране програма за чертане на диаграми и схеми

yEd Graph Editor - ултимативната програмка за чертане на блок-схеми. Безплатна

hameleona писа: писа:

yEd Graph Editor - ултимативната програмка за чертане на блок-схеми. Безплатна

+1

Знаех си, че има по-добра алтернатива. Ама вие си мълчите и не обаждате.

А как избягвате прекалено многот разклонения - аз като тръгна да пиша и се отплесна по едни странички приключения, от които идват други, нови места, събития и става мазало, та край му се не види. Това винаги ме е отказвало да продължа...

И какъв процент от всички глави на книгата, би трябвало да е най-краткия път за минаване на книгата?

Личното ми мнение е, че (въпреки общите възгледи) най-трудния за намиране път (т.е. направи в точната последователност Х, У, А, Б, В и Г) трябва да е най-кратък. Колко процента... това зависи силно. Дай пример за обема. За нещо с обема на асасините - поне 60%. Нещо като Дестини куест - може и 30-40 процента - в обемните КИ майката му е вечното преиграване

Според мен пита за коефицента на играни епизоди към общия брой на епизодите.

Примерно ако в една книга-игра има 100 епизода и играчът средно минава 60 епизода за завърши приключението си, то коефицента е 0,6 или 60 % от книгата е изчетена. Ами другите 40 епизода ?

зависи.
Примерно в Асасините имаме май нещо около 0.8 коефицент - 80 на 100 епизода се минават при успешна игра. Другите са наказателни епизоди.

Друг вариант е при по-дървовидна структура, когато път А и път Б са различни и ако обсебват 100 епизода, коефицента може да пада към 0.4 дори.