Топ 5 Блонд

Нека пак да напомня, че аз ИЗДАДЕНИ самостоятелни игри - на практика - нямам.

И това изобщо не е случайно. Преди може да сте се чудели за причината, но вече хората тук я знаят. Боби и другите може и да са били навити да работят за без пари, но за мен още тогава - след като видях на кво прилича издателската политика - това беше НЕДОПУСТИМО. Аз съм изключително принципен човек. Достатъчно беше как ми го бяха нахендрили с дотогавашните, класически книги, за да продължавам да се вътрям. Още тогава се зарекох, че винаги занапред ще работя само и единствено за себе си. Горд съм да споделя, че обещанието си го спазвам стриктно - вече 15 години по-късно.

Както и Майкъл беше казвал, имаше си много по-добри начини за изкарване на пари още тогава - ако имаш акъла и визията. Но Боби, например, към този момент имаше само тази врата отворена. И като трябваше да си издържа студентството в София - естествено, че ще пише. И то по една книга на всеки месец-два, за да връзва двата края с мизерните хонорари. Нямаше избор.

Така че моите книги са си точно най-вече класическите от Варварският Бог до Олтара на Тъгата и Патрул за Ада. Виждате, че са доста по-различни от самостоятелните на Боби, виждате и кои се предпочитат като цяло. Тях съм ги писал с душа и сърце, повечето, щото още не се бях разочаровал необратимо - пък и да не оставям Боби веднъж като сме почнали. Беше и голям фън, само по себе си, щото непрекъснато си правехме майтапи докато ги пишехме.

Да се бъхтя сам съответно нямаше абсолютно никакъв смисъл. Така че просто си измислях и пишех за кеф неща, които си знаех, че така и няма да завърша или издам. Десетки книги, както бях споменал. Завърших само Майсторите на меча, щото бяха по-малки и защото по онова време бях АБСОЛЮТНО ЛУД по турнирните видеоигри, та исках да си направя кефа - с илюстрации и всичко. И Годзила, щото дълбаех Японската митология тогава, и колкото редакторът (мой приятел) да си осъществи оригиналната издателска политика (книги по големите филми).

Та така. Торо, ти вече си пуснал и Топ 5 Уейн, ето го:

1. Сонора
2. Олтарът на тъгата
3. Патрул за Ада
4. Варварският бог
5. Пурпурния змей

Така че, благодаря ти! Даркослав по-горе също е пуснал Топ 5, който е точно толкова Топ 5 Блонд, колкото и Топ 5 Уейн. Ще ми се да не ми се налага занапред да ги правя тия уточнения още шестстотин пъти като идват нови хора. (Но сигурно ще. )

Ако искате да видите какво представлява самостоятелна книга на Алекс Султанов (тва съм аз), ще имате тази възможност съвсем скоро, тъй като пролетта излиза първият ми роман (от шест) "Танц с вятъра" (исторически трилър, Assassins Creed/Prince of Persia). Тогава вече ще имаме база за ВСЯКАКВИ сравнения и ще се радвам да ги правим повсеместно. Дотогава все пак имайте предвид, че общите ни книги с Боби са си мои. Всъщност, ако не бях измислил и осъществил плана си, нямаше да има НИКАКВИ книги на Уейн и Блонд, нито заедно, нито поотделно. (В моята тема пише защо.)

Хм, може би ти е направило впечатление от и от моя пост, но мисля че доста хора са с впечатлението че Блонд е бил по-голямата част от тандема Блонд&Уейн, вероятно защото после остана само Блонд, а Уейн не се появяваше често на корица...
Сега като обърна внимание, книгите на Блонд бяха писани различно като повестование и това се усещаше. Само чувството за хумор беше същото.

Така и така съм задращил тук...

Пустинен огън
Аз без да искам я споменах в Уейн-ската тема. Една от книгите ми която се разпада от препрочитане.

Вкусът на кръвта
И нея така.

Роди се сянка
Само по себе си беше добро начало, което потъна където потъват всички Български поредици. И аз чух нещо за рип-оф, ама не съм се ровил да видя какво е Shadowrun. Не вярвам да е чак рип-оф, в края на краищата на мен ми се стори МНОГО вдъхновен от "Джони Мнемоник", най-вероятно и от други източници. Просто още една кибер-пънк интория. Следващите части малко или много ме разочароваха.

Другото любимо е от "тандемните" времена...

Хм, може би ти е направило впечатление от и от моя пост, но мисля че доста хора са с впечатлението че Блонд е бил по-голямата част от тандема Блонд&Уейн, вероятно защото после остана само Блонд, а Уейн не се появяваше често на корица...

Мда, и до скоро и аз бях с това впечатление...
Може би се сещаш и за статията ми от "Фентъзи Фактор", където те бях очернил като "слабото звено на тандема"...
Причините си бяха точно тези - че Блонд продължи да пуска неща, докато ти пусна трички, от които ни една не ми хареса.

За "Годзила" вече ти казах, а "Майстори на Меча" ме дразнеше с липсата на история. С което между другото ме дразнят и биткаджийските видео игри - просто като ще се бъхтиш с някой, поне да имаш някакъв мотив, опрадвание да им трошиш кокалите, някаква доблестна цел по възможност... А в тия игри, ако изобщо има история, то са някакви бледи зачатъци на такава, колкото да имаш кът-сцена накрая... И с майсторите беше подобно. Джордж беше успял да поизбегне този момент с "Арена" (предимно първата), където пак имаше бъхтене, но имаше и някаква сюжетна линийка там, все едно играеш осемдесетарски екшън с Майкъл Дудикоф.

И на мен Блонд ми беше любимият автор, но образът от изявите му извън книгите-игри ме отврати. Видях го по телевизията някъде в края на 90-те и си казах, че е срамно да съм почитател на такова същество. Сегашното му "сериозно" писателство пък е доста гадно, особено като знам в какъв смешен кръг от интелектуалчета се върти.

И все пак.... "Синът на пустинята", "Небето ви чака" и "Приказки от Храма на чудесата" са ми сред най-любимите книги-игри. А "Джонатан харпър и четиримата конника на апокалипсиса" е страшно трудна, освен че е интересна като сюжет и схема.

Да, след книгите-игри Блонд и на мене ми падна главоломно в очите и съм съгласен с почти всичко от горния пост...

Я раздуйте малко... Пропуснал съм го този момент...

Значи, тука имаше пост с още критики (напълно оправдани) и покана да се включа и аз с инфо.

Ще кажа споко. Виждате, че не съм от онези дето избягват неудобните теми.

Единствено тва, че понякога ми идва много накуп (днеска е някакъв бум в развитието на форума ), а си имам и друга работа (играя на Насдак борсата и си пиша романите).

Но никога нищо не забравям, така че винаги до ден-два се обаждам по всяка подходяща тема, както сте забелязали дотука. Даже си ги пазя, един вид, такива възможности за включвания - за моменти, в които искам да се поразсея от работата си.

Събирей си тия постове, и след половин година във форума може да издадеш мемоари

Стига Ян като админ да не се облегне пак случайно на "дилийт" бутона, че ше стане гадно.

Ян като админ вчера си забрави паролата за форума и цяла вечер нямаше достъп до форума и сайта.

Слава богу, имаме оше един админ - Соул Рейзър - той оправи всичко ))

Така че се заканете на Ян да внимава, ахахаа

Понеже не съм чел нищо от самостоятелното твочество на Уейн тук ще публикувам своя избор за топ 5 от Уейн&Блонд и соловият Блонд.

1. Сонора

Любимата ми книга-игра на гореспоменатия тандем. Тънкото чувство за хумор и сайбърпънк атмосферата ме караха да я препрочитам отново и отново.

2. Враварският бог

"Богът" впечетлява с детайлността на въображението, алтернативните избори и чувстото за лек хумор. Странно защо не ми хареса нищо от продълженията на подобна тематика (визирам не само "Принцът на Алкирия", а и поредицата "Призрачният вятър"). Най-силния момент в играта безспорно е последният въпрос - бих го нарекъл гениален по своя замисъл. Иначе тази книга-игра заслужава респект и заради прозорливостта на авторите си - "Ако искаш добро фентъзи - напиши го".

3. Синът на пустинята

Винаги съм я числял към най-добрите български книги-игри. Интересен сюжет и реализация. Много интересни образи и идеи, все посипани с дъхави аромати на пясък и арабски подправки. Две неща не ми харесаха в тази книга-игра - многото квадратчета в които не се случваше нищо в една от първите (или пък беше първата, нямам книгата-игра за да видя) карти (Пустинята) и частта с гатанките в тъмницата (определено не е добра идея когато има поставен логически въпрос в епизода с отговорите да има само две възможности "Бъди напълно честен - отговорът ти това ли е или не ?")

4. Вампирите на Флавия - Вкусът на кръвта

Изобщо "Валесианските хроники" бяха другата голяма българска поредица освен тази за суперагент Майк. Жалко, че и двете не бяха завършени каквито бяха първоначалните планове на авторите им. Вкусът на кръвта ми харесваше заради мистицизмът си. Стилът и развитието бяха на високо ниво, но мистицизмът й бе най-отличителната черта.

5. Приказки от 1001 кули

Един от късните шедьоври на българските книги-игри. Разкошно и мрачно фентъзи. Идеята да бъде разделен сюжета на три части бе прекрасна, колкото прекрасни бяха и самите три части.

Още не съм чел всичко на г-н Блонд, но само от прочетването на СОНОРА мога да знам че той и колегата му са много талантливи писатели и е лошо че са се отказали от дарбата си толкова млади, защото точно сега на младежта им трябва ново поколение от книги игри от старите автори, за да ги възродят.
Сега разбирам, че Богдан Русев е синонима на Блонд, но той пише нормални книги вече, така ли?
В момента чета Приказки от 1001 кули и още съм в началото но и тя е много добра.
Браво, момчета!

Най-добрите на Блонд (самостоятелно):

- Принцът на пустинята
- Небето ви чака
- Приказки от Храма на чудесата
- Приказки от 1001 кули

Във всички книги на Русев имаше по нещо специално, което показваше, че са съчинявани от бъдещ писател (за разлика от почти всички останали). Което е иронично, при положение, че за него не са били нищо повече от елементарен начин да получава допълнителни доходи по време на студентството. Най-добрата си остава Пустинен огън, приличаща на нещо, по което Тим Шафър би направил компютърна игра.