Топ 5 Блонд

Не знам какво толкова и се радвате на "Пустинен огън", на мен ми стана досадна още след втория прочетен епизод. Както писа Майндкрайм, това е една "твърде бибипаща книга" (цитирам по памет). А пък аз "сериозните романи" на Боби Русия не ща да ги знам изобщо - стремглаво падане е всичко при него след книгите-игри. Само подготовка били книгите-игри, така смяташ, виж ти ! "Стъпки към величието на един Истински Писател." В книгите-игри Блонд беше великан , в "истинската литература" е дребосъче със слава от прекалено надут въздушен мехур. И вече е спукан.

Езъле, каквито и доводи да имаш срещу Уейн (не че си изложил някакви действителни), мен Блонд толкова ме разочарова, че всичко критично за друг автор ми изглежда дребнаво и странично.

Езъл писа: писа:

Във всички книги на Русев имаше по нещо специално, което показваше, че са съчинявани от бъдещ писател (за разлика от почти всички останали). Което е иронично, при положение, че за него не са били нищо повече от елементарен начин да получава допълнителни доходи по време на студентството. Най-добрата си остава Пустинен огън, приличаща на нещо, по което Тим Шафър би направил компютърна игра.

Пак ще се съглася с написаното по-горе от Езъл. С малката уговорка, че Пустинен огън наистина твърде видимо дължи основната си идея на Танк Гърл. Но пък свръхоригиналността нямаше голямо значение в този жанр и в онзи период, а и изпълнението беше един път.

Може би съм уцелил момента (и човека) най-сетне да разменя 2-3 думи за неинтерактивната проза на Блонд. Езъл, кажи какво си му чел или поне 1-2 неща, които са те впечатлили (най-много). Аз ще отвърна със същото.

Трудно ми е да подредя най-любимите си книги на Боби Блонд в списък (аз и не помня кои съм чел, да съм честен докрай). Но още ми са в ума "Сонора", "Пурпурния змей" и "Небето ви чака". Първата я купих ей-така, от скука, на пръв поглед хич не ме грабваше; след като я изгълтах за отрицателно време, обаче, почнах да издирвам всичко на Уейн и Блонд! "Пурпурния змей" си беше шедьовър, големите ми очаквания бяха удовлетворени и даже надскочени! Колкото до "Небето ви чака"... Още пазя трепет от нея. Тъжна и някак реална я усещам. Дори преди изчитането й, в мен вече се беше загнездило усещането, че и нещата в реалния свят са се подредили така - магията, мъдростта и доброто са изтикани в забвение от уж възнаграждаващата практичност, ниския интелект и негативизма. Дано греша и дано доброто от миналото все повече се връща към живот!...

Я да туря и аз една петичка:

1. "Варварският бог" (първата ми КИ, няма как. А и наистина беше добра);
2. "Сонора" (просто къртеше, абсолютен кеф);
3. "Олтарът на тъгата" заедно с "Небето ви чака" (само тях си намерих от Хрониките и много им се радвах, но "Олтарът" просто беше прекалено къса, за да я броя отделно);
4. "Синът на пустинята" (е, как, яка беше, имаше и мацки в хода на повествованието. То и в "Сонора" имаше);
5. "Принцът на Алкирия" (кефеше ме, но не колкото другите четири и я слагам главно заради "Варварския бог", та да си вървят заедно ).

Езъл, плюс едно от мен за стила на Блонд/Уейн и Блонд соло. Русев има стил. Между другото, "Приказки от 1001 кули" повлия и на една от сериозните му книги: "Дванайсет приказки от Белегаст".

Някой чел ли е нещо от Русев под псевдонима Деймън Райт? В статията за него в Уикипедия пише, че е имал и такъв псевдоним, както и че е писал една книга-игра заедно с някой си Божидар Грозданов (Тед Грей), който пък е и от създателите на "Ендивал".

Ше взема вече да направя една обща тема Топ 5 на Уейн и Блонд и да преместя там всички топове с изцяло общи книги. (4 от 5 в горния случай.)

То май поначало така си трябваше. Особено предвид тва, че общите ни книги са към 80% от цитираните тук за най-любими КИ на Блонд. Ма карай.
П.П.: Добре дошъл на Корбин! Страшен аватар. Това ти ли си на аватара?

Любимият ми автор (най-вече в тандем с Уейн, но някои от любимите ми книги са само негови). Тук пиша само книгите, които не са в съавторство с Уейн:
1.Синът на пустинята - страхотна интерактивност, страхотна бойна система, готина история, може би любимата ми книга-игра изобщо.
2.Приказки от 1001 кули - честно казано не знам какво точно харесах в тая игра. Но я харесах много.
3.Бойците на Европа - единствената турнирна игра, която съм играл, много ми хареса. Преиграх я около пет пъти. Защо ли
4.Вампирите на Флавия 1 - просто не съм чел втора част Дали заради кофите зарове, дали въпреки тях, играта ми хареса много. Най-вече факта, че имаше много герои и правенето на екипи, такъв формат игра ми харесва много.

Ми то май други негови игри (които не са и на Уейн) не съм играл.

Ето го и моят топ 5, но не само на Блонд, а на Блонд § Уейн - гледам, че така и така всички са писали и за двамата.

1) "Варваският бог" - заради свободата на действие и завършената атмосфера, заради мащаба на историята и бойната система;

2) "Олтарът на тъгата" - заради атмосферата на мистика, заради средновековната епоха ( лично предпочитание ми е това ) и разбира се - раждането на първия "жив" и издържан образ, сложил начало на великата поредица;

3) "Синът на пустинята" - велика схема на игра с решаващ логически елемент, ефектно оформление на книгата;

4) "Последният убиец на дракони" - заради прекрасната история и литература, също разработен герой, което е характерно за Блонд§ Уейн изобщо;

5) "Вампирите на Флавия - вкусът на кръвта" - заради философията зад книгата;

А сега уточненията.Не мога да се събера само в 5 книги - много трудно съставих и тази класация и то с условности.Лично аз предпочитам историята и литературата.Схемите и бойните системи са "необходимо зло" за мен.Това обяснява и предпочитанието ми към ранните книги - "Последният убиец на дракони" , "Олтарът на тъгата" и "Шоу на смъртта".Всяка е добра по този показател.Все пак "Шоу на смъртта" изчерпва темата си.По "Убиецът" може да ес напише роман, а "Шоуто" си е новела.
"Варваският бог" е началото и върхът на фентъзито и за това е пред своите продължения, които не го превъзхождат с нищо.
Що се отнася до схеми и системи - "Синът" ...

И искам да кажа още нещо.Прочел съм мисля всичко на Богдан Русев след книгите-игри.Моето мнение е, че не заслужава чак такива критики защото има свеж и ярък стил.Е сборникът му разкази е малко извън моя стил, но пак е добър.Чел съм го и като Деймънт Райд и романа беше наистина добър - истинско фентъзи.

Като цяло невероятен автор , без почти слаби заглавия . Само може би от Мега бяха оплескали при публикуването Принцът на Алкирия при преиздавенето , или аз съм страшно неориентиран , но така или иначе се загубих в тази КИ и не стигнах до финала .
Иначе една от любимите ми
Небето ви чака
Синът на пустинята
Херкулес
Приказки от храма на чудесата
Приказки от 1001 кули
Страшно много ми харесваше как автора вмъкваше чувството си за хумор във дадена фентъзи история .

Приказки от храма на чудесата е също невероятна ! Даже се запознах с хора от една група във фб , които непрекъснато ме изнудваха да им я продам Явно се намира трудно .

1.Пустинен Огън - Първата ми книга игра. Невероятно разнообразна и интересна, без да е излишно сложна- Пънк приключение в пустинята с танкове - какво повече. Дневника така съм го протрил, че страниците прозират.
2.1001 кули - незабравимо - достатъчно се каза за тази книга вече, ма и тя се е поразпаднала от четене. Трябва обаче да я потърса из вкъщи и да я прочета пак

Останалите не мога да ги подредя по някакъв определен ред, а има и много, гоито не съм чел. Но тези двете ще ги помня винаги

Прекрасни са, и на мен са ми от любимите Добре дошъл, ако не са ти го казвали скоро, между другото.

1. Небето ви чака
2. Вампирите на Флавия: Ловците
3. Вампирите на Флавия: Вкусът на кръвта
4. Херкулес
5. Синът на пустинята

Той ми е любимият автор, макар и да не съм чел много негови книги. Но дори само заради Синът на пустинята която ми е любимата книга-игра бих го сложил на 1-во място. Ето книгите които ще изброя за въпросният Топ 5:
номер 1: Синът на пустинята
номер 2: Приказки от хиляда и една кули
номер 3: Небето ви чака
номер 4: Херкулес
номер 5: Дракон в мазето ( тук трябва да уточна, че всъщност не харесвам много тази книга, но понеже темата е за топ 5, а ми се струва, че като негови самостоятелни книги съм чел само тези или поне в момента не мога да се сетя за други, затова я слагам)
Също харесвам и негови книги в съавторство с Ейдриън Уейн, но темата тук май е основно за самостоятелни, затова и такива съм написал. А, за Ейдриън Уейн, мен пък Майстори на меча ми хареса страшно много. Но само с две самостоятелни книги, тоест една разделена на две ( Годзила не съм я чел за жалост), не бих могъл да го сложа на челно място. А и не ми е толкова любима, колкото Синът на пустинята. Колкото до доблестната цел и историята, която липсвала в Майстори на меча. Мен пък до голяма степен ми допадна и заради това. Това с доблестните цели са твърде изтъркани и нереални истории. В истинският живот, всичко се прави с лична изгода, а не заради доблестни цели. А историята, има турнир, хората отиват да се бият, каква повече история трябва да има? И в екшън филмите и биткаджииските, в повечето случаи, няма кой знае колко велики и интересни истории. Мен тази книга-игра, много ми хареса, защото бойната система според мен беше много добра, защото героите бяха готини ( макар, че бяха малко) и защото по принцип се кефя на битки и турнири. Макар да предпочитам боя с голи ръце, пред този с оръжията.

Аз не съм я чел, за другите не знам. Когато се появи рекламата за нея, се бях ентусиазирал, тъй като сюжетът ми допадна. Но по стечение на обстоятелствата, не можах нито да я взема, нито да я прочета отнякъде другаде.

Да, дано! Определено ще се опитам да я намеря. Честно казано мислех, че книгите-игри вече са напълно умрели и не вярвах да има някакъв шанс, да открия която и да е, камо ли пък форум за тях. Но сега вярвам, че ще намеря книгите, които някога съм искал да изчета, но съм изпуснал.