Честито, вече сме пълния комплект стари автори на форума!

Пропускаш, да. "Уловките" са си във вашите глави, както винаги. След като е казано пълния, значи е пълния. Нищо, може още утре да изясним специално.

Изяснете, изяснете. Щото ако говорим за регистрации - то има и регистрация на Дядо Мраз, ама надали и той е на форума.

Дядо Мраз наистина е от форума. Познавам го лично и съм го питал дали този профил е истински. Той потвърди категорично.

Със Сим Николов обаче нещата стоят другояче, уви.

Много се радвам,че най-добрите български автори на книги-игри отново са заедно и ще запретнат ръкави за да сътворят нещо блестящо.Отново ще ни накарат да очакваме с нетърпение издаването на следващата книга.Ще ни заплесват със своите вълнуващи сюжети които приковават вниманието към книгите.Един съвет от мен: Когато пишете книга-игра винаги нека да има дневник на играта.Може да е малък като книгите на Стивън Трейвис или Ал Торо.Но дневника прави играта по блестяща,инече се получава увлекателен роман който преспива читателя както са книгите на Алан Шарп и из. Аполо Прес.Играта с дневник кара читателя да се размърда отвреме на време да нанесе корекциите,да провери дали има даден предмет или кодова дума.Когато ги няма се чуди къде да намери предмета или какво да направи за да има кодовата дума.Има стимол да изиграе книгата отново за да има пълен успех.Когато има нещо което е записано в дневника е доволен от играта си.Казвам го от личен опит.За мен лично книгите без дневник съсипват жанра.Се едно да играеш компютърна игра в която да няма време,да не ти показват кръвта,да не взимаш предмети,да нямаш много възможности за избор.То това не е игра.Всяка книга с дневник е класика и на мен мие правила играта вълнуваща.

Със сигурност ще се възползваме от предложението ти за дневника. Дори интерактивните романи (малко по-различно животно от книгите-игри, ще видите) имат нужда или биха спечелили от такъв.

Благодарим и добре дошъл на форума!

Има много книги без дневник, които са много по-добри от някои книги със. Всичко е до това как ще бъде написана книгата. Има доста книги-игри на Колин например, които нямат дневник или такива с доста малък, но книгите са добри. Например Реката от която никой не се завръща и Нокти срещу огън за мен това са доста хубави книги, а дневник нямат.

Забрави може би най-добрата - Нощта на върколака.

yoyovec писа: писа:

Забрави може би най-добрата - Нощта на върколака.

Като се замисля, това е единствената книга-игра, която ми създаде реално чувство за страх и напрежение докато я четях :clap: Може би заради възрастта ми по онова време (93-94та година?).

Аз нея си я спомням много смътно, не ми създаде кой знае какъв страх, въпреки че и аз бях доста малък като я четох. Но не знам защо съм останал с впечатлението, че имаше някакъв дневник, явно се бъркам. Но си спомням, че имаше система за битки с шанс и прочие, може и да греша разбира се.

И какъв пълен комплект сте аз и едно мнение на Блонд не можах да намеря?

Няма и да намериш, нито на който и да е друг форум, така че каква полза от претенции? Достатъчно е, че знае за нас, така че ако има какво да каже на читателите, ще го каже. Не че е длъжен някому, особено ако много отдавна вече е оставил книгите-игри в миналото си, както и Сим. За сметка на това Джордж и Върдж се появиха буквално "от нищото", затова бяхме толкова радостни, когато се случи.

Та така, психо. От Боби може да няма мнения, но има цитирани цели интервюта. Както и участия в няколко новоиздавани КИ, което е несравнимо по-важното. Поне другата половина от тандема е на линия да пише И мнения, към този момент.

В тази, връзка, вече цял месец откакто новото интервю с Боби е качено от Анардил, който го взе. Предполагам, че вече може да се обяви и пусне тук? Засега давам само линк: e-lect.net/?p=4930 Ако всичко е наред, ще пейстнем текста в специалната тема за интервюта с Боби.

В момента на форума има един единствен автор и това е Уейн. Тъжно, но факт.

Торо и Майндкрайм пописват по малко. Чудя се къде изчезна Джордж обаче?

Рони# Мейдей писа: писа:

В момента на форума има един единствен автор и това е Уейн. Тъжно, но факт.

Адашът си е тук