Западен здрач - М.М. Донев

Това е водещото произведение в този брой, а и най-голямото като обем до момента. Класическо фентъзи, което дава началото на цяла поредица (дано видим следващото през 2018-та). Та в това влизате в "кожата" на Ретона ...жена - войн, която притежава множество таланти и...характер!

Много приятно приключение! Беше ми харесало още на конкурсната версия за Пг6. Има нужда от подобни класически фентъзи приключения. Очаквам с нетърпение предължението.

Добро, като идея, хубава система, прилична, като игра. Минах го от първия път на най-трудното ниво и това не е хвалба просто не е трудно. Авторът се е опитал да напише епично фентъзи, идеята ми харесва, но изпълнението е под всякаква критика. Дълги епизоди, в които литературата е ужасна, много повторения, прекалено подробни, гарнирани с излишни епитети описания. Още в седми клас ми казаха да не пиша съчиненията си така. Има няколко епизода в, които ти се обяснява едно и също,други където ти се казва, че идваш отнякъде си, а това не е така. Може би е било преправяно и после не са изгладени нещата. Определено не е минавало и най-елементарна редакция. Ако има продължение се надявам някой да го погледне преди публикация.
ПП. тия два епизода 161 маалко ме пообъркаха докато вдяна кво става.

Всеки има право на лично мнение, но за да не остане някой с грешно впечатление за качествата на Западен здрач, без да го е чел, съм длъжен да кажа, че произведението е минало "най-елементарна редакция". Смея да твърдя, че за малкото време, с което разполагахме, ръбчетата му бяха доста поизгладени. Като литературен стил очевидно авторът се е вдъхновявал и е търсил сходство с епичните фентъзи поредици. Които пък са известни именно с подробните си описания и множество епитети. Да, всеки даскал по литература ще ви каже да ги избягвате, но отворете която и да е епик тухла, и ще видите че изобилства с такива, именно защото магията на този вид литература е в бавното потапяне в света и мащабните събития в него. Личното ми мнение като читател е, че Западен здрач е много добро начало на една епична фентъзи поредица, каквато скоро не сме имали в книгите-игри.

Най-нескопосаният текст, публикуван досега в Списанието, а сигурно и от всичко излязло на хартия през Новата вълна. Веднага ми изникна: ТУЙ , само въпросът трябва леко да се промени на "Как се справяш с писането?"

Та, отне ми няколко многоденствия да се добера до края... На местата, където се е целяло да бъде смешно - не ми беше, но за сметка на това се смях на доста такива, за които не е бил предвиден никакъв хумор. На други пък си припомних какво е усещането да гледаш филм от видео касета, на който дублажът е правен само от един човек. Не се разбираше кой, какво, на кого... кога говори и кога е авторовата реч. За другите неща няма да повтарям psicho_lg.

Все пак, под лошата опаковка прозират добра история и система. Изборите ми бяха твърде оскъдни, но ОК, те са по-малкият проблем. Като фен на българските произведения и на Списанието, не мога да си кривя душата: според мен нещата не бива да се появяват в такъв вид. За конкурсна версия е приемливо. Лицемерно ще е да поздравя автора за дебюта, но ще му пожелая развитие в положителна насока, което всички да забележим следващия път.

Противно на повечето мнения на мен пък Западен Здрач ми хареса. Първо действието се развива от името на жена, което не е често явление;Второ авторът се е постарал да напише типично фентъзи, та по-лековатия израз е съвсем на място. можем да дадем не един и два примери с книги от поредицата "Конан - Безмъртния войн", където езикът не е на много по-високо ниво. Трето - има много екшън, но също така и мислене - напр. да изплозавш ли сега супероръжието си с риск да не можеш да го използваш в следващата битка или да го да заложиш на меча, а да запазиш супероръжието за следващата битка. И като използваш супероръжието - с какво сила ще го използва. в играта има мислене, но нейният мащаб не позволява да се разгърне до степен на логическите игри, да речем.
Бих могъл да добавя че има смислен сюжет, който просто плаче за продължение.
Да, изборите са оскъдни, но това не е проблем, защото в Балара на практика пък нямах избор, само си мятах зарове.
Поздравявам автора за дебюта му и се надявам на скорошно продължение.

George-AL писа: писа:

авторът се е постарал да напише типично фентъзи, та по-лековатия израз е съвсем на място. можем да дадем не един и два примери с книги от поредицата "Конан - Безмъртния войн", където езикът не е на много по-високо ниво.

Напълно допускам тука да са те подвели българските преводи, но ако смяташ че "типичното" фентъзи влече език "на не много високо ниво" - бих ти препоръчал да прочетеш нещо за Конан в оригинал - ама на Хауърд, не тия чикии на дописвачите му.

Също - пак, без да съм сигурен какво *ти* наричаш "типично фентъзи" - мога да ти препоръчам и едно книжле, "Властелинът на пръстените" май се казваше - то става и на български.

съжалявам че трябав да отговарям на такива заяждания (не е за тука темата), но накратко - прочети И "Конан Непобедимия" от Р.Джордан и продължението "Конан защтиника на трона4 - езикът там е на улично ниво. да не говорим пък за "Конан разбойника" на Л.карпентър. Ако броим "Конаните" повече от две трети са на дописвачите, те са част от Конан-културата. но като цяло езикът е на много ниско ниво. Впрочем не във всички книги Хауърд е на високо ниво - в "Конан дъщерята на леденият гигант" езикът му е доста слаб. мога да изброявам примери за т.нар. нисък стил наезик на говорене, а ти за висок стил и няма да свърши до другата неделя, има много примери и в двете посоки(. Точно Толкин обаче е лош пример, езикът му е ужасно описателен, малко са авторите които пишата така днес). наистина не ми се влиза в дискусия за стила на говорене във фентъзито, пъров защото темаат е много обширна, второ защото не е това мястото. Ако се интересуваш - направи отделан тема, за ди говорим само за това и помоли модератор да премести последните мнения- след изказването ми за Западен здрач - там.
И въобще не разбирам защо не пускаш коментари по изказването ми на ЛС, а в темата, пак трябва да се отцепва флууд.

като оставим тази цялата работа настрана не знам защо всички са убедени, че трябав да изпаднеш в нянакви тежки описания за да пишеш свястно фентъзи. голям част от авторите на фентъзито наблягат на екшъна, а не на описанията и това не им пречи да са световноизвестни. дал съм пример с Конан-ите, но ако тръгнем да четем романите на Касандра Клеър за вампирите там нивото е дори по-ниско, което не и пречи да е суперизвестна
А ако искате описания - нека авторите на книги-игри да пишат като Омир - които използва определения като:
гарванови очи, коса като слънце, копиебореца Хектор, мъжеубиеца Хектор, Аякс висок колкото кула и т.н.


Ако някой исак да чете философски книги да хване "Тъй рече Заратустра". когато говорим за фентъзи се предполага че говорим за леки, приятно разтовараващи книги. И въобще фентъзито се води "лек" жанр.

Минах го на лесно ниво от първия път.
Започна добре, има интересен замисъл. Но по някое време ми стана тежичко - твърде многото имена, събития, легенди ме пообъркаха. Загубих нишката на сюжета. Ритъмът на случващото ми се стори "нащърбен" и определено има нужда от изглаждане. Все пак имаше вълнуващи моменти към края, които ме извадиха от дрямката
Изборите горе-долу бяха логични, а геймплеят е лек и приятен.
Струва ми се, че редакцията е проспала някои неща:

Oстанала сама за пореден път, за първи път тя се почувства самотна.

До нея падна огнена топка, за щастие, не достатъчно близо, за да я нарани, стрели падаха около нея и ...

и т.н.
Като цяло - твърде много блюда са сложени на твърде тясно място. Подобен род епика има нужда от по-голям обем, за да се разгърне подобаващо.