Асасините на Персия 2 (съдържание)

Тъй като с подбрания екип бета-тестъри вече работим скоростно по Пътят към Аламут (АнП3), време е да пусна какво точно има в двойката, чакаща издаване ноември.

Доста подредено е и без това. 4 отделни части ще са (както и в книгите от цялата серия):

1. Предисторията на Ерик
2. Бягство в Исфахан
3. Предисторията на Самир (Пътуващият Цирк)
4. Учителят на Самир / Решенията на Ракса / Голямата бос битка и трагичният край на цялата история

1 и 3 могат да функционират и като напълно отделни разкази-игри със самостоятелни цели и нормален геймплей. Цирка вече сте го видели повечето, макар в ЛЦ да е доста орязана версия. Там се играе с малкия Самир (11г.)

Предисторията на Ерик е значително по-големият, труден и интересен от двата разказа-игри. Там се играе със самият викинг, скоро след като пристига с трясък в Исфахан. Разбира се историите и там, и в Цирка изобщо не са самоцелни, а са в пряка връзка със събитията и личностите в настоящето.

Няма система, няма шанс, само избори. (С изкл. на 3 от 6 бойни умения по избор за Самир, който си е героят в книгата - във 2 и 4 част.) Точките, които изкарвате в 1 и 3 част, освен за да постигнете успех в съответния разказ-игра, се използват и като база за точки Живот за играча в настоящето. Това е.

Мисля, че се виждат разликите с първа книга, както и колко добре се допълват двете, за да завършат историята на Ракса и Самир. Трета книга вече дава историята от съвсем друг ъгъл, а именно: играе се с хашишина Яшар, докато неговата още по-драматична история тече паралелно на историята на Ракса и Самир - но от другата страна на барикадата.

Като гледам съдържанието май си имаме Сборник с разкази-игри, озаглавен АНП 2 Директно черпене на добър опит от Призвание Герой. Поздравления. Браво!

Но защо трябва така кофти да се спойлва, че е с трагичен край. Това все едно да гледаш филм, в който знаеш, че главния герой ще умре накрая.

Хм, явно съм искал да кажа "драматичен". Така или иначе не ме слушайте никога по такива въпроси - пределно ясно е, че никога няма да спойлна нещо реално, знаете колко бдя над изненадите в неизлезлите си истории.

Оригиналната идея за "история в историята" винаги е била важна част от Асасините. (Неслучайно, здраво застъпена е още в 1001 Нощ.) Във всяка от книгите има поне един такъв разказ на важен герой (както още в единицата имаше на Ерик). Това е неразривна част от повествованието, защото бива разказвана на един от главните герои (Ракса; подходяща и с това, че няма спомени) в реално време и в точния момент.

Тук просто подчертавам, че съм успял да направя така, че и двата разказа да могат да се играят самостоятелно, като нормален РИ. Което разбира се вдига геймплея в пъти, особено за някои. (Докато в разказа на Ерик в единицата си бяха просто "отгатващи избори", тъй като са в миналото и нищо реално не променят. Огромна е разликата.)

Така представено съдържанието ми напомня на един роман на Дан Симънс - Хиперион.

kiril_ps писа: писа:

Така представено съдържанието ми напомня на един роман на Дан Симънс - Хиперион.

[offtopic]Без да искам да обидя някого...АнП2 едва ли ще стигне нивото на Хиперион и Ендимион[/offtopic]
Иначе звучи интересно съдържанието и е добре, че ще са разкази игри, които да обогатят света на Асасините.

Ами не. Не обогатяват просто света/сетинга - а най-важното, самата история и героите. Дори малкото разказче на Ерик в единицата, ако се замислите, ще се сетите, че съответстваше пряко на събитията в настоящето и подготвяше почвата за тях и представяше героите, които после срещаме в настоящето. Понякога даже и супер съдбоносно инфо се поднася точно в разказите/предисторията. Историята е епична и обхваща до десетина години назад в миналото, така че единственият начи да се покрият дори само най-важните моменти е с тези разкази за миналото на всеки от главните герои, които постепенно запълват мозайката на необходимото инфо.

Сравнението със Хиперион е само доколкото и там се използват "истории в историята".

Тука вече се обърках.Какво настояще?Нали оня пияница разказва историята на Самир и асасините.Следователно всичко е минало.

Много КИ са си в минало време поначало (Олтарът на Тъгата например) - но след като в него се определят действията на героя, значи е игрално настояще.

В Асасините за пръв път обаче имаше и игрално минало време. Както и да е.

Monevwww писа: писа:

kiril_ps писа: писа:

Така представено съдържанието ми напомня на един роман на Дан Симънс - Хиперион.

[offtopic]Без да искам да обидя някого...АнП2 едва ли ще стигне нивото на Хиперион и Ендимион[/offtopic]

Така и не можах да доизчета Падането на Хиперион, но пък съм сигурен, че АнП2 няма да ме остави да скучая

kiril_ps писа: писа:

Monevwww писа: писа:

kiril_ps писа: писа:

Така представено съдържанието ми напомня на един роман на Дан Симънс - Хиперион.

[offtopic]Без да искам да обидя някого...АнП2 едва ли ще стигне нивото на Хиперион и Ендимион[/offtopic]

Така и не можах да доизчета Падането на Хиперион, но пък съм сигурен, че АнП2 няма да ме остави да скучая

Много стана офтопика, но Хиперион и Падането на Хиперион са доста тежки за четене...Ендимион(зарязах го до средата и чака да бъде дочетен...) също, така че те разбирам, но безпорно това са книги, където образите на героите са много добре развити!