Пустинна буря

Един от най-добрите български автори господин Блъд е сътворил тази творба искренно се моля да не сътворява повече.Ситуацията е следната книгата започва с един тест на военна тематика,който е абсолютно безсмислен първо защото няма отговори и второ защото просто не влияе на играта.Следва едно високопарно и доста спорно изявление/резюме/ на първата иракска война/ако американците не са му платили солидна сума за реклама напразно се е напъвал/.Между другото в началото на книгата иракчаните са наричани иракци.Следва победоносни полет на главния герой в изпънение на една безсмислена мисия/в смисъл че още в началото става ясно че може и да не го пращат а да поразят целта с ракети,но явно така им е по забавно/.До победния финал те довеждат няколко битки/или не/ с различни марки вражески самолети/ако не разбирате от самолети или пък се притеснявате че няма да схванете логиката на автора няма страшно,ако четете внимателно ще разберете че той тъънко ви подсказва/.Интересното обаче е че битките могат да се избегнат и успешно да продължите,но след като се върнете отново на основната сюжетна линия автора ви обяснява как сте свалил някакъв самолет,изстреляли сте ракета и тнт. въпреки че реално може и да не сте го правили.И така стигаме до грандиозния финал,от който правя извод,че авторът е написал книгата след като е изгледал последователно няколко деветдесетарски екшъна и е решил че главният герой може да променя заповедите и да действа безнаказано както му скимне.Моя извод от финала е че нашият герой го грози военен съд и след това дългогодишен затвор за неизпънение на заповеди и умишлено унищожава на на военно имущество.Айде стига толкова че мнението ми за книгата ще вземе да стане по дълго от самата нея.

Не ме кефи тая книга.

Не съм я чел, ама обикновено книгите на Блъд са слабички, така че не вярвам и тази да е нещо по-различно. А резюмето на Психото определено не ме кара да искам да я прочета .

psicho_lg писа: писа:

Един от най-добрите български автори господин Блъд е сътворил тази творба искренно се моля да не сътворява повече.Ситуацията е следната книгата започва с един тест на военна тематика,който е абсолютно безсмислен първо защото няма отговори и второ защото просто не влияе на играта.Следва едно високопарно и доста спорно изявление/резюме/ на първата иракска война/ако американците не са му платили солидна сума за реклама напразно се е напъвал/.Между другото в началото на книгата иракчаните са наричани иракци.Следва победоносни полет на главния герой в изпънение на една безсмислена мисия/в смисъл че още в началото става ясно че може и да не го пращат а да поразят целта с ракети,но явно така им е по забавно/.До победния финал те довеждат няколко битки/или не/ с различни марки вражески самолети/ако не разбирате от самолети или пък се притеснявате че няма да схванете логиката на автора няма страшно,ако четете внимателно ще разберете че той тъънко ви подсказва/.Интересното обаче е че битките могат да се избегнат и успешно да продължите,но след като се върнете отново на основната сюжетна линия автора ви обяснява как сте свалил някакъв самолет,изстреляли сте ракета и тнт. въпреки че реално може и да не сте го правили.И така стигаме до грандиозния финал,от който правя извод,че авторът е написал книгата след като е изгледал последователно няколко деветдесетарски екшъна и е решил че главният герой може да променя заповедите и да действа безнаказано както му скимне.Моя извод от финала е че нашият герой го грози военен съд и след това дългогодишен затвор за неизпънение на заповеди и умишлено унищожава на на военно имущество.Айде стига толкова че мнението ми за книгата ще вземе да стане по дълго от самата нея.

Абсолютно съглсен!!! Безумно четиво...

Мисля, че в този период ИК "Плеяда" са имали норматив колко книги игри да издадат за година. Просто нямам друго обяснение как иначе "Пустинна буря" ще види бял свят.

Аз пък смятам, че беше доста интересна и различна от останалите книги.

gishena писа:

Аз пък смятам, че беше доста интересна и различна от останалите книги.

За мен това е най-слабата книга на Джак Блъд, Не, че другите 3 са върха на сладоледа, но са една идея по-добри от тази. Спокойно всичките книга на автора могат да бъдат пропуснати.

Битката е на Сим...

Лично аз отдавна съм казвал мнение за Сим, ще го повторя, потретя, почетвъртя и попетя.


Сим пише великолепни сюжети, но.... в тях няма игра (железницата и фиктивните избори не се броят)! за мен това са книги, а не книги-игри!
То и Колин пише така - чудесен преводач, добър литератор, но играта я няма

Трудно е да се пише ревю на хубава книга, но още повече на лоша такава.

Пустите "иракци" наистина... тази и други повтарящи се грешки при условие, че е помената редакторка на книгата. И тя женицата явно 5 за 4 е работила, пък за илюстрациите дори не ми се отваря приказка. Всъщност без доза ирония мога да заявя, че книгата си свършва основната цел с играча. Което обаче, не значи че е добра. Едва ли не препратката към всеки епизод завършва с "бързай на...", "отиди веднага на..." и т.н., което явно си е някакъв книжно-казармен трик за спичане на новобранки. А началото и същината на 90% от епизодите е издигането или снижаването на самолета, разните му пируети, от които наистина да ти се завие свят, ако се опиташ да се вживееш. Явно Джак Блъд е бил силно повлиян от някой авиосимулатор или списание от типа на "Криле", но такова предобряне е меко казано изхвърляне.

А самата история е толкова... изсмукана от пръстите, но пък знае ли човек. Може Холивуд да е крал от Джак Блъд. Все пак с няколко години превари филма Пърл Харбър, където бомбардировач Б-17, въоръжен с метли вместо картечници дори се разходи до Япония (пак за олекотяване), за да прати братски поздрав.

Без да съм препрочел останалите му книги, мога с положителност да твърдя, че тази е най-несъстоятелна във всеки един аспект.