Вълчан войвода и други класики

Дигитализирана благодарение на екип Дигитализация:
Стоил Сигон: Вълчан войвода - ipdf



В цялото многообразие и залят пазар, имаше и няколко книги - игри, диаметрално противоположни, на всичко останало, включително и на Сим Николов. Ще се опитам да изброя няколко от тях.

1. "Вълчан Войвода" на Стоил Сигон. Кратка история за хайдути, съкровища и съкровището на Вълчан войвода по турско време очевидно. Един от решаващите избори за лирическия герой е началният избор - "Дали ще отидеш да ядеш череши или сливи". От този избор зависи много и авторът ловко вкарва диалектически подход - все пак съвсем дребни неща определят хода на световната история.

Книгата е твърде успешна, затова претърпява и второ издание с нова корица.

2. „Замъкът на барон Аристоу”, автор Джули Мейн /Юлиана Манова/.Следва да сме благосклонни към автора на това произведение, все пак когато я пише младата госпожица Манова е на крехката възраст от 12 годинки. Тук е и един от най - култовите избори в книга - игра въобще. Героят се намира на прага на дълъг коридор, който трябва да пресече. Уви, това не е лесна задача. На пода са изрисувани крака и ръце и той прави разумно предположение, че това вероятно е някаква клопка. Следва изборът - по ръцете или по краката ще стъпваш, вървейки по коридора. Ако стъпваш по ръцете те оживяват и те завличат към преизподнята, някъде надолу в замъка на злия Барон Аристоу...

3. "Хакерът", Ърнинг Найт.
Изключителна дивотия, в която главния герой прави разни далавери по интернет и събира пари - хиляди, милиони, милиарди, трилиони... По едно време чак те заболява главата.

Съветвам ви, ако имате възможност, прочете някоя от тези книги. Забавлението и смехът са гарантирани.

Чел съм хакерът, направо ме хакна тая книга. Беше ми подарък и само заради този факт попадна в ръцетеми. При първа възможност се отървах от нея. Доста безмислена и писана като за 9 годишни...

Хакерът наистина хаква. Една от най- отегчителните книги - игри въобще

Така и не съм ги чел Вълчан и Хакерът, но имам един списък с книги-игрици, които никога не са ми попадали и много бих искал обаче първо да ги прочета, пък после ако ми харесат - може и да си ги купя

Аз не разбрах, ако е тема за лоши книги-игри има една вече?

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Аз не разбрах, ако е тема за лоши книги-игри има една вече?

Някъде да твърдя че са "лоши"

Пък и трите са уникални и са сами за себе си по много начини.

Съжалавям, не съм запознат.

Всъщност касае се за много близки по характер книги - игри , тъй като всички те са писани инцидентно от знайни и незнайни герои, издавани от странни издателства като "Гръмовец" или "Колобър" и авторите им освен тях нямат нищо друго издадено.

Това просто говори до каква степен книгите - игри бяха популярни, че куцо и сакато реши, че може да ги пропише.

Към тези трите бих добавил - „Планината на смъртта” (265 еп./ 70 стр.), автор Николай Николов, 1996г., худ. Живко Велев, издателство Палмира.

Николай Николов да не е третия брат?

Лисичков писа: писа:

Към тези трите бих добавил - „Планината на смъртта” (265 еп./ 70 стр.), автор Николай Николов, 1996г., худ. Живко Велев, издателство Палмира.

Чувал съм за тази книжка и май беше бая нестандартна. Пък дали става за четене - някой казва ли ти, пък и смее ли човек да пита...

Не. Едно момче от моя град е - Стара Загора, което рещи да пропише на времето. Книгата между другото е далеч по - добра от другите три недуразумения.

TheWild писа: писа:

Лисичков писа: писа:

Към тези трите бих добавил - „Планината на смъртта” (265 еп./ 70 стр.), автор Николай Николов, 1996г., худ. Живко Велев, издателство Палмира.

Чувал съм за тази книжка и май беше бая нестандартна. Пък дали става за четене - някой казва ли ти, пък и смее ли човек да пита...

Понеже и аз съм от Стара Загора, даже мисля, че го познавам. Учехме заедно в Строителния техникум. Беше ми давал да я чета, но не помня нищо. Само че на външен вид беше като ученическа тетрадка малък формат (с двете телбодчета), само че по-шарена. То сега май няма нешарени тетрадки, но тогава бяха по-изчистени, затова неговото минаваше за книга. Той не е виновен за вида и де, но пък така не успях да я възприема насериозно. А от съдържанието не помня да съм бил кой знае колко увлечен, но определено не и разочарован.

Да, точно там учеше

Лисичков писа: писа:

Да, точно там учеше

Чел съм му разкази, биваше го да разказва, ама май се е отказал от писането. Преди да се завърна в Стара Загора, значи някъде преди 2-3 години, го срещнах в София. Нищо чудно де - то една трета от България в София живее.

Стара загора се оказва голяма крепост на книгите-игри. И аз имам приятел от там, който е голям фен, а чрез него навремето си набавях доста книги от тамощната общност. Браво на този град!