Истинска Магия от Роджър Уилко

Книжката е фентъзи, забавна е, доста детска. Тези три определения, според мен, я описват. Интересна история, добро начало, големи очаквания, дневник...предполагане на много възможност и ...следва едно бързо претупване с безумен край. Първите еп.са пълни с литература и са добри(+обяснението за Приложната магия) има забавни моменти и безумни илюстрации. Доброто начало отстъпва на тъпи избори, претупана история и да, неочакван край....има какво да се желае, но става за убиване на време. Не е от най-слабите в жанра.

Имаше и още едно заглавие от Уилко - "Нещо, някакво такова", също доста весело беше. Единствения косур му беше че се събираха един куп неща без реално приложения

Снощи точно започнах да чета Нещо някакво такова... Днес ще си я довърша и утре може би ще прочета пак и Истинска магия. Като малък началните литературни епизоди ми се виждаха много дразнещи, точно защото бяха толкова дълги, но сега като се замисля само тях си спомням и почти нищо от игралните епизоди. Явно наистина те са били по-добрата част от книгата

Истинска магия се превърна в истинско разочарование. След като прочетох първите епизоди бях в екстаз - забавен стил на писане, комбинирано с доста интересен подход за обяснение на Приложната магия ( формулите ми приличаха на извадени от някои учебник по съпромат ). И така изчитам няколко епизода по нататък и разочарованието, не разочарованията започнаха. За период от около час и половина я преиграх по три различни начина. Честно казано очаквах по-дълго приключение. Не успях и да разбера по какво се различават хората от древните. За капак при битката с Ърл (ако не греша името) спътничката ми го поваля с един удър с "цепеница" в главата, само след 1 магия от негова и моя страна.
Накрая ще кажа, че не съжалявам че я прочетох, но страхотното начало създава очаквания които по-нататък не са покрити.

Мен нещо не ме грабна. Изчетох въпросното уж забавно начало, което на мен ми беше по-скоро досадно, беше 5, 6 страници сигурно а нямаше нещо кой знае колко интересно. После почетох още малко, не видях няква игра, уж някъв хумор тип лигавене и това ми се стори че е само. Накрая я зарязах. Не съм сигурен, дали имам желание да я почна пак за да я завърша.

Току що я претупах както се казва. Много силно начало , вкара ме в света и очакванията станаха големи. Обясненията за приложната магия бяха подробни и подплътени с доста формули (доста излишни по мое мнение).
Очаквах доста повече ходене по картата, градовете, орки и хора, в крайна сметка минах 1 едно разваляне на магия и с 1 защита от такива и до там и изведнъж епилог.... Къде са орките , къде са тайните градове за които се говореше толкова много , навярно ще се наложи да направя няколко прочета по алтернативни маршрути, за да си отговоря. Така че ще има още един коментар скоро по темата

Добре, има и друго разклонение при което минаваш и през орките.
Интересна книга , но можеше супер мнгоо да се развие историята и картата като цяло. Особено след страхотното въведение. Чудя се дали и другата му книга има същите минуси или не.