Списание "Дъга"

Хаха! Това се казва самоинициативност. Заповядай на изложбата и можеш да питаш художниците на място! Мисля, че ще е приятно преживяване. Не знам дали има такава възможност, но нищо чудно да се появи ако проявиш дипломатичност

Вилорп писа: писа:

Кога, къде и от колко ще е изложбата?

Днес от 18 ч на Шипка там май в изложебаната зала

Потвърждавам! Аз я откривам, така че елате в 18:00

Взех го. Доста дебеличко. Автографи от всички художници (и от Марин ) Прочетох първата история, която е на Пенко Гелев. Хареса ми доста.

Първата история е изцяло на Сотир Гелев и наистина е страхотна
Надявам се да ти допадна събитието...

И аз бях на откриването.Много ми хареса списанието, надявам се да издадат третата част по-скоро.

Така... прочетох втория брой на "Над дъгата". Не съм въодупевен. Но определено е по-добър от предното издание:

Патент 64246 на Сотир Гелев. Страхотна история... грозни рисунки. Но историята толкова увлича, че по едно време даже започват да ти харесват. Историята си е завършена, което е голям плюс. На второ място го нареждам сред всичките в "сборника".

Еак Разрушителят на Евгений Йорданов. Ако това е завършеният вариант, любопитно ми е да видя как е изгледал недовършеният. Разбирай "Тримата мускетари" ама на по-ниско ниво на рисуване. Не знам защо ама през цялото време имах чувството, че разглеждам обложки на компютърна игра. Иначе за историята няма какво да кажа: започва в нищото и свършва в нищото. Дано в "Отново заедно" на Майндкрайм да има коне, че това беше единственото, което ми хареса как е нарисувано от Евгений.

Краят на Бенковски - Владимир Коновалов. Много хубав стил. Върна ме назад във времето в "Дъга", когато много се кефех на този вид комикс. Но пък никаква изненада или някакъв по-различен ъгъл на предаване на смъртта на Бенковски. Текстът е по Захари Стоянов. А и в брой 1 имаше скиците, сега завършеното. Кофти дублиране.

Зона Б18 на Димо Стоянов - този път нарисуваното от Димо ми хареса много повече от оново недораузмение "ЕЛО" от брой 1. Идеята е готина. Постапокалиптична версия на София (сещайте се що е Зона Б-18:) Изнервих се как свърши. В абсолютното нищо. И то без намек, че свършва. Даже за миг си помислих, че ми е дефектна бройката и липсват страници.

Дамга на Пепи Станимиров. Така.... Първо, 4 излишни черно-бели страници, в които ми се преразказва какво се е случило в предния епизод от Дамга, който беше.... 6 страници. Същите картинки ама черно-бели. Много добре нарисувано от Пепи. Иначе историята... за 3 години действието не мръдва и на сантимертър. Ако върви с тези темпове, може да дочетем историята някъде като сме по на 60-70 години. Нашият герой такова две жени и убива маса народ за норматив и .... това е, което се случва. Или Пепи, или Марин, или и двамата са държали да има поне 2-3 страници само с голи жени и мъже.))

Миташки и небесната джаджа на Румен Чаушев. - ми не беше зле, но не е моят тип комикс. Ама това не значи, че не е добър. Аз и като дете не се кефех на Явор, та сега ли ще харесам Миташки.

Тамара - на Пенко Гелев. Комиксът, който най-много ми допадна от този брой. Стилът е страхотен, пасва идеално на историята. С нетърпение ще чакам продължението.

Хей, Никса! Общо взето си прав с едно изключение - рисунките в Патента не са грозни, може би малко стилизирани, но изключително прецизни и детайлни - както всичко, което рисува Сотир.

За "Дамга" трябва да направя едно уточнение - това е половин епизод, разрязан, докъдето Пепи успя да го нарисува. Уверявам те, че в пълния си обем е една прекрасна мини история с динамика, кулминация и (все пак) отворен край...
Интрото е по мое настояване и дойде в последния момент. Имайки предвид колко хора нямат първата част, която на всичко отгоре е излязла преди три години, според мен подобна ретроспекция беше обезателна. Писал съм го на Великден през нощта. Първоначалната ми идея беше за 1 страница, но Пепи извоюва и нагласи 4.
За голите жени съм виновен аз
За скоростта на излизане на епизодите - Пепи

За Евгений имаше нов оригинален сценарий, писан от мен и Евгени Пройков, който щеше идеално да пасне на стила му, Той го хареса, но не успя да го направи. Имам само няколко скици и още си го гледам с умиление. Много ме боли за него, защото е разкошен. Главната героиня е младо момиче.

Няколко стъпки повече и албумът щеше да е съвсем близо до перфектен...

На стената ми във facebook има хубави снимки от представянето и линк към речта.

Поздрави от UK!

Определено "Аракел", новото издание на Проектът Дъга си заслужава. Форматът е като Над дъгата, с меки корици, 40 страници(черно-бели с малко червено ала Син Сити). Цената е само 10 лв.

www.goodreads.com/book/show/34993053

Участват Евгений, Димо, Пепи, Румен Чаушев и Гелеви, като се редуват в рисуването на страниците. Това разностилие не е дразнещо, защото всеки от тях рисува само определени ситуации с даден персонажи в даден момент. Например Евгений рисува само по сцените, когато главният герой е заровен в пустинята. Сюжетът е меко казано писхарски и сщреалситичен. На мен ми биеше яко на Лъвкрафт. История, която трябва да се прочете поне 2 пъти, за да се разбере, а и тогава остават някои бели петна. Но пък си е завършена, въпреки че според мен оставя вратичка за продължение, но може да се заблуждавам.
Според мен подобни издания са правилната посока за развитието на проекта "Над дъгата". Двете издания "Над дъгата" излязоха през голям интервал от време и задаваха само началото на определени истории, което оставаше неприятен вкус с оглед това, че не знаеш дали ще има продължение и кога изобщо. Очаквам с нетръпение следващото издание.