За вампирите

Бъдете живи и здрави с тези простотии, които четете и мислите, че са някакви реални митове и легенди. Всички тези глупости са за хората, които си мислят, че сценаристите и режисьорите на филмите са баш акълите и знаят абсолютно всеки детайл относно тези неща.
Ако имахте възможността като мен да се докоснете до истински вещерски Гримоари и други подобни книги, писани върху човешка кожа с кръв щяхте да имате по-различен поглед върху нещата.

Дам, щяха да се смеят на окултизма и да плюят по врачките.

Я стига. Всеки мит има съвсем естествено начало. А не малка част от митовете са фантасмагории. Да, горната книга е адски зле. Но пък всеки, който вярва във вампири и подобни си заслужава глобата от 15 лева за това.

Вампирът пие кръв. Е и? Някои народи са пиели от черепите на хора. И? Колко е пътя между факта, че някой откачен благородник е пиел/къпал се е в кръв и вампирясването в хорските представи?

Да, има неща, които не можем да обясним. Ок. Но едно от тях определено не е дългозъбите кръвопийци от митовете.


Сега за сериозната част от мнението ми - някой мод ако може да зачисти темата и да си говорим за вампирите от митовете и литературата.

Вярата в съществуването на вампира отразява определени мирогледни
представи, свързани с понятието за живота и душата, за смъртта и
отвъдния свят. Връзката на вампира с конкретен индивид е основна. Това
са "не по реда си умрели и погребани хора", смъртта на които е
настъпила насилствено - били са убити или сами посегнали на живота си,
но и такива, които са били погребани с нарушения на някои изисквания на
обичая.

Названията
за този вид демонични същества са: най-широко разпространено вампир с
диалектни форми въпир, въпер и др.; лепир - Търновско; литер -
Горнооряховско; дракус - Родопите и Хасковско; плътеник - Северозападна
и Североизточна България; тенец - Северозападна България; устрел -
Странджа; топяк - областта Чеч, Югозападна България; опа ина -
Девинско; упир - Добруджа; бродник - Русенско; гробник - Кукушко,
Струга, Охридско.

Според народното вярване във вампир се
превръща всеки мъртвец, през чийто труп се подаде предмет или се
ръкуват или който бъде прескочен от котка, куче, през който прехвръкне
птица или върху който падне сянка. Същото се отнася до дрехите на
покойника и до гроба. Във връзка с това поверие е обредната практика
покойникът да бъде пазен денонощно от негови близки при светлина,
гробът да се копае в деня на погребението.

Вампирът произхожда и
от всеки неокъпан мъртвец. Затова окъпването е основен обреден момент и
има повсеместно разпространение. Окъпването се извършва от възрастни
хора от пола на мъртвеца, които измиват тялото (по-късно само лицето и
ръцете) с босилек и вода, вино или мълчана вода. Обикновено тази вода
се извърля далеч, защото се смята за опасна за живите - "тя е мъртовска
вода". В българските земи била позната и практиката трупът да се
намазва с вино и зехтин.

Според народната вяра във вампир се
превръща и неоплаканият и неопят мъртвец. Задължителен обреден момент е
оплакването от настъпването на смъртта до погребението. Оплакване преди
и след това време не се прави, защото се смята, че е лошо за мъртвия и
той ще се овампири. Обредното оплакване започва, след като покойникът е
подготвен за погребение, и завършва със спускането му в гроба. Не се
плаче нощем или след връщане от гробищата. Българските оплаквателни
песни-тъжачки са елегични импровизации - израз на лична скръб с
лирико-драматичен характер, и носят следи от езически религиозни
представи за смъртта. Оплаква се и мъртвец далеч от неговия дом, с
незнаен гроб, като обредът се извършва върху неговите дрехи.

Успоредно
с оплакването със същата функция е и опяването на покойника от свещеник
и прекръстването, които са вторично явление. Налагането на
християнските обреди става чрез промяна във възгледа, чрез ново
тълкуване на езическия обред, т.е. че мъртвецът ще стане вампир, ако не
се погребе по християнски ритуал. Във вампири се превръщат и
анатемосаните и отлъчени от църквата. Налице е приспособяване на
християнството към езически възгледи, налагане на християнската
идеология чрез определени ритуали, които се преосмислят съобразно
еднозначните по функция езически.

Опяването като компонент от
църковния ритуал, обаче не се практикува при особени случаи на смърт -
при епидемии, самоубиици, при некръстени деца и родилки до 40-ия ден,
както и при убити от гръм.

Според народните вярвания покойник с
рани на тялото или язва в стомаха също се превръща във вампир*. Затова,
за да се предотврати вампирясването му, раните се измиват с вряло вино
или се горят, а гробът му се опалва. Във вампири се превръщат и
престарелите или тежко болните хора, погребани с дълги нокти. Среща се
и поверието, че във вампири се превръщат и родените, и починалите в
определени дни.

---

* В Странджа се смята, че умрелите
некръстени или починали деца, които са били заченати или родени в
събота, се превръщат в устрели 9 дена след погребението. Вампирясват и
родените в събота или през поганите дни от Коледа до Богоявление, което
вярване по всяка вероятност има връзка и с практиката умрелите тогава
да не се опяват. В Югозападна България по отношение на родените през
тези дни съществува практиката да бъдат "лекувани" още приживе. Също
така през тези дни се забранява да се работи, защото тогава е празникът
на вампирите и "който работи, когато умре ще се изпогани", т.е. ще се
превърне във вампир. Народният обичай забранява вечер да се режат
нокти, тъй като лицето също ще се превърне във вампир, когато умре.

Вампирът
произхожда и от мъртвец, погребан с дреха, плетена през Вълчата неделя,
или от мъртвец, роден от майка, яла през своята бременност месо от
животно, душено или убито от вълк.

С определени морални норми са
свързани и народните вярвания, че вампири стават хората, водили лош
живот - крадци, убийци, блудници, пияници, магьосници. Дяволът, вселен
в тях, не им давал покой и след смъртта, защото с негова помощ те
извършвали различни деяния.

Всички, които умират преждевременно
от неестествена смърт (удавници, обесени, самоубили се) и от
насилствена смърт (убити, посечени, паднали от сграда, убити от гръм,
отвеяни от вихрушка), се погребват без църковен ритуал вън от
гробищата. Вярва се, че след смъртта си те се превръщат в зли и
отмъстителни духове.

Дет се човек удави,
удави та се обеси,
сам си смърт направи -
попове не го опяват,
в гробища не го заравят,
роднини не го жалеят,
комшии не го окайват
(Хр. Вакарелски, Етнография на България, с. 590)

Във
вампири могат да се превърнат и мъртъвци при някои по-особени случаи -
ако мъртвецът остане с отворени очи; ако се обърнат назад, когато
тръгнат с мъртвеца за гробищата, или ако падне сянка върху трупа, ако
завали дъжд или завее вятър.

Централно място в погребалната
обредност са мерките против превъплътяването. Те се вземат още веднага
след настъпване на смъртта. Над покойника се бди денонощно, гори свещ,
лампа или огън в огнището, от стаята изгонват всички животни над трупа
не се подава нищо. Мястото, където е лежал, не се прескача три дни. В
средните Родопи като предпазна мярка върху трупа се слагат веруга,
простре и дилаф, т.е. железни принадлежности на огнището, които стоят
до погребването; вярва се, че тогава, дори и котка да прескочи
мъртвеца, той няма да се превърне в дракус. В Югозападни Родопи,
областта Чеч, със същата цел върху трупа хвърлят рибарска мрежа.

Ако
обаче някоя забрана бъде нарушена, веднага се вземат други мерки, за да
се отбегне превъплътяването. Като главно средство в обредите са огънят,
тръните, чесънът, желязото.

Имам една част от един комплект книжки със японски, китайски, африкански, славянски и т.н. митове и легенди
Това което сатаник слейър е написал ми напомня на написаното в книжката за славяните.
Доста изчерпателно - нямам какво да добавя освен да обърна внимание, че вампирите в славянската митология не са като холивудските вампири от гледна точка на това, че не се споменава да пият кръв и че не стават вампири след ухапване, а според обстоятелства около смъртта предимно. Тоест по-скоро са стандартни немъртви и работата не се върти около хапане и пиене на кръв.

Пият, пият. Споменава си се. Просто връзката вампир<->пие кръв не е толкова еднозначна и фиксацията върху кръвта не е чак такава. Ти как си представяш "стандартните" немъртви като различни от това? Понеже стандартният фолклорен зъл мъртвец все убива, мами, пие/яде хора и добитък по някакъв начин и понятието ми е странно.

Заразяването с хапане ми се струва модерен елемент и на мен. Може да го има накъде като "дружи с вампир, значи вампирясва", не е далеч от акъла на селянина, но май не съм го срещал. Това което ми е по-сложно за разтълкуване в балканските източници е че понякога вампира се връща и мъчи именно семейството, най-вече съпругата - може би някакъв пречупен от християнството остатък от прародителя като таласъм или нещо много по-битово като хайманосващия мъж, който се е прибрал в селото, но вече е кофти - външен.


пс: @SoulRaiser, надявам се това да е тролинг или резултат от петък вечер...

В допълнение на Сатаник, ето още една статия от "Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов, 1994, БАН. Тук се споменава още една от разновидностите на вампира - плътеник.

От човека или някои обекти (обикновено закопано имане) можал да стане дух нечист, но чието съществуване не е трайно, а временно. Тия нечисти духове стават поразличен начин и носят различни имена: вампирин, плътеник, въпер, лепир, вапир и дракос.

Тия различни имена носи душата на човека в различните места и български краища. Плътеник в Западна Бълагрия; вампир във Воден, Битоля и Самоковско; въпер в Демирхисарско; лепир в Търновско; вапир в Прилепско; дракос в Хасковско.

Плътеник, оплътен, е душата на човека след неговата смърт. Според народната вяра душите или сенките се оплътват после смъртта на такива лица, които са били изедници и грабители народни; хайдуци и паличи, които са ходили по друмищата, та обирали и убивали пътници, или са палили къщи, снопе, сено и пр., изобщо наречени паличи. Жени, които са били курви, предателки и ятаци на хайдуци и паличи; кръчмарици, които са били в същото време курви и са дружали с турци и които са давали ексик; жени, които са били вещици, бродници, магьосници, билярки, мамници, та с магии са причинявали злини на света.

Тия всички без друго стават нечисти духове вампири или плътници, защото душата им не може да се изкачи горе на небето, а остая някое време тука на земята да се мъчи и тя със силата на дявола стане вампирин (Баба Елка, с.Чупрене, баба Вида и баба Тодора, с.Стакьовци, Белоградчишко, баба Йона, с.Раковица, Кулско, баба Пена, с.Стубел, Кутловско, баба Мария Сив-Конова, с.Малорат, баба Райка, с.Кнежа, баба Стоеница, с.Балванци, Търновско, баба Деспа, с.Деремахле, Къзълагачко, и др.)

Плътеници, които стават условно:

Тези, които паднат убити от куршум, които бъдат обесени, удавени или посечени. (Баба Стоеница, с. Балванци и баба Деспа, с.Деремахле.)

Тези, които посягат сами на живота си, да се убиват (Баба Стоеница, с.Балванци, баба Велика, с.Русокастро).

Тези, които са умрели много стари (Баба Вида, с.Стакьовци, баба Суса, с.Обеля, Софийско).

Тези, които, когато умрат, не са кръстени или не са помазани с масло (зейтин) и вино и са погребани неприкадени (Баба Руса Славова, с.Кипилово).

Тези, които мъртви не са окъпани, а заровени неокъпани (Баба Дона Узун-Николова, с.Шипка).

Тези, които мъртви не са пазени, да ги прескочило нещо: котка, кокошка, или са давали жените една на друга нещо през мъртвия труп (Баба Пена Ристова, с.Стубел).

Оплътването на един човек вярването народно счита за голямо задгробно мъчение на умрелия, но в същото време то съставлява и голямо безчестие за семейството. Душата на умрелия се мъчи, но мъка и скръб чувствуват и живите.

Ето защо, когато умре човек, първата грижа на домашните е да го окъпят и помажат със зейтин и вино и да го прекадят, а също така и да го пазят да го не прескочи нещо.

Стар ли е много и изпуснат ли да го прескочи нещо - за да не се оплъти, лекуват го. Лекуването се състои в това. Промушват корема му (на пъпъка) с дълъг голям нажежен гвоздей, наречен паламарец. Това се върши, когато ще го турат в гроба. (Срещнах такива сцени в селата Ярловица, Ломско, 1886г. и в Обеля, Софийско, 1893г.) Операцията или лекуването по тоя начин се казват спони, "турят му спони".

Също турят в пояса му запалителни вещества: барут, кибрит, кълчища и др., а ушите му запушват с памук.

В Демирхисарско забиват в корема му голяма игла, а отгоре турят тръне от капина и пак вещ, която лесно гори. Някъде освен това режат на умрелия петите (Баба Пена, с.Стубел, Кутловско).

Вампирът или оплътеният е сянка, а тая сянка според баба Стоеница в с.Балванци е неговата душа. Той ходи ноще и понеже е сянка, влиза през всяка дупчица и пукнатина; само не смее да влезне през куминя, макар че е много широк, и през вратата, ако има окачени на тях нищелки (Баба Стоеница). Той ходи, та прави пакости, защото, като грешен и надут от дявола, той е зъл и отмъстителен. Той чупи и хвърля покъщината: грънци, паници и друго; той излива котлите с водата върху огъня и го гаси; той бие хората с тояга; той натиска заспалите и ги души - а тежи много тежко (Баба Стана, с.Криводол, Ломско).

Дене седи в гроба, а нощно време излиза и борави до първи петли; после първи петли той се губи - прибира се в гроба. Така трае до 40 дни; ако не бъде убит, той се увълчва, т.е. усилва се и вече ходи не само ноще, но и дене и вече се не прибира в гроба. Ето защо до 40 дни лесно може да се убие, защото се намира дене в гроба, а после 40 дни много мъчно, защото трудно се намира къде е (Баба Мария, с.Криводол, Врачанско).

Убиват го само глогове (глог) - човеци, родени в събота, които го виждат. Тия глогове или вампираджии са човеци освен съботници още и такива, които за зачнати от самите плътеници или вампири. Само тия вампираджии могат да виждат и убиват вампирите.

Ако по разни причини плътеникът доживее до шест месеца, той се укоства - както казват в Самоковско, или увампирва - както казват в Западна България, т.е. получава плът и става человек, същ, какъвто е бил и преди смъртта си. Само сега тоя вампир има месо и кожа, а няма кости и нокти; костите му са хръщел. Тоя вампир живее като човек, само че пребягва надалече, дето го не знаят и познават, и тамо се занимава с търговия или занаят. Той се жени като всичките хора и има деца; тия деца от такива вампири са ония вампираджии или глогове, които са единствени способни да познават плътеници и вампири, да ги виждат и убиват.

Тия вампири пият кръвта на добитъка, па и на човеците, защото друга храна не ядат. Познават се по това, че всякога са чипи - без нос, и че тялото им е меко: когато ходят, то се друска и люлее. (Дядо Стойно и дядо Христо, к.Какрина, Ловчанско, дядо Георги и баба Петровица, с.Брусен, Тетевенско, дядо Калчо, с.Горно Павликени и др.)

Вампирът става много пакостен, ако преживее три години (дядо Калчо, с.Горно Павликени и др.)

В народа сочат многобройни конкретни случаи.

В с.Доспей, Самоковско, се помни и разказва такъв случай. От селото имало човеци, отишли в Стамбол по работа. Тамо един човек умрял и се уплътил. Като преминал времето, той се укостил и тръгнал от Стамбол, да си дошъл в село. Женя му, която била уведомена за смъртта, като го видяла, познала го по носа и по друго, че не е предишният й мъж, а увампиреният. Тя разказала на селяните за всичко и те се събрали, хванали го и като се и те уверили, че е вампир, затворили го в една плевня накрай селото, запалили я и го изгорили.

В с.Варуш, Прилепско, някой си Паче умрял и се увампирил, а го убил с пушка някой си Гьоре Ачков. На сутринта при гроба на умрелия намерили пихтия кръв.

В с.Месимир, Воденско, преди 50-60г. имало много вампири.

В Ломско тоже имало много вампири.

В записките на пътешественика Герлах, който посетил Турция в 1573-78г., четем следните редове касателно същите вампири:

"На 19 август 1577г. Доминик, нашият драгоманин, разказва, че в България и Гърция (тук разбирал Румелия, Тракия) някои умрели и закопани хора, които били отлъчени(?) от църквата или другояче безбожни, не гнияли. Нощем влизал в тях дяволът, щото излизали из гробовете и плашили хората, понякога дори ги заразяват и отравят. Заради това ги изкопават и изгарят. Тогава всеки един от това място принася едно или две пърчета дърва на огъня и поповете стоят при него с кадилница и викат: "Господи помилуй!""

Същото се случило в Цариград на 21 май 1575г. Турците по просбата на гърците изгорили тялото на един грък, който наред две години бил останал в гроба цял с кожата си. Някой приказвали, че са го видели още същата нощ след смъртта му, а според други той ноще излизал и умъртвил 15 човеци. (Gerlach, 94. Гъркът, 375. Разказ на Доминик.)

Тоя разказ е много ценен за нас, защото той посочва как са гледали нашите деди на същия въпрос още 2 XVI век.

Умъртвяването на вампирите извършват само глоговете или вампирджиите. Начините са различни според усмотрението на глога. Или са вадили трупа и са го изгаряли публично - случаи, каквито ни сочи Доминик; или разравят гроба и промушват трупа с шиш нажежен, а после го заливат с вряло вино и зейтин - случай, какъвто ми посочиха в с.Камено поле, Врачанско; или го убиват с куршум - случаи много, каквито мене лично съобщиха и какъвто е описан в СбНУ, IX, 130, Велес. При тоя случай се предава, че вампирът много обичал музиката, затова вампирджията му свирел и вампирът излизал да играе. Додето тоя играял, вампирджията го убивал с пушка.

Убитият вампир става на черна съсирена кръв.

Цани Гинчев също има интересно изследване за вампирите, а и за други свръхестествени създания от българския фолклор. За съжаление книгата е на няколко хиляди километра от мен, а в нета не мога да я открия.

SoulRaiser писа: писа:

Бъдете живи и здрави с тези простотии, които четете и мислите, че са някакви реални митове и легенди. Всички тези глупости са за хората, които си мислят, че сценаристите и режисьорите на филмите са баш акълите и знаят абсолютно всеки детайл относно тези неща.
Ако имахте възможността като мен да се докоснете до истински вещерски Гримоари и други подобни книги, писани върху човешка кожа с кръв щяхте да имате по-различен поглед върху нещата.

Мерси за пожеланията! Аз се интересувам от съдържанието на митовете и легендите, от тяхното възникване и причините за него, затова и когато някой пусне такъв тип книга ми е интересно да видя какво съдържа, кой е авторът и откъде черпи материала за книгата. Смятам, че никой от нас не може със сигурност да твърди кое е истина и кое не, тъй като надали има такъв човек, който всяка сутрин си пие кафето с вампири, та да ги е виждал. Тъй като вариациите специално по тази тема са безбройни и легендите варират при различните народности, готино е човек да се поинтересува и да научи различните гледни точки. А ако някой ден имам удоволствието да попадна на книгите от кожа, написани с кръв, за които ти спомена, ще се чувствам много щастлива да прочета написаното в тях. Така ще разполагам с всички гледни точки и ще мога да изградя свое собствено субективно мнение по въпроса.

Btw, като се заговорихме: виждам че се интересуваш и си наясно с нещата, какво ще ми кажеш за тази книга, тъй като ми е любопитно, а не мога да намеря много информация за нея, може би не търся където трябва: horoskop.rozali.com/zagadki/p13864.html Мерси и хубав ден!

SoulRaiser писа: писа:

Ако имахте възможността като мен да се докоснете до истински вещерски Гримоари и други подобни книги, писани върху човешка кожа с кръв щяхте да имате по-различен поглед върху нещата.

Ако се докосна до такова нещо, първо ще отида в прокуратурата да докладвам за опасни луди !

Както сред славянските народи от Източна Европа, вампирът има дълга история и в Германия, като немският вампир много напомня на славянския. До X век славянското нахлуване достига до земите на река Джетце и през източната половина на Германия. Славянските и германски народи се смесили по-между си през вековете. Така вампирите от тази област били трудни за различаване от тези на съседите от народа Кушуби от Северна Полша. Най-познатият от немските вампири бил Nachtzehrer или ''нощeн несретник'' - вампирът на Северна Германия. Южногерманският (баварски) еквивалент бил Blautsauger, буквално ''кръвопиец'' - термин, използван в разговорния език за наименуване на неприятни хора. Други литературни препрадки към вампири, повечето описателни имена, са Nachttoter или ''нощeн убиец'' и Neuntoter или ''убиец на деветима.'' Както славянския вампир, nachtzehrer бил човек, завърнал се от света на мъртвите (наскоро починал човек, върнал се от гроба, за да напада живите, обикновено своето семейство и познати от селото).
Също както славянския вампир, nachtzehrer води началото си от необикновени смъртни обстоятелства. Човек, който е умрял внезапно от самоубийство или инцидент бил кандидат за вампир. Подобно на vjesci (вид вампир при народа Кашуби в Полша), дете родено с остатък от плацентата, било предопределено да стане вампир, особено ако остатъкът е червен. Nachtzehrer също бил асоцииран с епидемичнa болест. Когато група хора умирали от същата болест, оцелелите често идентифицирали първия умрял като за причина за смъртта на другия. Сред характеристиките на nachtzehrer било вярването, че ако името на човека не се махне от неговите или нейните погребални одежди, този човек може да се завърне като вампир.
Било известно, че в гроба nachtzehrer имали обичая да дъвчат своите крайници и одежди (вярване, вероятно произлязло от откриването на трупове, които били подложени на хищническо нападение, след като са били погребани в плитък гроб без ковчег). Така техните лица биха били непокътнати, но ръцете им или други принадлежности биха изглеждали отрязани и погълнати. Дейността на вампира в гроба продължавалa, докато той преставал да консумира своето тяло и дрехи. Тогава вампирът би станал от гроба и като 'гул' (ghoul) (зъл дух или демон от ислямския фолклор, който ограбва гробове и се храни с трупове) да изяде телата на други, често придружаван от трупа на жена, умряла при раждане. Техните дела били различавани от звука на смучене, приписван на жената, кърмейки дете. Когато техните ковчези (тези, които били достатъчно богати, за да бъдат погребани в тях) били отваряни, nachtzehrer били намирани лежащи в локви кръв, защото се тъпкали до такава степен, че не могли да запазят всичката кръв, която са били изконсумирали.
Различни превантивни мерки били прилагани, за да се предотврати нападение от вампир. Някои хора слагали буца пръст под брадичките на вампирите; други поставяли монета или камък в устите им; други пък здраво връзвали носна кърпичка около вратовете им. Като по-драстична мярка, хората отсичали главата на потенциалния nachtzehrer, забивали кол в устата му, за да заковaт главата до земята, или на места набождали езика.
Вярването във вампири оцеляло и в провинциална Германия. Афонс Швайгерт изследва баварския blautsauger през 80-те години на миналия век. Той не само открива, че вярването във вампира продължило да съществува там, но и няколко уникални аспекта от това вярване все още се срещали. На външен вид той бил блед на цвят и наподобявал опсанието на зомби. В баварския фолклор хората ставали вампири, защото не били покръстени (Бавария била строга Римокатолическа област в Германия), живяли аморален живот, били въвлечени във вещерство, или извършвали самоубийства. Ставали вампири и ако ядяли месото на животно, убито от вълк. По-време на погребалния процес, ако животно прескочи гроба, то това можело да бъде причина починалият да се завърне като вампир. Баварците до известна степен смятали, че ако монахиня престъпи гроба, ще причини същия ефект. Ако blautsauger бил на свобода сред хората, на жителите им било казвано да стоят в къщи през нощта, да намажат вратите и прозорците с чесън и да поставят глог около къщите си. Ако някой имал черно куче, можело да му се боядисат допълнителен чифт очи, за да може вампирът да се изплаши и избяга. За да се унищожи вампир, се препоръчвало да се забие кол в сърцето и да се постави чесън в устата.

В индийската митология и фолклор има много видове вампири:
Байтал (baital) - това са дребни, само около метър и половина и са наполовина хора, наполовина прилепи.
Брамапаруша (Brahmaparusha) - те имали глава обвита с вътрешности и черва и си носели череп, от който пиели кръв. Това вампироподобно същество обожавало да яде хора и да пие кръвта им от черепа, който си носи, след което изяждал и мозъка. След което се загръщал в червата на жертвата и изигравал ритуален танц.
Бута (bhuta) - във този род вампири се превръща душата на човек умрял от преждевременна смърт, обикновено насилствена. Този злонамерен дух броди посред нощ, възкресявайки мъртвите тела и нападайки живите като таласъм. Те нямат сянка и затова не могат да стъпят на земята. Вярва се, че те обитават гробища и други запуснати места. Хранят се с вътрешностите на умрелите. Нападението на Бута най-често завършва с тежка болест или смърт.
Ветала (Vetala) или Пуниаяма (Punyaiama) - означава чиста раса във Ведата. Това вампирско същество се представя като стара жена, с дълги деформирани резки за очи, обезцветена кожа и отровни нокти. За тях се вярва, че са канибали, които пият кръвта на спящите, пияните или лудите жени. Те влизали в дома като спускали магически конец през комина. Ветала имали способността да овладяват труповете. Тези реинкарнирани трупове се познавали по това, че ръцете и зъбите им били обърнати назад.
Гайал - този вид вампири обикновено са създадени от смъртта на човек, за който не са извършвани погребални ритуали по време на погребението. Те насочват отмъщението си към синовете на своите познати и към собствените си роднини. Заплахата от роднина завръщащ се от смъртта обикновено е достатъчна за да подсигури подходящо погребение.
Кали (Kali) е представяна с дълга спускаща се около тялото й коса е богиня на унищожението, чумата и смъртта. Тя е носела гирлянд от трупове или черепи и имала четири ръце, в едната от които тя държи главата си Руктабижа (Ruktabija) - царят на демоните. В един от митовете, тя също се описва като кръвопиец. Храмовете й били разположени винаги в близост до местата за кремация. Тя и богинята Дурга се биели с кралят на демоните, който се възпроизвеждал от всяка пролята капка кръв. За да успее да го победи Кали трябвало да изпие всичката му кръв без да пролее дори капка на земята. Разбирайки това тя успяла да спечели битката. Убила още много демони, а телата им изяждали девиците-войни от свитата й. Богинята е изобразявана с черна кожа и кървави зъби. На челото си има трето око. Други имена за Кали са Сара или Черната Богиня. Последователите й били наречени "thugs" (убийци) и били отговорни за ритуалните убийства в нейно име.
Масан са представяни като призраци на деца, на които им доставя удоволствие да измъчват и убиват други деца. Масан е способен да прокълне дете, което ходи в неговата сянка. Също така ще последва жена до дома й, ако тя остави роклята си да се влачи по земята в неговата сянка.
Масани е женски вампир, за който се говори че обитава погребални земи. Те са изцяло черни и ловуват през нощта, изплувайки от погребалните клади. Всеки, който премине през погребалните места ще бъде нападнат.
Ракшаса (rakshasa) - представлява индийски вампир и магьосник. Те се появяват обикновено в човешка форма, с животински черти (хищни нокти, кучешки зъби, отвесни зеници и т.н.), или обратно като животни с човешки черти (крака, ръце, плосък нос и т.н.). Животинската им форма най-често е тигър. Те обичат да се хранят с човешка плът и да пият човешка кръв.
Паку Пати (Pacu Pati) е смятан за господарят на всяко зло върху живите. Можел да се види посреднощ в гробищата или местата за екзекуция. Писаша (Pisacha), друго име за Паку Пати били раса на същества, хранещи се с човешка плът. Описвани са като зли таласъми създадени от покварата на човечеството. Макар същността им да не е приятелски настроена към хората, те ще излекуват всяка болест, ако бъдат подлъгани както трябва. Любимото им занимание е да ядат човешка плът. Към този вид се включва също Mmbyu(Смърт), разглеждан като господар на всички зли създания. Те са вампири с демонична природа, които измъчват жертвите си чрез своите демонски качества.
Хурел (Churel) или Хураил (Churail) - представя се, като жена умряла по време на бременност през време на фестивала Девали, или по което и друго да е време ако е мръсна. Говори се, че имат подъл характер, увиснали гърди, дебели грозни устни, черни езици и неподдържана коса. Те ловуват млади мъже, държат ги затворени и бавно изсмукват жизнените им сили, докато не се превърнат в грохнали старци. Говори се че мразят живота и пазят най-голямата си злоба за своите роднини.

Любопитно ми е източникът ти (или ти де, ако съставяш списъка) къде слага границата, когато изброява "вампири". Понеже ако се приеме че всичко което се храни с кръв или плът е вампир или всеки погубващ дух е вампир, нещата стават някак скучни - при нас 95% от фолклорните същества ще се окажат вампири. Ако ракшасите са вампири, значи огърите, че и голяма част от феите изобщо са вампири. Торбалан вампир ли е? А юдите? Келпито? Ламя (гръцката)? Ако Кали е вампир, и Секхмет ли?

Ами да си кажа честно, какво мисля по въпроса с вампирите.....
Съвременните изследователи (Визирам най-вече този за индииските вампири), толкова са повлияни от филмите за вампири, че поставят около 40 % от световните митологични същества в тази категория, само защото в описанията на народите те обичат да си пийват кръвчица.

Може те да са били истина и наистина да е имало, дори и сега да има вампири, но пак няма как да се докаже, тъй като техните симптоми са най-близки до болестта "Бяс". И това го доказват много експерти, доктори и изследователи в тази област.
Но все пак Вампирите се споменават не в малко предания из целия свят.
Моето становище се очертава след като събера фактите, които се повтарят те не се пръкват от заразата с ухапването, а по-скоро от немарливост на божиите служители. И според мене те се връщат към живота със силата на Падналия ангел с цел наказание към служителите, заради тяхното лошо отношение спрямо починалия и защото го пращат в долния свят, като не са му опростили греховете.... Това последното съм го чул и от Поп, и от Ходжа, и много ми хареса като становище.

Комара ни пие кръвта, но си остава комар нали

Бих те помолил за цитати и препратки, ако обвиняваш "съвременни изследователи" в горното, понеже специализиращи изследователи на вампира като културен феномен има, но силно се съмнявам някой от тях да вкара ракшаса в списък с "вампири" преди да дефинира признака, по който изброява съответствията и аналогиите, в определен контекст.

Хаха, интересно ми е, че наистина не можеш да имаш класификация без граници. Иначе накрая и косатката ще стане риба