Пъстра никса 2025

Здравейте на всички и благодаря за активната дискусия. Следя коментарите с голям интерес.

Напълно разбирам емоцията и фрустрацията на художниците, както и на тези, които ги подкрепят. Знам, че на хартия звучи чудесно да разделим нещата - "чисто" човешко творчество от едната страна и генерирано/асистирано от ИИ от другата. Уважавам труда, годините практика и таланта, които се изискват за една автентична илюстрация. Технологичният скок е брутален и променя правилата на играта за броени месеци, затова напълно разбирам защо много хора се чувстват ощетени.

Но нека погледнем нещата от чисто практическата и организационна страна. Как точно да администрираме подобно разделение? Ние сме трима фенове, които организират този конкурс на мускули и ентусиазъм в свободното си време. Ние не сме детективска агенция, нито разполагаме с ресурси за дигитална криминалистика.

Нека ви дам един принципен пример: Ако чуждестранен или роден автор е използвал ИИ в процеса си (като основа, за детайли или изцяло), но не го декларира, как точно очаквате да го разследваме? Да изискваме raw файлове с layers от Photoshop от всеки един създател? Да пращаме официални запитвания до издателствата и да чакаме признания? Това е логистично абсурдно.

Истината е, че този казус все още не е решен в глобален мащаб. Големите платформи и международни арт конкурси в момента разчитат единствено на доброволна декларация за честност. Софтуерите, които уж разпознават ИИ, са неточни, дават огромни отклонения (хвърлят фалшиви обвинения върху истински художници и пропускат добре обработен ИИ) и не могат да служат за безпристрастен арбитър. Щом гигантите в индустрията нямат техническо решение, няма как ние, в нашия нишов български конкурс, да го открием.

От друга страна, ако се опитаме да направим "чиста" категория, рискуваме в нея да останат 2 или 3 книги, което тотално обезсмисля идеята за състезание. Конкурсът оценява крайния продукт във вида, в който е стигнал до читателя. Това е реалността на пазара в момента и инструментите, които издателите вече използват.

По другите организационни въпроси:

Джордж-Ал, не е имало балотаж за "Пъстра Никса" тази година, правилата бяха само за един тур. Постовете бяха закачени на официалната страница на сайта. Не съм сигурен дали технически е възможно да се закачат във всички групи, в които се гласува, но ще проуча въпроса занапред.

Относно "двойния глас" във Facebook и форума - да, системата не е съвършена. Това е компромисът, който правим, за да позволим на по-широк кръг хора извън форума също да се включат. Няма как да засека профила на всеки човек, гласувал във фенския вот, с профила му във Facebook.

Rahvin писа:

Не само за корици и илюстрации ама е добре и за ИИ които пишат книги игри тъй като нивото на читателите е такова че няма да схване и тая разлика

Същият логистичен принцип важи и тук. Доказуемостта е практически нулева. В крайна сметка публиката оценява това, което чете - ако една книга е нелогична, бездушна или зле написана (независимо дали от слаб автор или от алгоритъм), читателите ще го усетят и това ще си проличи във вота.

В заключение: оценявам това, че ви пука за конкурса. Светът се променя, хобито ни също. Аз се радвам, че изобщо имаме толкова заглавия годишно, които да обсъждаме и оценяваме заедно.

За мен ключовото в случая е че процесът е напълно различен, макар и изходният продукт все да е илюстрация. Конната езда и спринта не са един и същи спорт, нито стрелбата с лък и тази с пистолет. Не оспорвам това дали има творчество/майсторство и в двете, но процесите са коренно различни. От гледна точка на читателите е смислено да гласуват в една категория, от гледна точка на художниците е нелепо - въпросът е за кого се провежда наградата. Сравнението с ползването на фотошоп също не е удачно - едно е да ползваш инструмент за рисуване, друго е да даваш наставления в текстови вид. Все едно режисьор и актьор да се борят в една категория. По тази логика можем да даваме златни никси на редактори - авторът е инструментът.

Относно ситуацията с това кое е AI, всъщност се знае за голяма част от родните и западните илюстрации дали са AI, като тук не говорим за "доказване" - според мен на ниво жури и на ниво информация от издателите може да се отделят тези, за които се знае че са правени с AI, плюс тези, за които не е известно, като се остави възможност на издателите да се свържат с организаторите на конкурса и да възразят (обратният вариант е неприложим). Да, някой може да излъже без да може да се докаже противното, но мисля че това ще е по-скоро рядкост. Можем да си говорим колко е недоказуемо на теория, но мисля че ще ми отнеме не повече от пет минути да направя това разделение за миналата година на практика. Лично аз бих давал основната награда само на потвърдени художници - на този, който се класира най-напред в едно общо гласуване. За най-добрия промптър също може да има награда.

По този начин би бил уважен и трудът на художниците, ако конкурсът има такива цели.

Естествено, уважавам труда и решенията на организаторите, харесвам конкурса да го има и каквото и решение да се вземе, ще се включвам в гласуването и идните години.

Относно AI илюстрациите, доминацията на Ивайло тази година за мен беше съвсем очевидна и мисля че заслужено спечели.

Торо, аналогията ти е добра и си личи уважението, с което подхождаш, към занаята на художниците. Поставяш обаче един много важен въпрос: За кого се провежда наградата?

Исторически погледнато (още от времето на дебатите за стоковите корици), Пъстрата Никса се зароди като реверанс към художниците в жанра, но постепенно се трансформира в награда за крайния продукт, който стига до читателя. Т.е. феновете оценяват въздействието на книгата на рафта, а не процеса в издателството. Просто има такова натрупване в годините по ред причини.

Относно разделението "на око" и презумпцията за виновност - тук като организатори, според мен, не можем да си позволим такъв тип мерило. Да, като фенове всички можем да предположим на 90% кое какво е. Но като официално жури/организатори, да лепнем етикет "ИИ" на нечия работа без твърди доказателства, и да чакаме издателят да "възрази", е логистично и морално минно поле. Особено с невероятните скоци, които тази технология прави и безумната скорост, с която тя навлиза в целия entertainment сегмент. Тук развитието не е по години вече, а е по месеци. Ние нямаме капацитета да бъдем съдници на работния процес.

Идеята ти за две отделни награди (една за човек и една за промптър от общото класиране) звучи най-компромисно на хартия. Но отново се блъскаме в математиката - ако тази година (както сам отбелязваш за доминацията на Ивайло) пазарът е залят с ИИ, и "чистите" корици са малцинство, рискуваме основната награда да отиде при книга с много по-малко читателски гласове, просто за да спазим квотата.

Ще продължим да разискваме и да го мислим това, със сигурност, но пак опираме до това: конкурсът оценява най-доброто визуално преживяване за годината, което феновете са определили, или да се трансформира стъпка по стъпка в награда, защитаваща традиционния художнически занаят? Миналата година ИИ кориците бяха задминати от Иванчев от вота на публиката. Тази година публиката отсъди друго.

Джордж, всичко с което "не си съгласен" и аргументите които даваш абсолютно буквално съм го засегнал в предния пост - нито съм казал, че създаването на изображения с AI е лошо, нито че не е форма на изкуство, нито че няма майсторство в ползването му - напротив, казал съм точно обратното. Може би горният пост трябва да е като контрапункт, но не виждам никакво противоречие аз. Да натиснеш копче и да падне бомба на правилното място също не всеки го може и се иска талант, не е казано, че си по-малко велик от седми дан майстор по джиу-джицу. Никой не ходи на война да се бори в калта. Просто говорим за несравними дисциплини.

Ringlas, за това, което казваш, важно е вниманието на детайла. Ти казваш "Но като официално жури/организатори, да лепнем етикет "ИИ" на нечия работа без твърди доказателства", аз казвам "категория за доказани художници", респективно остава категория "други" - етикети не лепя. На практика мислим за едно и също нещо, но формулировката не е без значение. Отново на теория - загрижен си за худжници, които не знаем, не можем да изровим информация за тях и не осъществяват никакъв контакт? Но за да не го сторим по-добре е да не уважим тези, които добре познаваме. Защо? Кому е нужна тази правда, в чий интерес е?