Re: Необичайна церемония - Конкурс №2

Здравейте!
Бих искал само да отбележа, че съм заложил повече на разказа, отколкото на играта. Системата е повече от елементарна, но пък не се изискват никакви допълнителни материали като таблица на последната страница или пък зарчета.
Преиграваемостта е вероятно елементът, на който съм наблегнал най-много. - Master M (mr. kalabaluk@abv. bg )
Необичайна церемония

Имате ли нещо да кажете в своя защита, г-н Кръстев?
Да, обвиненията бяха наистина тежки. Четирите убийства, две от които по особено жесток начин, ми бяха осигурили топла килия, в която да гния до края на дните си. Имах ли наистина какво да кажа в своя защита? Кариерата ми на детектив не можеше да смекчи присъдата, а шефовете на агенцията също се бяха отрекли от мен, оставяйки ме без подкрепа от високите етажи. Положението беше трагично, прогнозите – крайно неудовлетворителни.
Г-н Кръстев, моля Ви, не ме карайте да повтарям въпроса. – съдийският състав вероятно се беше договорил още преди началото на делото за бърз процес.
Все пак наближаваха празници и на никого не му занимаваше с обречени отрепки като мен.
Адвокатът ми мълчеше. На делото присъстваха журналисти от някои от водещите телевизии и по всичко личеше, че не искаше да създава негативно впечатление за себе си пред аудиторията, защитавайки „враг на народа”, камоли допълнително да влошава имиджа на адвокатската професия, който така или иначе не беше цветущ.
Аз обаче нямах какво да губя. Като престъпник на ешафод, аз събрах всички сили, които ми бяха останали и промълвих сухо „Да. ”
Това очевидно изненада неприятно всички в залата, освен, разбира се, журналистите, които доволно потриваха ръце и включваха химикалките си, готови да чуят сензацията. След дълбока отегчена въздишка главният съдя измърмори
Слушаме Ви.
Не ми беше трудно да си спомня онзи прокълнат ден, когато животът ми се преобърна изцяло. Трудното беше да го преживея отново, разказвайки го на присъстващите в залата. Започнах да говоря бавно, като се стараех да задържам емоциите под повърхността. Всички очакваха да кажа каквото имам да казвам и делото да бъде приключено.
Ала никой не подозираше, че историята ми ще бъде нещо повече от сензация. Последните думи на един мъртвец – моят разказ за една необичайна церемония.

1. Луната беше пълна и ми беше лесно да различа влаковите релси на фона на заобикалящия ме лес. Боровете леко се поклащаха от нощния вятър, който ме подсети да си наметна сакото. Зад гърба ми глъчката продължаваше да звънти. Бях избрал подходящото място за партито на агенцията, което тази година беше мой ред да организирам – хижа в планината, която да е отдалечена от градския шум. Както винаги голяма част от колегите бяха предпочели да прекарат отпуската със семействата си и затова бяхме само четирима. Въпреки всичко компанията се забавляваше, което от своя страна ми доставяше онова чувство на добър домакин. Доволен от себе си, аз дръпнах с удоволствие от цигарата, след което направих две почти перфектни кръгчета с дима. В хижата беше забранено да се пуши и ми се налагаше да мръзна на открито, но пък така имах повод да се полюбувам на планинската природа и среднощното небе.
Тогава чух покрай мен да прозвучава познатият шум на движещ се влак. Още от малък бях свикнал да пътувам с влак, защото живеехме близо до гарата. Затова пуснах фаса на земята и с носталгия се загледах в композицията.
Изведнъж обаче нещо изскърца пронизително. Това мигновено прикова вниманието ми върху опашката на композицията, от чиито колела започнаха да хвърчат искри. Не след дълго последният вагон се отдели от останалата част и постепенно спря. Влакът продължи по пътя си и изчезна в неизвестното.
В главата ми изникнаха въпроси. Вагонът не беше пътнически, но повече не успях да видя. Какво ли имаше вътре? Може би трябваше да отида и да проверя сам какво се е случило? А може би просто трябваше да забравя това, което бях видял, и да спестя на колегите си излишни тревоги – все пак бяхме отпуска! Трябваше да мисля бързо, затова реших
да проверя сам какво се е случило, след което да се върна при останалата част от групата – отиди на 13
да не се