Re: Краят на гората

Очаквайте в най-скоро време отпадналия от ПГ3 и оттегления от КX разказ-игра Краят на гората от автора на Редника от трета рота.
В момента тече процес на преработка и редакция от един от заслужилите автори на Новата вълна .

Чакаме с нетърпение!

В разказа има сцени на насилие, ако сте под 18 години, се препоръчва родителски контрол.
За съжаление нямаше възможност да бъде преработен, но се надявам и така да ви достави кеф.

Мисля, че Кирчо заслужено трябваше да спечели конкурс Х. Краят на Гората дава това, което той умее най-добре, задъхан екшън, светкавични избори, които изглеждат лесни, но са решаващи. По отношение на стила и изказа имаме сериозен напредък, нуждае се от лека редакция, но всичко е доста по-изчистено. Остава да поскъси някои изречения. Кирчо винаги ме учудва със способността си да вкара много игра в малко епизоди. Може би като пропорция води в това отношение. Не прави добро впечатление триепизодния салам в началото. Героите са развити в достатъчна степен за дължината на разказа, някой би казал - щриховани. Аз не бих се изразил по този начин, защото с малко текст е успял да предаде достатъчно от тях (героите и образа им). Ще ми се разказа да беше по-дълъг. И ми се ше да знам как Кирчо успява да пише кратки разкази с много игра в тях. И ми е странно защо не е одобрен за ПГ3. Дет се вика - Толко ли не можахте да оделите десетина странице и неколко часцета за редакциийка и корекцийка, както би казал Вилорд? Така де Вилорп.

ПП. Сержант Леиндрид се превръща в мой личен любимец. Ногу е йак!

Надявам се моя разказ-игра да не пропагандира насилие, ако е така нека да бъде свален.

kiril_ps писа: писа:

Надявам се моя разказ-игра да не пропагандира насилие, ако е така нека да бъде свален.

Книгата ти освен насилие проповядва "магьосничество". На всеки добър християнин биха му изтръпнали пръстите на краката от ужас само като си го помисли.

А сега де, ще ме обвинят в проповядване на магьосничество.
Джордж твоята първа КИ имаше повече магия, мога да кажа, че съм бил манипулиран като хлапе

kiril_ps писа: писа:

А сега де, ще ме обвинят в проповядване на магьосничество.
Джордж твоята първа КИ имаше повече магия, мога да кажа, че съм бил манипулиран като хлапе

Кажи го. Подай оплакване срещу мен, аз ще се позова на "издателски натиск" и ще осъдим Плеяда, Астрала, Бард и Мега и ще си поделим парите. Може и ИККИ да вкараме в кюпа. Ще си "спомня" как Уейн от малък е искал да прави издтелство и ме е подучвал да пиша за магьосници.
Ако Никсата се навие да ни стане адвокат и консултант бая пара ще падне.

Зачетох началото. Споделям върху какво вярвам, че е добре да се поработи. Преди да се представи на широка публика, има доста неща за оправяне, ако целта е да бъде харесано.

Има много изречения, които е добре да се опростят, да се разделят на повече и по-кратки изречения. Например:
"Там успя да развие способностите си на добро ниво, след като завърши бързо бе разпределена като военен магьосник в трета армия на обединените войски."
"Впери поглед в гората на изток, но всичко изглеждаше спокойно."
Прекалено сухо ми звучи "да развие способностите си на добро ниво".
За второто изречение може да ми се възрази, но... Първо вперваш поглед, после проучваш какво е положението в гората, накрая ти се създава усещане, че там всичко е спокойно. И е добре изреченията да са две. Не мога да го обясня с термини и да го докажа, просто така съм го виждал при големите автори и ми е харесало.

Саламът 1-4-13 в началните епизоди ме изненада неприятно. Не съм от хората, които фанатично настояват да няма прости преходи между епизоди, но в самото начало такъв салам не ми допадна.

- Идвам веднага – отвърна Карина, - уведоми Капитана веднага.
Войникът хукна да изпълни заповедта, докато Повелителят се запъти към южната стена. Тя бе длъжна да се съобразява със съответния командир на военното подразделение, защото хората, колкото и да разчитаха на способностите им, толкова и се бояха от тях. Те имаха нужда да се доверят на човек, себеподобен. Капитанът на крепостта изпълняваше тази отговорност.

Коректор за пряката леч, включително за повторението на "веднага".
Ако хората не се доверяват на Повелител, а на "човек, себеподобен", това веднага ме навежда на мисълта, че Карина не е човек.
Капитанът може да е онзи, на когото войниците се доверяват, но това не може да е "отговорност". Доверяването е въпрос на личен избор, не е задължение.

Скоро странникът се приближи достатъчно и спря на известно разстояние от входа.
- Помощ! Нападнаха ни – извика силно, - аз съм от кервана от Дрейанад.

Струва ми се неуместно войникът да бъде наречен "странник". Странниците странстват, а този войник е бил част от охраната на керван. На мен такива неуместни употреби на думи ми бъркат в здравето.
Трябва да се оправи и правописа на пряката реч, но за това би помогнал всеки приличен коректор.
Изобщо не става ясно кой е врагът. Очевидно, главната героиня знае много добре кой е нападнал кервана. Но аз, читателят, оставам в неведение, а не ми се струва нормално.

Прологът е къс и от него не разбрах изобщо къде съм попаднал и кои са враговете. Вкарва се информация, че в това общество има лордове, както и че Карина е "Повелител". Веднага си задавам въпроса дали един Повелител е повече от един лорд. Ако не е, аз като Лорд не бих търпял да викат на някакви магьосници Повелители. Че и да мислят за моето положение с малка буква, а за тяхното с главна.

За уменията съм разколебан как точно действат. "Броня" прави магьосника "непробиваем"... Що за чудо е това? Неуязвим за атакуващи магии, за оръжия, или и за двете? И да, за мен думата е "неуязвим", а не "непробиваем".
Бързината как точно действа? Физическата сила увеличава силата изключително много... представям си като да е 10-20 пъти, ама дали? Ами Бързина тогава? Ако стана двадесет пъти по-бърз от противниците си в едно меле за 10 минути бих могъл да убия 50-60 човека без да окажат съпротива.

Карина извади къшей хляб с парче сирене, за да се подкрепи до края на смяната.

Това ме уби. Не си представям как бих си носил сирене, не си представям и защо бих огладнял по нощите, освен от неври. Все пак, Повелител съм, пък си нося сиренце... Много по селски ми прозвуча.

На епизод 13 виждам първи избор и не знам какво да направя.

Ужасяващи крясъци разстърсиха прохода. От мъглата изкочиха множество орки, въоръжени с копия и брадви. Няколко стрели прелетяха и за късмет без да уцелят. Враговете бяха блокирали пътя. Карина знаеше, че няма как да победят толкова много врагове. Налагаше се да пробият желязната хватка на орките. Пришпори коня си право напред и извика на войниците да я последват.

Първи избор и ми се струва абсурден. Всичко ми е абсурдно. Колко е "множество"? Защо тръгваш с 30 войника (половината от гарнизона, между другото) и накъде пробиваш? Те изскачат и приемаме, че са неочаквано много, ти бягай обратно назад към уккреплението. Защо да ги пробиваш? Кое е по-важно - да видите остатъците от разбит керван, или да съхраните силите си и да кажете на другите в укреплението, че отвъд дебне многоброен враг.
Конници да пробият орките и никой от тях да не пострада... да, трябва им много късмет. Ако орките са били много отслабени от атаката на Повелителя (авторът употребява тази дума в мъжки род, затова и аз така, но нали е ясно за нашето съвременно общество, че това е сексизъм), защо да ги пробиват, вместо да ги избият?
Най-вероятно тези орки са същите, нападнали кервана. Ами ако държат пленници? Защо да е естествен избор да пробиеш през тях и да им избягаш?!
И се сещам за кервана. Повелител Карина знае за него. От колко човека е кервана, колко войници? Като мислещ читател, искам да знам тази подробност. Ако Карина не я знае, да ми бяха дали избор да разпитам оцелелия. Ако я знае, авторът да я сподели и с читателя. Да не се окаже много тъпо да тръгна с 30 войника, вместо под прикритието на нощта да тръгна сам да изследвам мястото на нападението - избор, който авторът прави вместо мен.

На 15 виждам едно определение за терена като "пресечен". Хич не ми звучи фентъзи този термин.

Пътят се извиваше леко нагоре и се стесняваше.

Къде "нагоре"? Що за път е този, че се стеснява? Минава от три платна в две?

Идеята да имаш татуирани знаци за магии по плътта си и да ги докосваш с мисълта си, за да активираш съответното умение... дойде ми твърде много и спрях на 15.

Леле, ММ , обемът на коментарите ти е почти колкото моите първи три епизода. Съгласен съм с повечето ти забележки.

Аз споделям мнението си като читател. Винаги съм бил любопитен, когато други хора правят същото за написаното от мен. С времето отсявам на кого да обръщам внимание.

Осъзнавам, че един автор има нужди и от похвали, от потупвания по рамото. Аз това не го мога, затова не го правя. Когато ми се прииска, предлагам другото, от което един автор има нужда - критичен поглед към неговото произведение и честно споделено мнение.

Авторите нямат нужда от това да се събират с други автори и да сформират кръгове на взаимно одобрение. Понякога графоманите имат такива нужди, но за хора с амбиции да станат добри автори вярвам, че такива среди са вредни.

Авторът трябва сам да преценява на чии забележки да обръща по-сериозно внимание. Човек не може да угоди на всички, а понякога вслушвайки се доверчиво в препоръките дори само на един критик, губиш себе си. Понякога опитът да оправиш нещата според забележките на един, води до увеличаване на забележките на друг. Авторът винаги трябва да се стреми да не губи себе си.

Ако имаш време и работиш сериозно върху този разказ, сигурно можеш да го докараш до прилично ниво и като текст, и като игра. За добро или за лошо, писането е от онези умения, в които човек става добър, ако им се отдаде изцяло. Но пък книгите-игри не изискват човек да умее да пише добре, а просто сносно (ако зачетеш някои мои книги-игри, ще стигнеш до извода, че и по-лошо от сносно също се приема що-годе добре от широка аудитория, ама онова беше друго време, не би се приело така сега, особено от онези вече порастнали поколения почитатели на книгите-игри).

За всички фенове на моето творчество, Xsmind e пуснал Краят на гората в Google play: play.google.com/store/apps/details?id=xs...d.gamebook_forestend

Да, шишарката е изключително неподходяща Има картинки за свободно ползване навсякъде в мрежата, може да се намери и нещо качествено, което да свърши работа.

Pictures, not words...